Шефът на НОИ в Смолян даде идея как борбата с фалшивите болнични да бъде ефективна
Валентин Гаджев е шеф на Териториалното отделение на Националния застрахователен институт (НОИ) в Смолян от 8 години. Преди това е бил изпълнителен шеф на " Горубсо – Мадан “ АД и три мандата кмет на община Мадан. Actualno.com го потърси за изявление по отношение на рекордния брой издадени болнични през предходната година (почти 8 000 на ден), с цел да разяснява казуса в Смолянска област и трендовете, които се долавят.
Г-н Гаджев, на национално равнище се регистрира рекорден брой издадени болнични през предходната година. Каква е обстановката в Смолянско?
Нека създадем една параленост. През 2015-та година в региона са издадени 39 466 болнични, през 2016-та – 42 449, през 2017-та – 42 681, през 2018-та – 42 565, и през предходната година – 42 837. Наблюдавайки наклонността в страната, при нас е по-различно. Нямаме толкоз огромен растеж на издадените болнични.
Има ли съгласно вас подправени?
Според мен много нереални болнични се издават от джипитата. След това болничните идват при нас. И споделят: " Защо вие не го обжалвате? ", само че с цел да го апелираме, би трябвало да имаме сигнал или тъжба. Съответният шеф носи болничния при нас, а джипито ни го изпраща по електронен път. Ние от кое място да знаем този човек болен ли е или не!?
Давам един образец. Миналата година получаваме сигнал от застраховател, по този начин се произнасяме ние за работодателя. Сигналът е, че жена, която желала да отиде на море, декларирала на работодателя си, че в случай че той не я пусне в отпуск на едикоя си дата, ще показа болничен и ще отиде на море. Той не ѝ дал отпуска, защото в дадения сезон в производството били доста натоварени. Обжалва пред нас болничния. Ние пишем писмо до РЗИ, до доктор Кубатева. В случая болничният е публикуван от джипи и РЗИ би трябвало да го прати до Лекарска консултативна комисия (ЛКК).
Представител на Национален осигурителен институт, на РЗИ и на работодателя отиват на адрес да извършат инспекция, с цел да видят дали дамата е на домашно лекуване. Излиза детето и когато те споделят кого търсят, то дава отговор: " Ами мама е на море ". Излиза по-късно бабата и изяснява, че щерка ѝ отсъства. Прави се протокол на място. Обжалва се болничният пред ЛКК и комисията удостовери болничния.
С какви причини?
С мотив, че тя е на домашно лекуване, само че това не значи, че би трябвало да стои у тях. Констатацията им е, че болничният е вярно публикуван, че тя в действителност е болна, имала е остри респиратони болести някакви. Имали сме и обжалвани болнични, част от които се анулират от ТЕЛК, други са доказани, трети – отчасти са анулирани.
Има ли опция да се избегне издаването на подправени болнични?
Според мен са нужни общи дейности от няколко институции, от които да има доста ясно написани правила. Национален осигурителен институт, който напълно управлява и заплаща болничните, няма права да ги спре. Съгласете се, че напълно издаването и контрола са в ръцете на лекарите. Тоест, в ръцете на здравното министерство. Спомням си, че когато бях кмет на Мадан, в " Горубсо " имаха назначен така наречен приближен доктор на предприятието. Издават си на съответния пациент болничен, само че той минава през доверения доктор. И в случай че той не го подпише, не се внася в Национален осигурителен институт. Но това би трябвало законово да е облечено.. Има хора, които не могат да ги употребяват, само че има хора, които ги употребяват незаконосъобразно. Трябва да има надзор на равнище шеф и още един надзор – при нас, тъй като ние плащаме.
Вие по какъв начин контролирате?
