Вълчан Бимбелов е роден в някое от селата или махалите

Вълчан Бимбелов е роден в някое от селата или махалите край Малко Търново през 1775 година До 18-годишна възраст пасе овце. Залюбва се с девойката в селото Рада и вземат решение да си пристанат. Тя обаче е харесвана и от сеизина Исмаил ага. Агата изпраща заптиета да арестуват Вълчан, в кауша го пребиват и му споделят, че единствено в случай че се приближи до Рада, ще му резнат гръцмуля.

Девойката е взета принудително от Исмаил ага. Вълчан бързо се възвръща от побоя, с няколко свои приятели една нощ проникват в дома на Исмаил ага и отвличат Рада. При завързалата се престрелка тя е ранена, а по-късно умира.

Как Вълчан Бимбелов става Вълчан челник

Само за три месеца той събира към 70 души, млади като него българи, които не могат да търпят турската робия. Пръв сподвижник му става поп Мартин, байрактар на първо време е Кара Кольо, а по-късно – Стоян Берберина. Отначало четата мъсти за осъществени от турците насилия и зверства против българи. Тя се усилва на към 200 души и в действителност става стопанин на земите от Малко Търново до Лозенград. Там турците към този момент не смеят да правят насилия над българите, тъй като знаят, че отмъщението на Вълчан челник е ужасно.

Неизвестно по кое време той се свързва с Емин ага, който е служител в турската хазна. Емин ага му дава сведения за керваните, с които се придвижват събраните налози към столицата. Вълчан ги атакува, взима парите, златото, среброто, скъпоценностите и ги складира в единствено на него известна пещера. Освен това разкрива тракийски и римски съкровища.

Натрупва се изобилно благосъстояние. Вълчан въоръжава четата си с най-модерните пушки и пищови от Австрия. По негова поръка се строи каменен мост над река Резовска. Изпраща будни младежи да се учат в чужбина.

Заръчва на поп Мартин да отиде в Петербург и му разпорежда да извърши там доста специфична задача. Поп Мартин от негово име трябвало да се срещне с император Николай І и да го призове и убеди да разгласи война на Турция и да освободи България. А в този момент най-важното: попът известил императора, че Вълчан ще поеме задачите разходи за заплати на бойците и на офицерите, за боеприпасите и храната, за пенсии на дамите и децата на починалите, без значение какъв брой ще коства! При това ще заплаща в злато!

С две думи – Вълчан челник предложил на съветския император, той, Вълчан, да поеме целия голям харч (от османо-арабски – разход, разходи, масраф, издръжка) за войната, а императорът да влезе с огромна войска в нашите земи и да донесе най-накрая свободата на България!

За огромно страдание предлагането му не е признато от съветския император. Тогава Вълчан челник разгръща активността си в цяла Югоизточна България и Лозенградско. Някъде към 1845 година усеща, че силите му го напущат. Разпуска четата и се заселва в град Тулча. Жени се за монахинята Епрасиния, която е със смесено българо-румънско родословие. От нея има двама сина и една щерка. Известно е, че единствено първородният Христо става огромен търговец, а за другите няма сведения. За Вълчан се знае единствено, че е починал през 1863 година в Тулча или в Браила.

Остават легендите

В една от тях се приказва, че Вълчан челник завладява Лозенград. Според легендата той е с 3000 момци в бойни униформи, с лъвчета на калпаците, всички с пушки, револвери и саби. Разгромяват гарнизона и побиват българско знаме на конака.

Според друга легенда Вълчан челник завладява град Малко Търново и го афишира за столица на Свободна България. Има и такава ария – “В Мало Търново цар стана Вълчан челник “. Има и други митове, само че следва да се изясни, че доста хора се интересуват повече от съкровището на Вълчан челник.

Явно той не го е взел при преместването си в Румъния. Има някаква карта, която Вълчан изпраща на поп Мартин, само че тя е много неразбираема. В нея се упоменава огромен регион – от Източна Стара планина до Странджа и от Черно море до поречието на река Тунджа.
Има обаче и друга версия. Бимбаловци, към които принадлежи и родът на Вълчан, се считат за потомци на Момчил челник – държател на Средните Родопи през ХІV в. Вълчан взема решение да си възвърне наследството на своя пра-пра дядо. Някъде към 1840 година с четата си стига до тези места и в село Каракьой (днешно Чорбаджийско) си построява огромен сарай. На намиращия се на 6 км от него проход Маказа слага стража, която прибира такса за прекосяване през прохода.

