Климатологът Антоанета Йотова пред ФАКТИ: Районът на Югоизточна Европа, включващ и Добруджа, върви към засушаване
В последно време ставаме очевидци на наводнения в региони, в които това не се чака. Внезапни мощни стихии удрят градовете. Какви естествени знаци са това? Пред ФАКТИ приказва климатологът Антоанета Йотова.
- Г-жо Йотова, измененията в климата стават все по-бързи и по-екстремни. Ставаме очевидци на огромни наводнения, все по-често приказваме за хора, изумени от мълнии в градски условия. Какви знаци са това?
- Това са знаци, че измененията в климата се случват през днешния ден и в този момент, а не както е било преди – да имаме чувството, че това са мудни и невидими за нас процеси. Сигналите, които планетарната климатична система изпраща, са, че живеем във време на доста бързи промени и най-общо те се характеризират като неподходящи за хората.
- Вие от години се занимавате с тематиката за климата. Какви сюжети за допустимо развиване са настоящи?
- Възможните сюжети за бъдещия климат на планетата са доста. Те се създават на интернационално равнище. Всички сме чували за тъй наречените „ Доклади за оценка на изменението на климата “. Те се създават от Международната група специалисти по изменение на климата, основана през 1988 година от Световната метеорологична организация и Световната стратегия по околна среда на Организация на обединените нации. Преди по-малко от година излезе последният подобен отчет, в който доста в детайли, на база проучвания, които се организират в целия свят, се формулират и прецизират сюжетите за бъдещия климат на Земята. Бих могла да ги обобщя по следния метод. Има базов сюжет, който се назовава „ Business as usual ” или „ Продължаваме както до момента “, казано на български. При този сюжет човечеството на практика не прави нищо, с цел да реагира на измененията в климата, при което междинната световна температура може да се увеличи с над 4-5 градуса по отношение на цената ѝ в прединдустриалната ера и ще има още по-неблагоприятни за нас климатични промени. Другият главен сюжет е, когато подхващаме незабавни и целенасочени ограничения, с цел да понижим рисковете и неподходящите резултати от измененията в климата. Такъв сюжет е заложен в Парижкото съглашение за климата от 2015 година, съгласно което би трябвало да осигурим понижение на излъчванията парникови газове по този начин, че покачването на световната температура да се ограничи до 2 градуса по отношение на цената ѝ в прединдустриалната ера (края на 18-ти век). И тук към този момент може да имаме доста подсценарии, защото няма повсеместен за всички страни сюжет за понижение на излъчванията парникови газове. Учените със своите проучвания дават единствено посоката и рекомендации за практическите дейности, върху които да се фокусираме, тъй че дружно да понижим рисковете от към този момент протичащите се промени в климата. Има и трета група сюжети, при които освен „ продължаваме както до момента “, само че и с дейностите си задълбочаваме отрицателните резултати от тези промени. Така да вземем за пример в последните месеци за реагиране на рецесията с нарушените доставки на газ в Европа се задействат повече централи, употребяващи въглища, което значи повече излъчвания на парникови газове, които пък предизвикват стопляне на световния климат. При този сюжет междинната световна температура може да се увеличи дотолкоз, че да настъпят каскадни и доста неподходящи за хората климатични промени.
- Колко е допустимо идно засушаване в Добруджа, тъй като това е коментирано не един и два пъти. Ако се случи, това ще е огромен проблем? Към днешна дата какво можем да кажем?
- Това е един съответен образец за климатичните промени и тук би трябвало да се стъпи на информация/данни от измерванията, които се организират в метеорологичната мрежа на България, поддържана от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). От няколко десетилетия тече развой на засушаване в целия регион на Югоизточна Европа и когато имаме уязвими към засушаване територии - каквато е Добруджа, тогава може да се чака, че там ще се прояви такава наклонност. Категоричен отговор може да се даде единствено на база научни проучвания за района, което сътрудниците от Национален институт по метеорология и хидрология несъмнено са създали. Те могат да кажат съответни числа като резултат от извършени със съответни научни способи проучвания.
- Трябва ли да затваряме въглищните централи у нас? Работата им е директно обвързвана с въздуха, който дишаме?