Д-р Нина Сенкова дава отговор за контрола на болничните в Национален осигурителен институт - Смолян. При нас постъпват като претенции за компенсации за краткотрайна нетрудоспособност. Щом Национален осигурителен институт ще заплати, би следвало Национален осигурителен институт да може да управлява. Сега доктор Сенкова примерно апелира, тъй като вижда неправда, примерно за остро респираторно заболяване на лицето му се поставят 7 дни, а някой е дал повече. Тя споделя, че би трябвало да го апелираме. Но къде отива жалбата - отново при лекарите. Или в ЛКК, или в ТЕЛК, а те са сътрудници, може да работят в едно поделение, в една постройка.
И какво излиза - че там се изтървава контролът? !
Затова в този момент, в преходните и заключителните разпореждания на Закона за бюджета се записа, че в границите на един месец след приемането му, би трябвало от МТСП, Национален осигурителен институт, Министерство на здравеопазването, работодатели и синдикати да изработят механизъм за ограничение на злоупотребите, тъй като това е огромен проблем.
Кога в действителност са издавани най-вече болнични в Смолянско?
Около празниците, когато се събират почивни с работни дни. Навсякъде е по този начин, при нас – също. Най-много са учители, държавни чиновници, военни. Някъде към 20% може би издадените болнични са към празниците, последно към Коледа и Нова година.
Кои са най-заинтересовани да има надзор, очевидно не са работещите?
Най-заинтересовани съгласно мен са Национален осигурителен институт и работодателя, тъй като първите три дни ги заплаща той, а другите - Национален осигурителен институт. На останалите им е все едно, тъй като компенсациите не се заплащат от бюджета на здравното министерство. Заинтересовани са и данъкоплатците, дори и работещите, тъй като болничният не се заплаща на 100, а на 70% от работодателя за първите три дни и 80% от Национален осигурителен институт – за останалите. Но, когато става дума за подправен болничен, те не мислят за това.
Имало ли е хора с болнични да работят в чужбина?
При нас, популярност Богу, не е имало такива. Ние на подобен случай не сме се натъкнали, може да е имало, само че да не сме го открили. В последна сметка ние не сме проверяващ орган. Когато постъпи сигнал или тъжба, реагираме неотложно, само че не може да ревизираме всеки с презумпцията за виновност.
А по какъв начин констатирахте казуса в Неделино, където спряхте компенсациите на много хора едновременно?
Става дума 52-ма индивида. За всички тях Върховен административен съд дефинитивно удостовери решението ми за прекъсване на компенсациите за безработица. Става дума за огромни суми - по 1 560 лв. на месец на човек, или по 74,29 лева на човек дневно. Сумата, която бяхме изплатили, е към 248 000 лв.. Но в случай че бяхме плащали за целия интервал, щяха да доближат близо 1 000 000 лв., над 800 хиляди лв., тъй като всички тези хора са с много богат трудов стаж и всички щяха да получат максимума. Да не приказваме, че има част от тях, които в предходен интервал са получавали доста огромни суми. Този таван от 74,29 лева го има от три години, а преди го нямаше. В тези интервали дневно им се е плащало по 100 лв..
Кое беше отключващото в този случай?
Получихме сигнал. Интересно е по какъв начин установихме казуса, тъй като при нас са показани всички документи изрядни, в това число издадено U-1. Това е портативният документ от Кралство Испания, че са работили там. Оказа се обаче, че тези хора са минали граница на 14-15-ти да речем от дадения месец, а са се върнали на 17-18-ти. В същото време са били назначени за 15 дни. Отивали да правят някаква работа.
15 дни задоволителни ли са, с цел да се възползват от опцията за високо обезщетение?
Да, това е правилник 883/2004 на Европейски Съюз. Когато си бил в страна членка на Европейски Съюз и имаш трудово-правни връзки, без значение дали за ден-два или три, придобиваш право да ползваш този правилник. А той какво споделя - че получаваш 60% от възнаграждението при последния шеф при редуциране. А последният шеф на хората от Неделино се пада българският жител Любомир Стефанов, записал компания в Испания. Той употребява опцията и ги назначава за 15 дни.
И какво става на процедура?
