Селото на параклисите вдигна 3 огромни кръста за 3 години
В Павелско, едно от най-старите християнски села в Родопите, вярващите подвигнаха третия си голям светещ кръст преди седмица. По традиция той е пред един от параклисите на селото. А в Павелско има 37 параклиса - толкоз няма в нито едно друго село у нас. Това споделя църковния настоятел Илия Илчев, който 51 пъти е взел участие в церемонията по носенето на иконата на Богородица до Клувията на Бачковския манастир.
Новият кръст е 11-метров и е подложен върху бетонен фундамент, забит на метри в земята. На няколко крачки от него е параклисът „ Свети Прокопий”. „ Всичко към този кръст е благородна самодейност на младежите, които работят в Пловдив, само че са от Павелско. Идеята за него и събирането на парите направиха Рени и Костадин Марудови”, споделя Илия, който, като се изключи че е настоятел, е и нещо като пиар на будното село.
Огромен железен кръст се появил преди две години пред параклиса „ Свети Никола”, а по-късно и пред „ Света Петка”. Първият е вдигнат по самодейност на Мирослав Пиндев, а вторият е дело на военнослужещия Петър Кацаров и приятеля му Илия Канелов.
„ Обиколил съм цяла България и както на никое място другаде няма толкоз параклиси, по този начин и както сме я подкарали пред всеки параклис ще издигнем 10-метров светещ кръст”, изяснява църковният настоятел. Миналият ноември излели бетонният фундамент. В него има 80-сентиметрови болтове, които държат кръста. Металното знамение било заварено в пловдивска компания, пристигнала на 10 септември с ТИР и било съединено част по част на хълма пред „ Свети Прокопий”.
За Павелско се загатва още в документите на братя Бакуриани, които строят Бачковския манастир. Има невероятни истории, свързани с опазването на вярата. До Балканската война в него имало и помашка махала. В 1833 година Павелско, Чепеларе, Широка лъка и Устово измолили от валията на Пловдив позволение да се извърнат към султана за позволение да вдигнат църкви. Първи храма си вдигнали павелци - още на идната година. Тапията разрешавала единствено 40 дни градеж. „ През деня нашите строели храма, а нощно време помаци и турци го рушали. Нашите съумели да го вдигнат навреме”, споделя Илия Илчев.
Парите за църквата „ Възнесение Господне” събрал възрожденецът Марко Иванов. Негови родственици основали по-късно село Марково до Пловдив. Помаците от Дряново го умъртвили за това. Затрили и иконома, който събрал парите за църквата. И двамата починали в местността Пашалийца. През соца се родила едно невероятна локална история. Илия я напомня: " Комунистите потеглиха да бутат един от параклисите в двора на ТКЗС-то. И тези, които рушаха дома на Бог, по-късно станаха инвалиди ", споделя той.
Юнашка гибел
След като вдигнал църквата „ Възнесение Господне”, Марко Иванов постоянно бил нащрек, когато е в гората. Едно лято през 1839-а отишъл с помощници и с жена си в местността Пашалийца да жъне. Взел бъклицата по едно време и тръгнал към близкия извор. Разстоянието било 200-300 метра. Навел се над прецедената с букова шума вода и тогава гръмнала пушка от храстите. Куршумът го повалил на място.
" Убиецът му е един, на който са казвали Пантата, от Дряново. Той освен го убива, само че и отива и му отрязва главата ", споделя Илия.
Баба Марковица чула изстрела и тръгнала към ручея. Там заварила обезглавеното тяло и завикала към бягащия към този момент палач: " Не ти стигна да го гръмнеш, ами му взе и главата, тъй като те е боязън, че и с олово в гърдите отново ще те погне!”.
" Юначната българка не споделила на помощниците какво е станало. Изпратила ги назад в Павелско. Върнала се при ручея и сама натоварила на коня тялото на мъжа си ", твърди Илия Илчев.
Хайтов и историята на селото
Илия Илчев помни всяка своя среща с великия Николай Хайтов. Още като възпитаник през 1959 година помагал на една ловна среща на писателя с общественици от Асеновград. „ Беше леден ден, наклали сме огън, а в близост прехвърчат капки дъжд и сняг. Старите му рекоха: Кольо, кажи по какъв начин са нещата в София? Таман беше тръгнало ТКЗС-то и никой не бе удовлетворен от него. Лошо е като тук! Но да помним постоянно родопската ария: " Горо, горо, приятелко моя! " И я издекламира”, спомня си Илия.
Десетилетия по-късно павелци поканили Хайтов, с цел да го молят да напише книга за селото им. „ Строиха се всички партийци, а аз - в профил. Дойде черната волга, Хайтов слезе и незабавно скочи да ме прегръща: Илко, по какъв начин си? Партийците - шашнати! Като му предложиха да напише книга, той сподели: „ Аз ще я напиша, само че няма да е както би трябвало - няма да се сдържа и ще измисля някои истории. Имате си чудноват публицист - Георги Пашев. Той ще ви направи хубава история. И тъкмо той я написа!”, споделя Илия Илчев.