- Този въпрос е извънредно комплициран. Не бива отговорът да е единствено „ да “ или „ не “. При отговор „ да “ би трябвало да кажем по кое време и по какъв начин това да стане. По този въпрос би трябвало да отчетем две неща. Първо, България е от страните, които са подписали и утвърдили, т.е. поели задължения по Парижкото съглашение за климата. Второ, при въглищните централи с изключение на излъчванията на парникови газове, които не са тъкмо замърсяване, има обилни излъчвания на серни оксиди, прахови частици, сажди. Това замърсяване е под регулацията на европейско и интернационално законодателство, само че не е непосредствено обвързвано с парниковите газове и излъчванията, които са обект на политиките за климата. Когато споделяме „ да “ на затварянето на въглищните централи, би трябвало да кажем и по какъв начин тъкмо ще стане това, в това число в какъв времеви порядък. И тук ще загатна нещо, което доста рядко се разяснява. Освен заложеното в Плана за възобновяване и резистентност затваряне на тези централи през 2038 година, създадени са „ Териториални проекти за обективен енергиен преход “ за три района – Стара Загора (комплексът „ Марица Изток “), Кюстендил и Перник. В тези проекти е разказано по какъв начин да стане затварянето на въглищните централи като развой и не от през днешния ден за на следващия ден, за което е обезпечено надлежно финансиране от европейски фондове. Този развой би трябвало да се случва по метод, който планува какво се случва с хората, които работят и живеят там. По отношение на въглищните централи приказваме за процеси на промяна в границите на най-малко 15 години.
- Европейската комисия одобри нуклеарната и газовата сила за зелени?
- Тук отново би трябвало да създадем разяснения. Европейска комисия включи производството на сила от нуклеарни и газови централи в таксономията на „ зелени “ сили, само че става дума за бъдещи планове и при осъществяване на избрани условия. Сега работещите нуклеарни и газови централи не могат автоматизирано да се квалифицират като „ зелени “. И още веднъж е редно да се влезе в детайлности на законодателството, като би трябвало да се подчертае, че и тук става въпрос за процеси - политиките за измененията в климата плануват дейности в развиване, съгласно към този момент признати закони. Ние, приказвам за България като страна, сме подписали редица интернационалните и европейски документи, с които сме поели задължения. За доста от тези задължения, обаче, отлагаме осъществяването в плануваните периоди.
- Г-жо Йотова, измененията в климата стават все по-бързи и по-екстремни. Ставаме очевидци на огромни наводнения, все по-често приказваме за хора, изумени от мълнии в градски условия. Какви знаци са това?
- Това са знаци, че измененията в климата се случват през днешния ден и в този момент, а не както е било преди – да имаме чувството, че това са мудни и невидими за нас процеси. Сигналите, които планетарната климатична система изпраща, са, че живеем във време на доста бързи промени и най-общо те се характеризират като неподходящи за хората.
- Вие от години се занимавате с тематиката за климата. Какви сюжети за допустимо развиване са настоящи?
- Възможните сюжети за бъдещия климат на планетата са доста. Те се създават на интернационално равнище. Всички сме чували за тъй наречените „ Доклади за оценка на изменението на климата “. Те се създават от Международната група специалисти по изменение на климата, основана през 1988 година от Световната метеорологична организация и Световната стратегия по околна среда на Организация на обединените нации. Преди по-малко от година излезе последният подобен отчет, в който доста в детайли, на база проучвания, които се организират в целия свят, се формулират и прецизират сюжетите за бъдещия климат на Земята. Бих могла да ги обобщя по следния метод. Има базов сюжет, който се назовава „ Business as usual ” или „ Продължаваме както до момента “, казано на български. При този сюжет човечеството на практика не прави нищо, с цел да реагира на измененията в климата, при което междинната световна температура може да се увеличи с над 4-5 градуса по отношение на цената ѝ в прединдустриалната ера и ще има още по-неблагоприятни за нас климатични промени. Другият главен сюжет е, когато подхващаме незабавни и целенасочени ограничения, с цел да понижим рисковете и неподходящите резултати от измененията в климата. Такъв сюжет е заложен в Парижкото съглашение за климата от 2015 година, съгласно което би трябвало да осигурим понижение на излъчванията парникови газове по този начин, че покачването на световната температура да се ограничи до 2 градуса по отношение на цената ѝ в прединдустриалната ера (края на 18-ти век). И тук към този момент може да имаме доста подсценарии, защото няма повсеместен за всички страни сюжет за понижение на излъчванията парникови газове. Учените със своите проучвания дават единствено посоката и рекомендации за практическите дейности, върху които да се фокусираме, тъй че дружно да понижим рисковете от към този момент протичащите се промени в климата. Има и трета група сюжети, при които освен „ продължаваме както до момента “, само че и с дейностите си задълбочаваме отрицателните резултати от тези промени. Така да вземем за пример в последните месеци за реагиране на рецесията с нарушените доставки на газ в Европа се задействат повече централи, употребяващи въглища, което значи повече излъчвания на парникови газове, които пък предизвикват стопляне на световния климат. При този сюжет междинната световна температура може да се увеличи дотолкоз, че да настъпят каскадни и доста неподходящи за хората климатични промени.
