Просвещението
В секи от нас е забелязал, че 2020 година е високосна. Оказва се, че прибавянето на 1 ден на всеки 4 години е процедура на повече от 2050 години.
Пръв високосната година вкарва Юлий Цезар.
След като Римската империя завоюва Египет през 47 година прочие н. е., Цезар се среща с нова и друга система за летоброене. Привлечен от методиката за пресмятане на египтяните, Юлий Цезар взема решение да сътвори нов календар в Рим. Цезар подрежда на александрийския астроном и математик Созиген да вкара новата система под името Юлиански календар. Така от 1 януари 46 година прочие н. е. летоброението има нови способи за пресмятане.
Новият календар се приближава доста до естествения цикъл на времето.
Според Юлианския календар годината има дълготрайност от 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се счита за високосна и се състои от 366 дни. Но измененията на Цезар не били изцяло точни. Оказва се, че в случай че Юлианският календар съществуваше до момента, месеците и сезоните щяха да вървят обратно, а с това ще се променят сезоните. Виждайки разминаванията, през XVI век, папата вкарват нови промени, които трансформират летоброенето, а календарът, който целият свят ще употребява е Григорианския, на името на своя основател.
Той влиза в приложимост от 4 октомври 1582 година с помощта на Папа Григорий XIII.
Григорианския календар употребява за основа Юлианския, само че изчисленията му са по отношение на завъртането на Земята към Слънцето. Но за какво Григорианският календар е по-точен от Юлианския? Юлианският календар е със междинната дълготрайност на календарната година – 365,25 дни. Но тази стойност не е изцяло точна, тъй като прибавяйки 1 ден на всеки 4 години се получава разлика от 11,2 минути годишно. Тази разлика последователно се натрупва, като на всеки 128 години Юлианският календар е с един ден обратно от естествения цикъла на сезоните.
Така, когато дните обратно по Юлианския календар достигнали до 10, папа Григорий XIII взема решение да се намеси и да предотврати възможното изместване на сезоните. Без измененията на Юлий Цезар, а по-късно и на Григорий XIII, сезоните щяха да вървят обратно с 24-25 дни на всеки 100 години. В резултат на това единствено за 4 века декември щеше да бъде последният месец от лятото.
Източник: vesti.bg
Любопитно