Новият кръст е 11-метров и е подложен върху бетонен фундамент, забит на метри в земята. На няколко крачки от него е параклисът „ Свети Прокопий”. „ Всичко към този кръст е благородна самодейност на младежите, които работят в Пловдив, само че са от Павелско. Идеята за него и събирането на парите направиха Рени и Костадин Марудови”, споделя Илия, който, като се изключи че е настоятел, е и нещо като пиар на будното село.
Огромен железен кръст се появил преди две години пред параклиса „ Свети Никола”, а по-късно и пред „ Света Петка”. Първият е вдигнат по самодейност на Мирослав Пиндев, а вторият е дело на военнослужещия Петър Кацаров и приятеля му Илия Канелов.
„ Обиколил съм цяла България и както на никое място другаде няма толкоз параклиси, по този начин и както сме я подкарали пред всеки параклис ще издигнем 10-метров светещ кръст”, изяснява църковният настоятел. Миналият ноември излели бетонният фундамент. В него има 80-сентиметрови болтове, които държат кръста. Металното знамение било заварено в пловдивска компания, пристигнала на 10 септември с ТИР и било съединено част по част на хълма пред „ Свети Прокопий”.
За Павелско се загатва още в документите на братя Бакуриани, които строят Бачковския манастир. Има невероятни истории, свързани с опазването на вярата. До Балканската война в него имало и помашка махала. В 1833 година Павелско, Чепеларе, Широка лъка и Устово измолили от валията на Пловдив позволение да се извърнат към султана за позволение да вдигнат църкви. Първи храма си вдигнали павелци - още на идната година. Тапията разрешавала единствено 40 дни градеж. „ През деня нашите строели храма, а нощно време помаци и турци го рушали. Нашите съумели да го вдигнат навреме”, споделя Илия Илчев.
Парите за църквата „ Възнесение Господне” събрал възрожденецът Марко Иванов. Негови родственици основали по-късно село Марково до Пловдив. Помаците от Дряново го умъртвили за това. Затрили и иконома, който събрал парите за църквата. И двамата починали в местността Пашалийца. През соца се родила едно невероятна локална история. Илия я напомня: " Комунистите потеглиха да бутат един от параклисите в двора на ТКЗС-то. И тези, които рушаха дома на Бог, по-късно станаха инвалиди ", споделя той.
Юнашка гибел
След като вдигнал църквата „ Възнесение Господне”, Марко Иванов постоянно бил нащрек, когато е в гората. Едно лято през 1839-а отишъл с помощници и с жена си в местността Пашалийца да жъне. Взел бъклицата по едно време и тръгнал към близкия извор. Разстоянието било 200-300 метра. Навел се над прецедената с букова шума вода и тогава гръмнала пушка от храстите. Куршумът го повалил на място.
" Убиецът му е един, на който са казвали Пантата, от Дряново. Той освен го убива, само че и отива и му отрязва главата ", споделя Илия.
Баба Марковица чула изстрела и тръгнала към ручея. Там заварила обезглавеното тяло и завикала към бягащия към този момент палач: " Не ти стигна да го гръмнеш, ами му взе и главата, тъй като те е боязън, че и с олово в гърдите отново ще те погне!”.
" Юначната българка не споделила на помощниците какво е станало. Изпратила ги назад в Павелско. Върнала се при ручея и сама натоварила на коня тялото на мъжа си ", твърди Илия Илчев.
Хайтов и историята на селото
Илия Илчев помни всяка своя среща с великия Николай Хайтов. Още като възпитаник през 1959 година помагал на една ловна среща на писателя с общественици от Асеновград. „ Беше леден ден, наклали сме огън, а в близост прехвърчат капки дъжд и сняг. Старите му рекоха: Кольо, кажи по какъв начин са нещата в София? Таман беше тръгнало ТКЗС-то и никой не бе удовлетворен от него. Лошо е като тук! Но да помним постоянно родопската ария: " Горо, горо, приятелко моя! " И я издекламира”, спомня си Илия.
Десетилетия по-късно павелци поканили Хайтов, с цел да го молят да напише книга за селото им. „ Строиха се всички партийци, а аз - в профил. Дойде черната волга, Хайтов слезе и незабавно скочи да ме прегръща: Илко, по какъв начин си? Партийците - шашнати! Като му предложиха да напише книга, той сподели: „ Аз ще я напиша, само че няма да е както би трябвало - няма да се сдържа и ще измисля някои истории. Имате си чудноват публицист - Георги Пашев. Той ще ви направи хубава история. И тъкмо той я написа!”, споделя Илия Илчев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