В своя изстрадан живот, непризнатият приживе художник пише над 800

...
В своя изстрадан живот, непризнатият приживе художник пише над 800
Коментари Харесай

Човек винаги губи, когато е сам ♥ Писмата на Винсент Ван ГОГ

В своя изстрадан живот, непризнатият приживе художник написа над 800 писма, множеството от които са адресирани до по-малкия му брат Тео – до дъно негов главен поддръжник и покровител. Те са неговата изповед, разтуха, вяра и любов. На Тео художникът доверява и мнението си за Пол Гоген, основна фигура в последните му дни, когато Ван Гог е разяждан от трагични душевен сривове. Споделяме парченце от необятната му душа, съхранена в неговите писма и книгата „ Завинаги твой, Винсент “ (изд. „ Кръг “).

(Self portrait 17, Vincent van Gogh)

Арл, понеделник, 28, или вторник, 29 май 1888                                               

Мислих по въпроса за Гоген и ето какво – в случай че той желае да пристигна тук, ще би трябвало да се заплати пътят му и да купим непременно два леглото или два дюшека.* Но пък защото е остарял моряк, евентуално ще почнем да си готвим яденето у дома. И със същите пари, които разходвам единствено за себе си, ще живеем двама.

Знаеш, че постоянно съм намирал за идиотщина художниците да живеят сами и така нататък Човек постоянно губи, когато е самичък. Впрочем това е в отговор на желанието ти да го измъкнеш оттова.

Гледай на тази работа като на елементарна договорка, по този начин е най-добре за всички, и дано да я решим без усуквания, както една договорка. Но защото ти не правиш покупко-продажби за своя сметка, можеш да вземем за пример да се съгласиш да се заема с тази работа аз, а Гоген да ми стане съучастник.

Виждам, че имаш предпочитание да му окажеш помощ, а и аз пострадвам, че е закъсал по този начин, само че то е нещо, което не може да се оправи току-така от през днешния ден за на следващия ден. Нещо по-добро ние не можем да му предложим, а другите и това няма да сторят.

Тежко ми е, че разходвам толкоз пари единствено за себе си, само че не мога да сторя нищо друго, с изключение на да си намеря жена с пари или приятели, които биха се сдружили, с цел да вършим картини. Е, дамата не виждам, само че пък виждам другарите.

Ако концепцията му подхожда, не би трябвало да го оставяме да изнемогва.

Това би било началото на съдружие на художниците. Бернар, който също се кани да пристигна на юг, ще се причисли към нас. Знай добре, че постоянно виждам теб отпред на един съюз на импресионистите във Франция. И в случай че можех да бъда потребен с нещо за тяхното сливане, не бих имал нищо срещу всички да са по-добри от мен. Сигурно чувстваш какъв брой ми е тягостно, че разходвам повече от тях. Трябва да намеря някакво позволение, което да е по-изгодно и за теб, и за всички. А това е точно такова.

Винсент изпраща следното писмо до Гоген по брат си:

Скъпи ми приятелю Гоген,

Мисля прекомерно постоянно за теб и в случай че ти давам отговор едвам в този момент, то е, тъй като не желаех да ти пиша празни приказки. Сделката с Ръсел** не стана, само че той въпреки всичко е купувал импресионисти – Гийомен и Бернар, та имай самообладание, самичък ще пристигна. Сега нямаше по какъв начин да упорствам повече, откакто отхвърли два пъти, всякога с обещания за бъдещето.

Исках да ти пиша, че наех тук, в Арл, една къща с четири стаи. И ми се коства, че би било доста добре, в случай че намеря различен художник, който има предпочитание да експлоатира Юга и също е толкоз обхванат от работата си, че би се примирил да живее сходно на мен като духовник и да се отбива на две седмици един път в обществения дом, само че другояче е предан на заниманието си и не е податлив да пилее времето си. Така самичък, както съм в този момент, уединението малко ми тежи. Затова и постоянно си мислех да приказвам намерено с теб по този въпрос. Знаеш, че брат ми и аз ценим доста работата ти като художник и желаем от сърце да намериш малко успокоение.

Все отново Тео не може да праща пари на теб в Бретан и на мен в Прованс. Тогава би ли желал да разделяме дружно тук? Ако се съберем, може би парите ще стигнат за двама ни, даже съм сигурен в това. След като един път съм се захванал с Юга, не виждам причина да се отхвърлям от него. Когато дойдох, бях болен, в този момент съм здрав, пък и Югът ми подхожда – човек може да работи съвсем през цялата година навън. Във всеки случай животът тук ми се вижда много безценен, само че и опциите да се вършат картини са по-големи. Както и да е, в случай че брат ми ни изпраща по 250 франка на месец, би ли желал да дойдеш? Ще разделяме всичко. Ще би трябвало да се храним колкото може повече у дома, ще вземем и прислужница за по няколко часа дневно и по този начин ще спестим разноските за хотел. Ти пък ще даваш всеки месец по една картина на брат ми, до момента в който с останалото ще можеш да правиш каквото искаш.

Освен това ние двамата ще почнем незабавно да излагаме в Марсилия и по този метод ще проправим път освен за себе си, само че и за другите импресионисти. Не бива да забравяме, че би трябвало да се платят пътните разходи и да се купи креват, което също би трябвало да се уреди с картини.

Разбира се, ти си свободен да кореспондираш по този въпрос с брат ми. Предупреждавам те, че по всяка възможност той ще откаже да се нагърби с тази отговорност. Само ще те увери, че единственият метод, който сме разкрили до момента да ти помогнем по-делово, е точно този план – в случай че ти харесва. Ние доста мислихме върху него. Струва ми се, че имаш потребност на първо място от успокоение. Ако се подлъгвам и в случай че горещината на Юга ти се види прекомерно огромна, тогава би трябвало да се намерения. Лично на мен този климат ми понася доста добре. Имам много неща да ти кажа още, само че работата на първо място. Отговори ни колкото можеш по-скоро, на мен и на брат ми.

Арл, вторник, 12 юни 1888

Имам писмо от Гоген, в което ми написа, че е получил от теб петдесет франка, което го е трогнало доста, и че си му загатнал за плана ни. Говори и за вярата си да събере капитал от шестстотин хиляди франка, с цел да стартира търговия с импресионистични картини. Щял да ти изясни плана си и се надявал, че ти ще застанеш отпред на това начинание.

Не бих се учудил, в случай че тази вяра се окаже фата моргана, мираж на изпадналия в безпаричие. Колкото повече закъсваш, изключително когато си болен, толкоз повече ти се привиждат такива благоприятни условия.

Пише, че когато моряците би трябвало да реалокират тежък товар или да изтеглят котвата, с цел да вдигнат тежестта и да под напрежение сили до прекаленост, те пеят всички заедно, по този начин се поддържат и си дават мощ. Това е то, което липсва на художниците! Затова доста бих се учудил, в случай че той няма предпочитание да пристигна тук…

Бележки:
* С писмо от 22 май 1888 година Гоген се обърнал към Тео за помощ. Той живеел към този момент два месеца на заем в странноприемница в град Понт Авен в региона Бретан и не виждал различен метод да се измъкне от затрудненото си състояние. Това навежда и Винсент на концепцията да го предложения в Арл.
** Ръсел бил помолен да купи една картина от Гоген, с цел да го подкрепи материално.
...
Из: „ Завинаги твой, Винсент “, Винсент ван Гог, превод Никола Георгиев, изд. „ Кръг “
Картина: Self portrait 17, Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР