В романа Братя Карамазови“, Иван Карамазов разказва на своя по-малък

В романа „ Братя Карамазови “, Иван Карамазов споделя на своя по-малък брат Альоша притчата за „ Великия инквизитор “. Споделяме Достоевския размисъл за непостижимата тежест на свободата, назаем от един от най-необятните метафизичен романи на човечеството. 

(„ Великият инквизитор “, Иля Глазунов, 1985)

Великият инквизитор
(фрагмент)

Всред дълбокия мрак внезапно желязната врата на тъмницата се отваря и самичък старецът – популярен инквизитор! постепенно влиза в пандиза със светилник в ръка. Той е самичък, вратата подире му на часа се затваря. Той се стопира при входа и дълго, минута или две, се взира в неговото лице. Най-после се доближава безшумно, поставя светилника на масата и му споделя:

– Ти ли си, ти ли си? – Но като не получава отговор, бързо прибавя: – Не отговаряй, мълчи. Та и какво ли би могъл да кажеш. Аз знам доста добре какво ще кажеш. Пък и нямаш право нищо да прибавяш към това, което към този момент си споделил по-рано. Защо пристигна да ни пречиш? Защото ти си пристигнал да ни пречиш и самичък знаеш това. Но знаеш ли ти какво ще бъде на следващия ден? Аз не зная кой си и не желая да зная ти ли си, или си единствено негово сходство, само че още на следващия ден аз ще те осъдя и изгоря на кладата като най-върл разколник и същият този народ, който през днешния ден целуваше нозете ти, още на следващия ден, по един единствено мой знак, ще се спусне да разпалва твоята клада, знаеш ли ти това? Да, ти може би знаеш това – прибавя той в проницателен размисъл, без да откъсне нито за момент погледа си от своя заложник.

„ Имаш ли ти право да ни възвестиш най-малко една от тайните на оня свят, от който си пристигнал? “ – пита го моят дъртак и самичък му дава отговор вместо него: „ Не, нямаш право, с цел да не притуряш нищо към това, което към този момент е било казано преди, и с цел да не отнемеш на хората свободата, за която ти толкоз държеше, когато беше на земята. Всичко, което ще възвестиш отначало, ще посегне върху свободата, на вярата у хората, тъй като ще се яви като знамение, а свободата на тяхната религия ти е била по-скъпа от всичко още тогава, преди хиляда и петстотин години. Нали ти споделяше тогава толкоз постоянно: „ Искам да ви направя свободни. “ Но ето ти видя в този момент тези „ свободни “ хора – прибавя внезапно старецът със замислена усмивка. – Да, всичко тук ни струваше скъпо – продължава той, като го гледа строго, – само че ние довършихме най-сетне това дело в твое име. Петнадесет века се мъчихме с тази независимост, само че в този момент с това е свършено, и то дефинитивно. Не вярваш ли, че е свършено дефинитивно? Ти ме гледаш добродушно и не ме удостояваш даже с негодуване? Но знай, че в този момент и точно през днешния ден тези хора са уверени повече от всеки път, че са свободни изцяло, а сред туй сами те ни сервираха своята независимост и безропотно я поставиха пред нозете ни. Но това направихме ние, а него ли желаеше ти, такава независимост ли? “

Той точно си приписва като заслуга, своя и на своите хора, че най-сетне са победили свободата и са сторили това, с цел да създадат хората щастливи. „ Защото единствено в този момент (тоест той, несъмнено, приказва за инквизицията) стана допустимо да се намерения за пръв път за щастието на хората. Човекът е сътворен бунтовник; та могат ли бунтовниците да бъдат щастливи? Тебе те предупреждаваха – споделя му той, – задоволително бяха предизвестията и напътствията, само че ти не послуша предизвестията, ти отхвърли едничкия път, по който можеха да се създадат хората щастливи, само че, за благополучие, като си отиваше, ти съобщи делото нам. Ти даде обещание, ти утвърди със словото си, ти ни даде право да свързваме и развързваме и, несъмнено, не можеш и да мислиш да ни отнемеш това право в този момент. Защо си пристигнал да ни пречиш? “

А сред туй, в случай че е било осъществено в миналото на земята същинско гръмовно знамение, то е било точно в оня ден, в деня на тези три изкушения. Именно в появяването, на тези три въпроса е било чудото. Ако би било допустимо да се намерения единствено за опит и за образец, че тези три въпроса на страшния дух са безследно изгубени в книгите и че би трябвало да се възстановят, още веднъж да се измислят и съчинят, с цел да се внесат отново в книгите, и за тая цел да се съберат всички мъдреци земни – управници, първосвещеници, учени, философи, поети, и да им се даде задача: измислете, съчинете три въпроса, само че такива, които като се изключи че биха съответствували на размера на събитието, само че биха изразявали още и в три думи, в три единствено човешки изречения, цялата бъдеща история на света и на човечеството – мислиш ли ти, че всичката премъдрост на земята, събрана дружно, би могла да измисли нещо сходно най-малко по мощ и по дълбочина на тези три въпроса, които в действителност са ти били препоръчани тогава от могъщия и интелигентен дух в пустинята? Вече единствено по тези въпроси, единствено по чудото на тяхното появяване може да се разбере, че имаш работа не с човешки, елементарен разум, а с вековечен и безспорен. Защото в тези три въпроса като че ли е събрана в едно цяло и е предсказана цялата по-нататъшна човешка история и са показани трите облика, в които ще се слеят всичките неразрешими исторически несъгласия на човешката природа по цялата земя. Тогава то ва не е могло да бъде още така явно, тъй като бъдещето е било незнайно, само че в този момент, когато са минали петнадесет века, ние виждаме, че всичко в тези три въпроса е по този начин отгатнато и предсказано и по този начин се е оправдало, че нищо повече не може нито да се прибави към тях, нито да се махне.