Отиват в Испания, само че не работят 15 дни, а три-четири. Може и въобще да не са работили. Една част от тези 52-ма души изобщо не са ходили в Испания. Ние поискахме за всички информация от Министерство на вътрешните работи за датите, на които са напуснали България и са се върнали назад. Една част от хората изобщо ги нямаше в справката, а други са били по за три-четири дни. Собственикът показва пред нас документи, че откакто са отишли в Испания, той ги е командировал в България, понеже там работата намаляла. Командировал ги е във Войводиново, Пловдивско.
Има ли право на това?
Има право, само че не е спазил условията. Трябвало е да насочи съобщение до Инспекцията по труда, а той не го е направил. Поискахме от Министерство на вътрешните работи да ревизират какво са работили във Войводиново. Оказва се, че притежателят има там парцели, само че те са негови персонални, не на компанията му. Пращал ги сякаш да му ограждат, да му брулят орехи и др.подобни. Оказа се, че и това не дава отговор на истината. Така ние спряхме заплащанията. Всички апелираха пред мен. Аз потвърдих разпорежданията, те ги апелираха пред Административен съд - Смолян. Съдът удостовери моите решения. След това те апелираха пред Върховен административен съд и Върховният съд удостовери, че вярно са спрени заплащанията им.
Значи сте на стадий възобновяване на сумите?
В момента сме стигнали до там, че тези, на които сме платили, би трябвало да възвръщат средства. Хубаво е, че не сме платили на всички и част от тях няма да връщат. Произнесли сме се, че би трябвало да възстановят тези средства, базирайки се на всички доказателства, в това число и полученото от испанската Инспекция по труда, която споделя, че са нулирани трудовите интервали на всички тези лица в тази компания, тъй като този шеф Любомир Стефанов е симулирал претовареност. Инспекцията е потвърдила, че тези лица не са работили за тази компания. На тази база ние тръгнахме да си желаеме парите, само че те апелираха с мотив, че решението на испанската Инспекция по труда е обжалвано там и може да бъде анулирано. Аз като шеф със свои решения съм върнал преписките за ново изговаряне, като за задачата ще изчакаме и потвърждаване от съответните институции в Испания. Води се и досъдебно произвеждане от прокуратурата против тези дейности за източване на системата на държавното публично обезпечаване.
Тоест, още няма върнати от тези 280 000 лв.?
Не. Действително още не е почнал процесът по връщане на парите.
Интервю на Анита Чолакова
Г-н Гаджев, на национално равнище се регистрира рекорден брой издадени болнични през предходната година. Каква е обстановката в Смолянско?
Нека създадем една параленост. През 2015-та година в региона са издадени 39 466 болнични, през 2016-та – 42 449, през 2017-та – 42 681, през 2018-та – 42 565, и през предходната година – 42 837. Наблюдавайки наклонността в страната, при нас е по-различно. Нямаме толкоз огромен растеж на издадените болнични.
Има ли съгласно вас подправени?
Според мен много нереални болнични се издават от джипитата. След това болничните идват при нас. И споделят: " Защо вие не го обжалвате? ", само че с цел да го апелираме, би трябвало да имаме сигнал или тъжба. Съответният шеф носи болничния при нас, а джипито ни го изпраща по електронен път. Ние от кое място да знаем този човек болен ли е или не!?
Давам един образец. Миналата година получаваме сигнал от застраховател, по този начин се произнасяме ние за работодателя. Сигналът е, че жена, която желала да отиде на море, декларирала на работодателя си, че в случай че той не я пусне в отпуск на едикоя си дата, ще показа болничен и ще отиде на море. Той не ѝ дал отпуска, защото в дадения сезон в производството били доста натоварени. Обжалва пред нас болничния. Ние пишем писмо до РЗИ, до доктор Кубатева. В случая болничният е публикуван от джипи и РЗИ би трябвало да го прати до Лекарска консултативна комисия (ЛКК).
Представител на Национален осигурителен институт, на РЗИ и на работодателя отиват на адрес да извършат инспекция, с цел да видят дали дамата е на домашно лекуване. Излиза детето и когато те споделят кого търсят, то дава отговор: " Ами мама е на море ". Излиза по-късно бабата и изяснява, че щерка ѝ отсъства. Прави се протокол на място. Обжалва се болничният пред ЛКК и комисията удостовери болничния.
