Има ли икономическа логика в проекта чудо за Марица Изток?
В свое изявление за Mediapool господин Йордан Янков, притежател на компанията " Нуклеон Консултинг ", показа плана за промяна на енергийния комплекс " Марица Изток " с няколко значими детайла:
- произвеждане на метанол от " уловен СО2 от Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 " + локално създаден водород (чрез микс от сила от въглищните централи плюс зелена сила от фотоволтаични централи);
- след 2028 – 2030 година на площадката на комплекса ще бъдат инсталирани дребни модулни реактори (ММР), които ще се употребяват за базови мощности и част от силата им ще се употребява за произвеждане на водород;
- от творби метанол ще се създава огромна гама от химически артикули, които ще се оферират на интернационалните пазари;
- създаване на мощности за газификация на локални лигнитни въглища и приемането на синтетичен газ, посредством който да се размени природния газ в страната;
- опазване на броя на работните места в комплекса;
- планът ще се осъществя напълно с частни вложения (чуждестранни + български);
- по оценка на господин Янков подобен план досега не е осъществен в световен мащаб;
- нужните вложения за окончателната реализация на плана са към 20 милиарда $, като в началото ще бъдат нужни вложения към 1 милиарда $ за пред капиталови изследвания и създаване на пилотен план.
Професионалният прочит на по този начин показания план слага следните значими въпроси:
- в презентацията няма цифри като се изключи числата за нужните инвестиции;
- в презентацията няма анализи;
- за какво няма построен сходен план в световен мащаб?
Ще се опитам да показва няколко цифри, които са избрани на основата на физически закони, закона за предпазване на силата и на детайлни разбори:
- цена на силата (LCOE) от енергоблоковете на Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ", за които има " хващане " на СО2 – 113 евро за мегаватчас ;
- цена на енергийния микс от 33% от фотоволтаици (с LCOE = 23 евро/MВтч) + 67% сила от енергоблокове с хващане на ТЕЦ2 – 83.2 евро/MВтч ;
- цена на водорода - 116.5 евро/MВтч или 5.73 €/kg/H2 създаден на площадката на енергийния комплекс " Марица Изток " (ЕКМИ) към 2023 – 2024 година.
Глобалната търговия със зелен водород се развива извънредно интензивно. Създадени са разнообразни технологии за превоз на водород, като: водородни танкери, нови водородни проводи по дъното на океаните и моретата, преустрояване на съществуващи газопроводи за транспорт на водород. Вследствие на това водород в околните две години ще може да бъде доставен до всеки важен консуматор. При световната търговия със зелен водород няма опция за основаване на световни картелни структури (ОРЕС) и ще съществува действителна конкуренция, защото всеки огромен консуматор ще може да си създава зелен водород.
Най-активни страни в производството и търговията със зелен водород са: Австралия, Испания, СА, Чили. Обявените планирани цени на зеления водород в някои от цитираните страни са под 2 €/ kgH2 – 40.6 €/MWh за 2023 година . Получаването на тази цена нa водорода (2 €/kgH2) е допустимо, защото в тези страни са определени региони, които са избрани като най-слънчевите и най-ветровитите в света (Австралия – пустинята Пилбара, Чили – пустинята Атакама и т.н.). След 2024 година цената на творби водород в тези райони ще стартира да понижава и последователно ще спадне под 1.5 €/ kgH2, в резултат възстановяване индикаторите на електрилизьорите и повишение успеваемостта на фотоволтаичните модулите и други. От показаните резултати става видно, че цената на водорода, създаден в ЕКМИ през 2023-2024 година, се чака да бъде към 2.8 пъти по-висока от цената на водорода, създаден от водещите световни производители на зелен водород. Водородът е ценово определящ при производството на метанол. Това значи, че цената на метанола от " Марица Изток " ще бъде най-малко 2.5 пъти по-висока, което значи неконкурентни цени на химическите артикули, планувани за произвеждане там.
Зеленият амоняк, от който се нуждае българската химическа индустрия ( " Неохим ", " Агрополихим " и др.), създаден от водород с цена 5.73 €/ kg и технологията Haber-Bosch, и последващото му предпазване на площадката на ИКМИ за интервал от 4 месеца, ще има цена над 1000 €/ звук. Тази цена е безусловно неконкурентна на цените за зеления амоняк на международния пазар.
Предвидената газификация на най-лошите лигнитни въглища в страните от Европейски Съюз (с най-ниско енергийно наличие и най-високо наличие на сяра) слага следните въпроси с приемане на следните отговори:
- каква ще бъде цената в €/MWh на получения синтетичен газ при цена на квотите над 100 €/ звук СО2? Очаквана цена над 130 €/ MWh!
- Възможно ли е сходен план да получи позитивна оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС)?
Отговорът е НЕ! Поради това в страните от Европейски Съюз няма планувани планове за газификация на лигнитни въглища.
В показания план от господин Янков се планува построяването на ММР в енергийния комплекс. До този миг няма публично оповестена цена на силата (LCOE) от ММР. Трябва да се отчетат следните фактори, които се чака да окажат въздействие върху цената на силата:
- по-ниска успеваемост на ММР спрямо реакторите с мощ над 1GW, което значи, че за единица създадена сила ще е належащо повече гориво, а предстоящото повишаване на нуклеарното гориво ще усили в допълнение цената на енергията;
- нараснали условия към нуклеарната сигурност, защото тези реактори ще се инсталират в зони към огромни обитаеми места и огромни консуматори на енергия;
- усъвършенствана отбрана против терористични атаки;
- нерешени проблеми с отработеното нуклеарно гориво;
- вложени са в световен мащаб до този миг десетки милиарди долари в изследователска и развойна активност и вложенията не престават да нарастват;
- като се регистрира обстоятелството, че ММР се чака да бъдат създавани в Съединени американски щати, Европейски Съюз, Китай и Русия, това значи, че ще бъдат нужни колосални вложения в световен мащаб при построяването на индустриални мощности за всяка структура на ММР;
- По информация от нуклеарни експерти, осведомени в елементи с лицензионния статут на ММР, макар че в света се работи интензивно, към момента няма пазарни прототипи, подготвени за строителство. И в околните 5-6 години не се чака лицензиране на съответен план, след което е належащо време за практическото му тестване.
Като се отчетат горепосочените фактори, чака се цената на силата (LCOE) от ММР да бъде сензитивно по-висока от " рекламираната цена " от последователите на ММР.
Ако условно се одобри, че ММР ще бъдат на пазара (след като три пъти до този миг се анулира периода за пазарната им реализация) през 2030 година, успеваемостта на слънчевите панелите към 2030 година се чака да бъде над 30%, и да бъде възобновена веригата на доставки във фотоволтаичната промишленост, като производството ще се осъществя от европейски компании и ще се отстранен транспортните разноски от Китай.
При тези условия цената на силата (LCOE) от огромни слънчеви централи на площадката на МИ се чака да бъде към 15 €/MWh. Това значи, че ММР ще би трябвало да работят в мощно конкурентна среда от зелена сила и е мощно оптимистично възприетото мнение от господин Янков.
Заключение:
1. Така показания план от господин Йордан Янков няма икономическа логичност и практическата му реализация не е допустима, защото всеки един евентуален вложител първо ще направи за себе си показаните по горе анализи;
2. Поради това няма по света построен сходен план ;
3. Ако се разчита на този план за опазване на МИ като енергиен център на страната и предпазване на работните места в енергийния комплекс, това няма да се случи и за жалост комплексът ще последва ориста на доста български индустриални колоси (МК Кремиковци, Плама Плевен, Химко Враца и др.);
4. Авторите на плана би следвало първо да създадат горепредставените " сметки ".
В своето изявление господин Йордан Янков декларира, че университетите са " видели " в плана опасност за взаимния план на Техническия университет (ТУ) в София, Минно-геоложкия университет (МГУ) и Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). За да отговоря на това погрешно изказване, ще се върна към 60 години обратно във времето, когато колектив от ТУ-София (тогава МЕИ – София) управителен от проф. Никола Тодориев, създаде технология за изгаряне на нискокалорични въглища и на тази база беше построен комплексът " Марица Изток ". Той в продължение на повече от половин век осигуряваше на българските семейства и на българската промишленост надеждно електроснабдяване с доста ниски цени на силата. Унесени в ежедневните проблеми, забравяме за " първопроходците " в комплекса. Смятам, че е належащо да се изкаже благодарност към основателите на тази технология и благодарност към поколенията миньори, енергетици и ръководители в ЕКМИ.
Проф. Нанчо Нанчев от ТУ- София, преди повече от 70 години, сложи началото на всеобщата електрификация на страната. Поколения инженери, ученици на ТУ-София и другите университети с електроенергийни специалности, построиха актуалната електроенергийна система на страната и не престават сполучливо да се оправят със провокациите на времето в тази област.
Така че университетите, отпред с ТУ-София, са били неразделна част от енергетиката на България и тяхното присъединяване в намирането на решение за резистентен енергиен преход в страната и в частност на комплекса " Марица Изток " е напълно естествено. Използвайки интердисциплинарните връзки, учените от трите университета (ТУ-София, МГУ и ХТМУ) съумяха да основат модел за резистентен енергиен преход в страната и в частност в МИ. При него със сумарни вложения от към 20 милиарда €, българската електроенергетика се декарбонизира, като се реализират референтните стойности, предписани от Европейска комисия на излъчванията на СО2 (под 550 кг/ СО2 след 2025 и под 350 кг/ СО2 след 2030). Цената на силата от енергийния микс (LCOE) е под 60 €/MWh, страната става енергийно самостоятелна (с изключение на горивото за АЕЦ), има резистентен енергиен потенциал при рискови метеорологични условия (януари 2017, 25-26.01.22) и броят на работните места в комплекса " Марица Изток " се резервира. Горепосочените изказвания са показани с съответни цифри, като зад всяко число стои подробен разбор.
Проф. Христо Василев е член на Катедра " Електроснабдяване, електрообзавеждане и електротранспорт " в Техническия университет в София.
- произвеждане на метанол от " уловен СО2 от Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 " + локално създаден водород (чрез микс от сила от въглищните централи плюс зелена сила от фотоволтаични централи);
- след 2028 – 2030 година на площадката на комплекса ще бъдат инсталирани дребни модулни реактори (ММР), които ще се употребяват за базови мощности и част от силата им ще се употребява за произвеждане на водород;
- от творби метанол ще се създава огромна гама от химически артикули, които ще се оферират на интернационалните пазари;
- създаване на мощности за газификация на локални лигнитни въглища и приемането на синтетичен газ, посредством който да се размени природния газ в страната;
- опазване на броя на работните места в комплекса;
- планът ще се осъществя напълно с частни вложения (чуждестранни + български);
- по оценка на господин Янков подобен план досега не е осъществен в световен мащаб;
- нужните вложения за окончателната реализация на плана са към 20 милиарда $, като в началото ще бъдат нужни вложения към 1 милиарда $ за пред капиталови изследвания и създаване на пилотен план.
Професионалният прочит на по този начин показания план слага следните значими въпроси:
- в презентацията няма цифри като се изключи числата за нужните инвестиции;
- в презентацията няма анализи;
- за какво няма построен сходен план в световен мащаб?
Ще се опитам да показва няколко цифри, които са избрани на основата на физически закони, закона за предпазване на силата и на детайлни разбори:
- цена на силата (LCOE) от енергоблоковете на Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ", за които има " хващане " на СО2 – 113 евро за мегаватчас ;
- цена на енергийния микс от 33% от фотоволтаици (с LCOE = 23 евро/MВтч) + 67% сила от енергоблокове с хващане на ТЕЦ2 – 83.2 евро/MВтч ;
- цена на водорода - 116.5 евро/MВтч или 5.73 €/kg/H2 създаден на площадката на енергийния комплекс " Марица Изток " (ЕКМИ) към 2023 – 2024 година.
Глобалната търговия със зелен водород се развива извънредно интензивно. Създадени са разнообразни технологии за превоз на водород, като: водородни танкери, нови водородни проводи по дъното на океаните и моретата, преустрояване на съществуващи газопроводи за транспорт на водород. Вследствие на това водород в околните две години ще може да бъде доставен до всеки важен консуматор. При световната търговия със зелен водород няма опция за основаване на световни картелни структури (ОРЕС) и ще съществува действителна конкуренция, защото всеки огромен консуматор ще може да си създава зелен водород.
Най-активни страни в производството и търговията със зелен водород са: Австралия, Испания, СА, Чили. Обявените планирани цени на зеления водород в някои от цитираните страни са под 2 €/ kgH2 – 40.6 €/MWh за 2023 година . Получаването на тази цена нa водорода (2 €/kgH2) е допустимо, защото в тези страни са определени региони, които са избрани като най-слънчевите и най-ветровитите в света (Австралия – пустинята Пилбара, Чили – пустинята Атакама и т.н.). След 2024 година цената на творби водород в тези райони ще стартира да понижава и последователно ще спадне под 1.5 €/ kgH2, в резултат възстановяване индикаторите на електрилизьорите и повишение успеваемостта на фотоволтаичните модулите и други. От показаните резултати става видно, че цената на водорода, създаден в ЕКМИ през 2023-2024 година, се чака да бъде към 2.8 пъти по-висока от цената на водорода, създаден от водещите световни производители на зелен водород. Водородът е ценово определящ при производството на метанол. Това значи, че цената на метанола от " Марица Изток " ще бъде най-малко 2.5 пъти по-висока, което значи неконкурентни цени на химическите артикули, планувани за произвеждане там.
Зеленият амоняк, от който се нуждае българската химическа индустрия ( " Неохим ", " Агрополихим " и др.), създаден от водород с цена 5.73 €/ kg и технологията Haber-Bosch, и последващото му предпазване на площадката на ИКМИ за интервал от 4 месеца, ще има цена над 1000 €/ звук. Тази цена е безусловно неконкурентна на цените за зеления амоняк на международния пазар.
Предвидената газификация на най-лошите лигнитни въглища в страните от Европейски Съюз (с най-ниско енергийно наличие и най-високо наличие на сяра) слага следните въпроси с приемане на следните отговори:
- каква ще бъде цената в €/MWh на получения синтетичен газ при цена на квотите над 100 €/ звук СО2? Очаквана цена над 130 €/ MWh!
- Възможно ли е сходен план да получи позитивна оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС)?
Отговорът е НЕ! Поради това в страните от Европейски Съюз няма планувани планове за газификация на лигнитни въглища.
В показания план от господин Янков се планува построяването на ММР в енергийния комплекс. До този миг няма публично оповестена цена на силата (LCOE) от ММР. Трябва да се отчетат следните фактори, които се чака да окажат въздействие върху цената на силата:
- по-ниска успеваемост на ММР спрямо реакторите с мощ над 1GW, което значи, че за единица създадена сила ще е належащо повече гориво, а предстоящото повишаване на нуклеарното гориво ще усили в допълнение цената на енергията;
- нараснали условия към нуклеарната сигурност, защото тези реактори ще се инсталират в зони към огромни обитаеми места и огромни консуматори на енергия;
- усъвършенствана отбрана против терористични атаки;
- нерешени проблеми с отработеното нуклеарно гориво;
- вложени са в световен мащаб до този миг десетки милиарди долари в изследователска и развойна активност и вложенията не престават да нарастват;
- като се регистрира обстоятелството, че ММР се чака да бъдат създавани в Съединени американски щати, Европейски Съюз, Китай и Русия, това значи, че ще бъдат нужни колосални вложения в световен мащаб при построяването на индустриални мощности за всяка структура на ММР;
- По информация от нуклеарни експерти, осведомени в елементи с лицензионния статут на ММР, макар че в света се работи интензивно, към момента няма пазарни прототипи, подготвени за строителство. И в околните 5-6 години не се чака лицензиране на съответен план, след което е належащо време за практическото му тестване.