Припомни си първия въпрос: въпреки не безусловно, само че смисълът му е този: „ Ти искаш да отидеш в света и отиваш с голи ръце, с някакъв обет за независимост, който те в своята елементарност и заради вроденото им безредие не могат даже да схванат, от който те се боят и плашат, тъй като нищо и в никакъв случай не е било за индивида и човешкото общество по-непоносимо от свободата! А виждаш ли тез камъни в таз гола разжарена пустиня? Обърни ги в хлябове – и човечеството ще се затири след тебе като стадо, благородно и чинно, въпреки и постоянно треперещо, че ти ще вдигнеш ръката си и ще им се свършат твоите хлябове. “ Но ти не изиска да лишиш индивида от независимост и отхвърли предлагането, нито каква е тая независимост, разсъди, щом послушанието им е купено с хлябове? Ти възрази, че човек живее освен с самун, само че знаеш ли, че в името на същия тоз самун земен ще въстане против теб духът на земята и ще се сблъска с тебе и ще те победи – и всички ще тръгнат подире му, възклицавайки: „ Който е сходен на тоя звяр, той ни даде огън от небето! “ Знаеш ли ти, че ще изминат епохи и човечеството ще прогласи посредством устата на своята премъдрост и просвета, че няма закононарушение, а затова няма и грях, а има единствено гладни. „ Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели! “ – ето какво ще напишат на знамето, което ще повдигнат против тебе и с което ще бъде опустошен твоят храм. На мястото на храма твой ще се издигне ново здание, ще се издигне отново страшна Вавилонска кула и въпреки че и тя няма да се дострои, както и предходната, само че въпреки всичко ти би могъл да избегнеш тази нова кула и за хиляда години да съкратиш страданията на хората – ибо отново при нас ще дойдат те, откакто се изтезават хиляда години със своята кула! Те ще ни намерят тогава отново подземен, в катакомбите, криещи се (ибо ние ще бъдем отново гонени и мъчени), ще ни намерят и ще възридаят към нас: „ Нахранете ни, тъй като онез, що ни дадоха обещание огън от небесата, не ни го дадоха. “ И тогава към този момент ние ще достроим тяхната кула, ибо ще дострои тоз, който нахрани, а ще нахраним единствено ние, в името твое и ще излъжем, че е в името твое. О, в никакъв случай, в никакъв случай няма да се нахранят те без нас! Никаква просвета няма да им даде самун, дордето остават свободни, само че ще се свърши с това, че те ще поднесат своята независимост пред нашите нозе и ще ни кажат: „ По-добре поробете ни, само че нахранете ни. “ Ще схванат най-сетне сами, че независимост и земен самун предостатъчно за всеки са немислими дружно, тъй като в никакъв случай, в никакъв случай не ще съумеят те да се спогодят между тях. Ще се убедят също, че не могат да бъдат в никакъв случай и свободни, тъй като са слабосилни, порочни, оскъдни и бунтовници. Ти им даде обещание самун небесен, само че отново дублирам, може ли той да се съпостави в очите на слабото, постоянно порочно и постоянно неблагородно людско племе със земния? И в случай че след тебе в името на хляба небесен тръгнат хиляди и десетки хиляди, какво ще стане с милионите и с десетките хиляди милиони същества, които не ще бъдат в действие да подценен хляба земен поради небесния? Или тебе ти са благи единствено десетките хиляди велики и мощни, а останалите милиони, многочислени като морския пясък, слаби, само че любещи те, би трябвало да послужат единствено като материал за великите и мощните? Не, нам са благи и слабите. Те са порочни и бунтовници, само че най-сетне таман те ще станат и послушни. Те ще ни се чудят и ще ни считат за богове, затуй че ние, застанали отпред на тях, сме се съгласили да понасяме свободата и да владеем над тях – така извънредно ще им стане най-после да бъдат свободни! Но ние ще кажем, че сме послушни на тебе и владеем в името твое. Ние ще ги измамим отново, тъй като тебе към този момент няма да те пуснем при себе си. В тази машинация ще бъде и нашето страдалчество, ибо ще бъдем длъжни да лъжем. Ето какво значеше този пръв въпрос в пустинята и ето какво отхвърли ти в името на свободата, която сложи над всичко. А сред туй в този въпрос се заключаваше великата загадка на мира сего. Ако бе приел „ хлябовете “, ти би дал отговор на всеобщата и вековечна тъга човешка както на единоличното създание, така и на цялото човечество дружно – тя е: „ Пред кого да се преклоня? “ Няма по-непрекъсната и по-мъчителна грижа за индивида от тази – останал свободен, да откри по-скоро оня, пред който да се преклони. Но индивидът търси да се преклони пред това, което към този момент е несъмнено, толкоз несъмнено, че всички хора наведнаж да се съгласят на всеобщо поклонение пред него. Защото грижата на тези жалки създания не е единствено да намерят това, пред което аз или други да се преклоним, само че да намерят такова нещо, че всички да повярват в него и да се преклонят пред него, и то непременно всички дружно. Ето тази нужда от общност на поклонението е и най-главното изтезание за всеки човек, единолично и като цяло човечество, от началото на вековете. Заради всеобщото поклонение те са се изтребвали един различен с меч. Създавали са богове и са викали един другиму: „ Оставете вашите богове и елате да се поклоните на нашите, инак – гибел на вас и на вашите богове! “ И така ще бъде до окончание мира, даже и тогава, когато изчезнат на света и боговете: все едно ще паднат пред идолите. Ти знаеше, ти не можеше да не знаеш тази съществена загадка на природата човешка, само че ти отхвърли единственото безусловно знаме, що ти се оферираше, с цел да накараш всички да се преклонят пред тебе несъмнено – знамето на земния самун, – и го отхвърли в името на свободата и на хляба небесен. И погледни какво направи ти по-нататък. И всичко отново в името на свободата. Казвам ти, че индивидът няма по-мъчителна грижа от тази, по какъв начин да откри оня, комуто да съобщи час по-скоро този подарък независимост, с който се ражда това нещастно създание. Но свободата на хората овладява единствено оня, който успокои съвестта им. С хляба на тебе ти се даваше несъмнено знаме: ще дадеш самун – и индивидът ще се преклони, тъй като няма нищо по-безспорно от хляба, само че в случай че в това време някой овладее съвестта му макар тебе – о, тогава той даже ще захвърли твоя самун и ще тръгне след оногова, който прелъсти съвестта му. Тук ти беше прав. Защото тайната на битието човешко не е в това, единствено да се живее, а в това, защо да се живее. Без да си показва ясно защо живее, човек няма да се съгласи да живее и по-скоро ще изтреби себе си, в сравнение с да остане на земята, въпреки в близост му да е единствено хлябове. Това е така, само че какво излезе: вместо да овладееш свободата на хората, ти я умножи още повече! Или не помни, че спокойствието и даже гибелта са по-скъпи за индивида от свободния избор в познаване на положителното и злото? Няма нищо по-съблазнително за индивида от свободата на съвестта му, само че няма и нищо по-мъчително от нея…

Избрано от: „ Братя Карамазови ”, Фьодор Достоевски, Народна просвета, 1975 година
*„ Великият инквизитор “, Иля Глазунов, 1985, Лява част от триптиха „ Легенда за Великия инквизитор “, Илюстрации към романа на Ф. Достоевски „ Братя Карамазови “,  cuvantul-ortodox.ro