С какви причини?
С мотив, че тя е на домашно лекуване, само че това не значи, че би трябвало да стои у тях. Констатацията им е, че болничният е вярно публикуван, че тя в действителност е болна, имала е остри респиратони болести някакви. Имали сме и обжалвани болнични, част от които се анулират от ТЕЛК, други са доказани, трети – отчасти са анулирани.
Има ли опция да се избегне издаването на подправени болнични?
Според мен са нужни общи дейности от няколко институции, от които да има доста ясно написани правила. Национален осигурителен институт, който напълно управлява и заплаща болничните, няма права да ги спре. Съгласете се, че напълно издаването и контрола са в ръцете на лекарите. Тоест, в ръцете на здравното министерство. Спомням си, че когато бях кмет на Мадан, в " Горубсо " имаха назначен така наречен приближен доктор на предприятието. Издават си на съответния пациент болничен, само че той минава през доверения доктор. И в случай че той не го подпише, не се внася в Национален осигурителен институт. Но това би трябвало законово да е облечено.. Има хора, които не могат да ги употребяват, само че има хора, които ги употребяват незаконосъобразно. Трябва да има надзор на равнище шеф и още един надзор – при нас, тъй като ние плащаме.
Вие по какъв начин контролирате?
Д-р Нина Сенкова дава отговор за контрола на болничните в Национален осигурителен институт - Смолян. При нас постъпват като претенции за компенсации за краткотрайна нетрудоспособност. Щом Национален осигурителен институт ще заплати, би следвало Национален осигурителен институт да може да управлява. Сега доктор Сенкова примерно апелира, тъй като вижда неправда, примерно за остро респираторно заболяване на лицето му се поставят 7 дни, а някой е дал повече. Тя споделя, че би трябвало да го апелираме. Но къде отива жалбата - отново при лекарите. Или в ЛКК, или в ТЕЛК, а те са сътрудници, може да работят в едно поделение, в една постройка.
И какво излиза - че там се изтървава контролът? !
Затова в този момент, в преходните и заключителните разпореждания на Закона за бюджета се записа, че в границите на един месец след приемането му, би трябвало от МТСП, Национален осигурителен институт, Министерство на здравеопазването, работодатели и синдикати да изработят механизъм за ограничение на злоупотребите, тъй като това е огромен проблем.
Кога в действителност са издавани най-вече болнични в Смолянско?
Около празниците, когато се събират почивни с работни дни. Навсякъде е по този начин, при нас – също. Най-много са учители, държавни чиновници, военни. Някъде към 20% може би издадените болнични са към празниците, последно към Коледа и Нова година.
Кои са най-заинтересовани да има надзор, очевидно не са работещите?
Най-заинтересовани съгласно мен са Национален осигурителен институт и работодателя, тъй като първите три дни ги заплаща той, а другите - Национален осигурителен институт. На останалите им е все едно, тъй като компенсациите не се заплащат от бюджета на здравното министерство. Заинтересовани са и данъкоплатците, дори и работещите, тъй като болничният не се заплаща на 100, а на 70% от работодателя за първите три дни и 80% от Национален осигурителен институт – за останалите. Но, когато става дума за подправен болничен, те не мислят за това.
Имало ли е хора с болнични да работят в чужбина?
При нас, популярност Богу, не е имало такива. Ние на подобен случай не сме се натъкнали, може да е имало, само че да не сме го открили. В последна сметка ние не сме проверяващ орган. Когато постъпи сигнал или тъжба, реагираме неотложно, само че не може да ревизираме всеки с презумпцията за виновност.
А по какъв начин констатирахте казуса в Неделино, където спряхте компенсациите на много хора едновременно?