Като се отчетат горепосочените фактори, чака се цената на силата (LCOE) от ММР да бъде сензитивно по-висока от " рекламираната цена " от последователите на ММР.
Ако условно се одобри, че ММР ще бъдат на пазара (след като три пъти до този миг се анулира периода за пазарната им реализация) през 2030 година, успеваемостта на слънчевите панелите към 2030 година се чака да бъде над 30%, и да бъде възобновена веригата на доставки във фотоволтаичната промишленост, като производството ще се осъществя от европейски компании и ще се отстранен транспортните разноски от Китай.
При тези условия цената на силата (LCOE) от огромни слънчеви централи на площадката на МИ се чака да бъде към 15 €/MWh. Това значи, че ММР ще би трябвало да работят в мощно конкурентна среда от зелена сила и е мощно оптимистично възприетото мнение от господин Янков.
Заключение:
1. Така показания план от господин Йордан Янков няма икономическа логичност и практическата му реализация не е допустима, защото всеки един евентуален вложител първо ще направи за себе си показаните по горе анализи;
2. Поради това няма по света построен сходен план ;
3. Ако се разчита на този план за опазване на МИ като енергиен център на страната и предпазване на работните места в енергийния комплекс, това няма да се случи и за жалост комплексът ще последва ориста на доста български индустриални колоси (МК Кремиковци, Плама Плевен, Химко Враца и др.);
4. Авторите на плана би следвало първо да създадат горепредставените " сметки ".
В своето изявление господин Йордан Янков декларира, че университетите са " видели " в плана опасност за взаимния план на Техническия университет (ТУ) в София, Минно-геоложкия университет (МГУ) и Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). За да отговоря на това погрешно изказване, ще се върна към 60 години обратно във времето, когато колектив от ТУ-София (тогава МЕИ – София) управителен от проф. Никола Тодориев, създаде технология за изгаряне на нискокалорични въглища и на тази база беше построен комплексът " Марица Изток ". Той в продължение на повече от половин век осигуряваше на българските семейства и на българската промишленост надеждно електроснабдяване с доста ниски цени на силата. Унесени в ежедневните проблеми, забравяме за " първопроходците " в комплекса. Смятам, че е належащо да се изкаже благодарност към основателите на тази технология и благодарност към поколенията миньори, енергетици и ръководители в ЕКМИ.
Проф. Нанчо Нанчев от ТУ- София, преди повече от 70 години, сложи началото на всеобщата електрификация на страната. Поколения инженери, ученици на ТУ-София и другите университети с електроенергийни специалности, построиха актуалната електроенергийна система на страната и не престават сполучливо да се оправят със провокациите на времето в тази област.
Така че университетите, отпред с ТУ-София, са били неразделна част от енергетиката на България и тяхното присъединяване в намирането на решение за резистентен енергиен преход в страната и в частност на комплекса " Марица Изток " е напълно естествено. Използвайки интердисциплинарните връзки, учените от трите университета (ТУ-София, МГУ и ХТМУ) съумяха да основат модел за резистентен енергиен преход в страната и в частност в МИ. При него със сумарни вложения от към 20 милиарда €, българската електроенергетика се декарбонизира, като се реализират референтните стойности, предписани от Европейска комисия на излъчванията на СО2 (под 550 кг/ СО2 след 2025 и под 350 кг/ СО2 след 2030). Цената на силата от енергийния микс (LCOE) е под 60 €/MWh, страната става енергийно самостоятелна (с изключение на горивото за АЕЦ), има резистентен енергиен потенциал при рискови метеорологични условия (януари 2017, 25-26.01.22) и броят на работните места в комплекса " Марица Изток " се резервира. Горепосочените изказвания са показани с съответни цифри, като зад всяко число стои подробен разбор.
Проф. Христо Василев е член на Катедра " Електроснабдяване, електрообзавеждане и електротранспорт " в Техническия университет в София.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