В същото време се търси и откриват имането на Момчил челник най-малко по този начин се счита. Свързват се с великия везир и се договарят Вълчан да пази прохода от разбойници. Срещу това съглашение се афишират бейовете от двете страни на билото на Родопите.

Правят донос против Вълчан и идва делегат на великия везир, който да ревизира обвиняванията против него. Той не открива никакви нарушавания, само че все пак желае от Вълчан 500 златни лири, с цел да го оправдае пред великия везир. Възмутен и сърдит, Вълчан го намушква с ножа си, обаче щом се овладява, съжалява за постъпката си, само че към този момент е късно. Разбира, че от този миг той се трансформира във зложелател на великия везир, а и на султана.

Опожарява сарая, натоварва цялото си положение на мулета и катъри, и керванът се насочва в незнайна посока. Повече никой не вижда Вълчан и четата му в този край. Остава обаче едно от многото поверия, че там някъде е заровил част от съкровищата си, макар че този регион не попада в картата, която е изпратил на поп Мартин.

През ХІХ в. по тези места близо 10 години се е разпореждал Вълчан челник. Със султански берат му било предоставено да охранява прохода от разбойници, заради което е освободен от налози. Имал е петима правилни хора, които на смени с по 10 души са стояли на стража денонощно. Самият Вълчан челник с 20 души на катъри и мулета е прочиствал покрайнините от разбойници. Присвоявал си е заграбеното от тях, а стражите му на прохода са събирали такса от керванджиите и пасажерите, с цел да преминат през него. Натрупал е изобилно благосъстояние. В Чорбаджийско (тогава то се е казвало Дагоглу, в превод от турски – Планинско) построил огромен сарай.

Някъде към 1860 година бейовете от Беломорието завидели на благополучието на Вълчан челник и изпратили донос до великия везир в Истанбул, че той ограбва керванджиите и пасажерите, които минават през прохода.

Идва негов делегат да проверява и вижда, че няма такова нещо, само че желае от Вълчан челник да му даде 3000 жълтици, с цел да го оневини пред великия везир. Той е толкоз сърдит, че в изблик на яд го гръмва с пищова си. Когато се опомня, схваща, че за него няма да има прошка. Запалва сарая си, натоварва парите на 16 мулета и стига до Маказа. По-нататъшната му орис не е известна. Според преданието той е заровил парите си някъде в близост и в продължение към този момент на 200 години иманяри ги търсят.

Манастирската версия

Според едно от многото предания, огромна част от съкровището на Вълчан челник е заровено някъде в региона на манастира “Св. Троица ”, намиращ се в землището на с. Устрем, Тополовградско. В този манастир Вълчан челник и сдружилият се с него Стоян челник идвали да честват огромните християнски празници, по тази причина го наричали още и Хайдушкия манастир. Турците разбират това и вземат решение да ги изненадат на един Великден.

Каймакаминът на Мустафа паша (днешен Свиленград) изпраща 3000 аскери, които обкръжават манастира от всички страни. Двамата войводи разполагат общо с 350 четници и считат, че при вероятно стълкновение могат да понесат огромни загуби на хора. Оказва се обаче, че Вълчан е планувал и такава обстановка.

Още преди две години е наредил неговите хора да прокопаят тунел от манастира до една пещера и при рухването на нощта всички се изтеглят през тунела.

На сутринта турците атакуват, само че от хайдутите няма и диря. Разярени от неуспеха, опожаряват манастира и обесват игумена на огромния орех, намиращ се в неговия двор. Когато турците напущат опожарения и разграбен манастир, монасите смъкват обесения свещеник и го погребват. След една седмица виждат, че клонът, на който е бил обесен, изсъхва.

Когато узнава за безчинствата на турците в манастира, Вълчан челник се заканва, че люто ще отмъсти. Негови хора му донасят, че агата, който е предвождал аскера, го местят на работа в Дедеагач. Пресреща конвоя му в Ядринското ждрело, избиват бойците, а агата обесват с главата надолу.