- Колко е допустимо идно засушаване в Добруджа, тъй като това е коментирано не един и два пъти. Ако се случи, това ще е огромен проблем? Към днешна дата какво можем да кажем?
- Това е един съответен образец за климатичните промени и тук би трябвало да се стъпи на информация/данни от измерванията, които се организират в метеорологичната мрежа на България, поддържана от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). От няколко десетилетия тече развой на засушаване в целия регион на Югоизточна Европа и когато имаме уязвими към засушаване територии - каквато е Добруджа, тогава може да се чака, че там ще се прояви такава наклонност. Категоричен отговор може да се даде единствено на база научни проучвания за района, което сътрудниците от Национален институт по метеорология и хидрология несъмнено са създали. Те могат да кажат съответни числа като резултат от извършени със съответни научни способи проучвания.
- Трябва ли да затваряме въглищните централи у нас? Работата им е директно обвързвана с въздуха, който дишаме?
- Този въпрос е извънредно комплициран. Не бива отговорът да е единствено „ да “ или „ не “. При отговор „ да “ би трябвало да кажем по кое време и по какъв начин това да стане. По този въпрос би трябвало да отчетем две неща. Първо, България е от страните, които са подписали и утвърдили, т.е. поели задължения по Парижкото съглашение за климата. Второ, при въглищните централи с изключение на излъчванията на парникови газове, които не са тъкмо замърсяване, има обилни излъчвания на серни оксиди, прахови частици, сажди. Това замърсяване е под регулацията на европейско и интернационално законодателство, само че не е непосредствено обвързвано с парниковите газове и излъчванията, които са обект на политиките за климата. Когато споделяме „ да “ на затварянето на въглищните централи, би трябвало да кажем и по какъв начин тъкмо ще стане това, в това число в какъв времеви порядък. И тук ще загатна нещо, което доста рядко се разяснява. Освен заложеното в Плана за възобновяване и резистентност затваряне на тези централи през 2038 година, създадени са „ Териториални проекти за обективен енергиен преход “ за три района – Стара Загора (комплексът „ Марица Изток “), Кюстендил и Перник. В тези проекти е разказано по какъв начин да стане затварянето на въглищните централи като развой и не от през днешния ден за на следващия ден, за което е обезпечено надлежно финансиране от европейски фондове. Този развой би трябвало да се случва по метод, който планува какво се случва с хората, които работят и живеят там. По отношение на въглищните централи приказваме за процеси на промяна в границите на най-малко 15 години.
- Европейската комисия одобри нуклеарната и газовата сила за зелени?
- Тук отново би трябвало да създадем разяснения. Европейска комисия включи производството на сила от нуклеарни и газови централи в таксономията на „ зелени “ сили, само че става дума за бъдещи планове и при осъществяване на избрани условия. Сега работещите нуклеарни и газови централи не могат автоматизирано да се квалифицират като „ зелени “. И още веднъж е редно да се влезе в детайлности на законодателството, като би трябвало да се подчертае, че и тук става въпрос за процеси - политиките за измененията в климата плануват дейности в развиване, съгласно към този момент признати закони. Ние, приказвам за България като страна, сме подписали редица интернационалните и европейски документи, с които сме поели задължения. За доста от тези задължения, обаче, отлагаме осъществяването в плануваните периоди.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