Става дума 52-ма индивида. За всички тях Върховен административен съд дефинитивно удостовери решението ми за прекъсване на компенсациите за безработица. Става дума за огромни суми - по 1 560 лв. на месец на човек, или по 74,29 лева на човек дневно. Сумата, която бяхме изплатили, е към 248 000 лв.. Но в случай че бяхме плащали за целия интервал, щяха да доближат близо 1 000 000 лв., над 800 хиляди лв., тъй като всички тези хора са с много богат трудов стаж и всички щяха да получат максимума. Да не приказваме, че има част от тях, които в предходен интервал са получавали доста огромни суми. Този таван от 74,29 лева го има от три години, а преди го нямаше. В тези интервали дневно им се е плащало по 100 лв..
Кое беше отключващото в този случай?
Получихме сигнал. Интересно е по какъв начин установихме казуса, тъй като при нас са показани всички документи изрядни, в това число издадено U-1. Това е портативният документ от Кралство Испания, че са работили там. Оказа се обаче, че тези хора са минали граница на 14-15-ти да речем от дадения месец, а са се върнали на 17-18-ти. В същото време са били назначени за 15 дни. Отивали да правят някаква работа.
15 дни задоволителни ли са, с цел да се възползват от опцията за високо обезщетение?
Да, това е правилник 883/2004 на Европейски Съюз. Когато си бил в страна членка на Европейски Съюз и имаш трудово-правни връзки, без значение дали за ден-два или три, придобиваш право да ползваш този правилник. А той какво споделя - че получаваш 60% от възнаграждението при последния шеф при редуциране. А последният шеф на хората от Неделино се пада българският жител Любомир Стефанов, записал компания в Испания. Той употребява опцията и ги назначава за 15 дни.
И какво става на процедура?
Отиват в Испания, само че не работят 15 дни, а три-четири. Може и въобще да не са работили. Една част от тези 52-ма души изобщо не са ходили в Испания. Ние поискахме за всички информация от Министерство на вътрешните работи за датите, на които са напуснали България и са се върнали назад. Една част от хората изобщо ги нямаше в справката, а други са били по за три-четири дни. Собственикът показва пред нас документи, че откакто са отишли в Испания, той ги е командировал в България, понеже там работата намаляла. Командировал ги е във Войводиново, Пловдивско.
Има ли право на това?
Има право, само че не е спазил условията. Трябвало е да насочи съобщение до Инспекцията по труда, а той не го е направил. Поискахме от Министерство на вътрешните работи да ревизират какво са работили във Войводиново. Оказва се, че притежателят има там парцели, само че те са негови персонални, не на компанията му. Пращал ги сякаш да му ограждат, да му брулят орехи и др.подобни. Оказа се, че и това не дава отговор на истината. Така ние спряхме заплащанията. Всички апелираха пред мен. Аз потвърдих разпорежданията, те ги апелираха пред Административен съд - Смолян. Съдът удостовери моите решения. След това те апелираха пред Върховен административен съд и Върховният съд удостовери, че вярно са спрени заплащанията им.
Значи сте на стадий възобновяване на сумите?
В момента сме стигнали до там, че тези, на които сме платили, би трябвало да възвръщат средства. Хубаво е, че не сме платили на всички и част от тях няма да връщат. Произнесли сме се, че би трябвало да възстановят тези средства, базирайки се на всички доказателства, в това число и полученото от испанската Инспекция по труда, която споделя, че са нулирани трудовите интервали на всички тези лица в тази компания, тъй като този шеф Любомир Стефанов е симулирал претовареност. Инспекцията е потвърдила, че тези лица не са работили за тази компания. На тази база ние тръгнахме да си желаеме парите, само че те апелираха с мотив, че решението на испанската Инспекция по труда е обжалвано там и може да бъде анулирано. Аз като шеф със свои решения съм върнал преписките за ново изговаряне, като за задачата ще изчакаме и потвърждаване от съответните институции в Испания. Води се и досъдебно произвеждане от прокуратурата против тези дейности за източване на системата на държавното публично обезпечаване.
Тоест, още няма върнати от тези 280 000 лв.?
Не. Действително още не е почнал процесът по връщане на парите.
Интервю на Анита Чолакова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