Още на идната година възвръща манастира и по този начин хайдутите отново там си празнуват празниците. Вече никой не смее да ги атакува, тъй като знаят, че мъстта на Вълчан челник е страшна! И тогава се заговорва, че той крие част от съкровището си точно в този регион. Дали това е по този начин или не, не се знае, тъй като съкровището продължава да бъде неоткриваемо.

Военни отнасят съкровището с 8 камиона

В края на 50-те години на предишния век военните обкръжават просторен регион в северозападните скатове на Странджа. Сред тях няма бойци, а единствено офицери, старшини и сержанти на свръхсрочна работа.

Два месеца багери дълбаят земните глъбини, работи се даже нощем, на светлината на прожектори. Районът е строго охраняван.
Когато военните свършват работата си, локалните поданици виждат колона от 8 тежко натоварени камиона да се насочва в незнайна посока. Понасят се клюки, че военните са разкрили, изкопали и отнесли съкровището на Вълчан челник. Дали това е по този начин, е мъчно да се каже.

От друга страна обаче съществува следният факт. Може да е съвпадане, само че малко време след тази акция на военните стартира съвсем стремително превъоръжаване на българската войска със модерно оръжие. Тя се доставя с най-нови модели руски изтребители и ракетни установки с радиус на деяние до 1200 км. А до тогава, макар че сме във Варшавския контракт, руските съдружници са ни доставяли най-вече остарели танкове, друго оръжие и самолети от времето на Втората международна война.

Как да си разбираем тази ненадейно зародила благотворителност?
Може би желанието на Вълчан челник с неговото благосъстояние да се сътвори мощна България се е сбъднало. Това, несъмнено, не е доказано публично, ето за какво остава в действие евентуалната версия, че съкровището на Вълчан челник не е разкрито до през днешния ден.

Цяла войска иманяри не престават търсенето

Отдавна съществува вярване, че под Синия вир край село Медведен, Котелско, в подводна пещера се намира огромно богатство. То притегля цяла войска иманяри, само че достъпът до него е съвсем неосъществим.

През годините 10 души са намерили гибелта си във водите на вира при опитите си да стигнат до съкровището. Последната жертва е на 10 ноември 2015г. Варненец на 41 година с водолазен костюм се спуска в пещерата, а различен го подсигурява с привързано стоманено въже. След като водолазът не се появил в уговореното време, приятелят му подал сигнал на 112. Пристигналият екип разкрил тялото под скалите на вира. Учудващото било, че въжето е като прерязяно и по тази причина водолазът не е могъл да бъде изтеглен от този, който го е подсигурявал!?

Невероятно, само че може да се окаже истина

Във връзка с отбелязването на 196-годишнината от рождението на Христо Георгиев (роден е през 1824 г.) още веднъж се повдигна въпросът за неговото голямо положение, както и това на брат му Евлоги.

Трудно е да се допусне единствено от търговия и финансови интервенции да бъде насъбран подобен огромен капитал, който по пресмятания по отношение на днешния курс при гибелта му през 1867 година е възлизал на 23 млн., а брат му Евлоги е имал 26 млн. – една голяма за времето си сума. Нещо повече: за по-малко от 20 години положението на двамата се усилва 95 пъти!

Едно на пръв взор необичайно, само че не и невероятно пояснение е, че братята Георгиеви са се познавали с Вълчан челник по времето, когато и тримата са обитавали в Румъния. Стремежът и на тримата е да спомагат за освобождението на България и да подкрепят възраждането й. Така че е изцяло допустимо Вълчан челник да е дал на братята част от своето имане, с цел да го употребяват за тази цел.

Както е известно, братята Евлоги и Христо Георгиеви са донори на средствата, с които е издигнат Софийският университет. Само за него те са дарили 1 млн. лева (800 хиляди за постройката и 200 хиляди за парцела). Освен това са раздали още над 3 млн. лева за лечебни заведения, учебни заведения и за подкрепяне на освободителното дело. Те умират, без да оставят директни наследници, тъй като не се женят. Подобно на съкровището на Вълчан челник, огромна част от тяхното завещание не е намерено…

Източник: duma.bg