Русия не вярва на никого!
В отношението на Съединени американски щати и ненапълно на Европейски Съюз към Русия постоянно прозира преднамереност с основани обвинявания без доказателства. Коронният номер е да се разгласи, че незнайни хакери са атакували американски или европейски държавни и публични структури, както и „ видни депутати ”, а техни избори рядко минават без съветска интервенция. Всяко съмнение, че всичко това е дело на „ хора на Путин ”, още във второто изречение към този момент се третира като безспорна истина. За доказателства съвсем не става дума. Проблемът е какви нови и то още по-сурови наказания да бъдат наложени на Русия.
Обвиненията към Русия за интервенция в работите на други страни нормално са голословни и хипотетични, разчитащи на неосъзната страст. Същевременно Съединени американски щати се намесват безогледно и при прозиращи стопански и/или политически ползи във вътрешните работи даже на страни сътрудници – да вземем за пример в Германия за прокарването на газопровода Северен поток-2. Наглост е да се окачестви един план с търговски темперамент като „ неприятна договорка ” за Берлин и да се саботира, а намерено декларираната цел да е закупуване на американския полутечен газ.
Вашингтон демонстрира шизофренична нужда да има зложелател, който да сплотява неговите съдружници и да оправдава дейностите му.
Всъщност в случай че прескочим „ Студената война ”, още веднъж поражда неведнъж задавания въпрос (без отговор) по какъв начин по този начин през 1989 година изведнъж някогашните соцстрани се сринаха по „ резултата на доминото ”, въпреки да имаха друга степен на социално-икономическо развиване и характерни проблеми? Жалко, че когато в миналото пристигна откритият граничен период за разсекретяване на поверителни документи на Централно разузнавателно управление на САЩ и на Държавния департамент, светът ще е радикално друг и тогава поколението може въобще да не го интересува какво е ставало в миналото, тъй като ще си има задоволително свои настоящи проблеми.
Какво стана с уверенията и гаранциите на Съединени американски щати, че след разпускането на Варшавския контракт НАТО няма да се уголемява на изток? Сега Алиансът в стратегически мащаб е съвсем на прага на Русия. Например през май стартира огромно стратегическо обучение на НАТО, което е ориентирано директно против територията на РФ. Москва единствено да седи и да гледа какво ще се случи ли? – Това не е в нейния темперамент. А обръчът към нея се уплътнява.
За какво да вземем за пример му е нужна на НАТО Черна гора, с нейния незабележим капацитет. А Северна Македония? Те могат да служат само като „ неподвижен заряд ” и детайл в пъзел като доказателство за „ единна противоруска Европа ”.
Ако в някаква степен е разбираема политиката на НАТО, то за какво не се приема за натурален стремежът на Русия да се заобиколи с другарски страни и да е основател на обществени политически съюзи?
Факт е, че Русия е изправена пред поредна и нападателна политика, ориентирана към пропадане на стопанската система и цялостното развиване на страната, към основаване на проблеми по нейния периметър. Както означи Владимир Путин, това се прави „ в последна сметка, с цел да се отслаби Русия и тя да бъде сложена под външен надзор ”. Срещу РФ несъмнено се води усилена информационно-хибридна война. Нейната цел, съгласно самия съветски президент, е „ заличаване на самосъзнанието, смяна, замяна на менталната - цивилизационна - основа на обществото на съветския зложелател. ”
Често Русия е заклеймявана като „ агресор ”. Ако това е истина, то коя страна е обект на експанзията? При една експанзия автоматизирано нападната страна би трябвало да разгласи „ състояние на война ”, да сигнализира международната общественост и да потърси помощ примерно от Организация на обединените нации. Има ли такава страна в Европа?
На Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година Путин „ хвърли камък в блатото ” на еднополюсния свят: „ За актуалния свят еднополюсният модел освен не е допустим, само че въобще е неосъществим. ” Според съветския президент, „ Съединени американски щати са прекрачили своите национални граници във всички сфери: и в стопанската система, и в политиката се постановат над другите страни ”.
![Лавров: Русия ще оказва помощ на Пакистан с военна техника в битката с тероризма]( "Лавров: Русия ще оказва помощ на Пакистан с военна техника в битката с тероризма")
Лавров: Русия ще оказва помощ на Пакистан с военна техника в битката с тероризма
Русия е подготвена да укрепва антитерористичния капацитет на Пакистан, в това число посредством доставки на военна техника. Това заяви съветският въ...
Думите му не доближиха до неговите съперниците, никой от тях нищо не разбра, тъй като не се постара или просто не искаше. Например американският сенатор Линдзи Греъм означи: „ Със своята тирада той (Путин) направи повече за обединяването на Съединени американски щати и Европа, в сравнение с ние бихме могли да създадем за десетилетие. ” На него му пригласи външният министър на Чехия Карел Шварценберг: „ Ние би трябвало да благодарим на президента Путин,... който ясно и безапелационно потвърди за какво НАТО би трябвало да се уголемява. ”
Бившият държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър съобщи, че идващата администрация на Байдън би трябвало да работи бързо за възобновяване на линиите за връзка с Китай, които са се разпаднали през годините на Тръмп или ще рискуват рецесия, която може да прерасне във боен спор. „ Ако няма основа за някакви взаимни дейности, светът ще попадне в злополука, сравнима с Първата международна война " - сподели Кисинджър след последните избори в Съединени американски щати.
Кисинджър е прочут като индивида, разиграл „ китайската карта “ против Съветския съюз. Именно той води договарянията от името на Никсън за отваряне на Китай към Запада през 1971 година Не наближава ли времето Съединени американски щати да изпратят емисари в Москва, с цел да просят неутралитета й в битката с Китай?
Руските бойни кораби не навлизат в Мексиканския залив в отговор на „ другарската аудиенция ” на разрушителя „ Доналд Кук ” в Черно море. Около територията на Съединени американски щати няма пръстен от съветски бази.
Русия не е основател за военните спорове в Ирак и Либия, не съветски резидентури провокираха „ цветните революции ” в Африка и Азия. Тук е мястото за припомняне на забавен и с затулен смисъл алогизъм: „ В Съединени американски щати не може да избухне „ цветна гражданска война ”, единствено тъй като във Вашингтон няма американско посолство. ”
![Руският дипломат в Съединени американски щати наподобява няма да се върне скоро във Вашингтон]( "Руският дипломат в Съединени американски щати наподобява няма да се върне скоро във Вашингтон")
Руският дипломат в Съединени американски щати наподобява няма да се върне скоро във Вашингтон
Руският дипломат в Съединени американски щати Анатолий Антонов най-вероятно няма да се върне във Вашингтон в близко бъдеще, само че като цяло решението на този въп...
Ето че пристигна ред на Крим и Донбас, само че с две припомняния: 1. Когато се случват катаклизми с огромни не еднородни етнически или религиозни страни, постоянно се появяват териториални спорове, преминаващи даже във война. 2. България също се грижи съгласно опциите си за нашите етнически сънародници, останали в рамките на непознати страни. Грях пред историята и пред потомците ни ще е да ги изоставим, само че това е годно и за Русия.
Крим е по-лесен за припомняне. Полуостровът с население съвсем 2 млн. поданици има статут на република в състава на Украйна с настрана държавно управление. Това разреши неговият парламент да вземе решение съгласно с конституцията за осъществяване на референдум на 16 март 2014 година за обособяване на Крим от Украйна. Кримчани просто се възползваха от правото си на самоопределяне, провъзгласено от Организация на обединените нации.
И с Донбас нещата не са чак толкоз заплетени. След политическата рецесия в Украйна през февруари 2014 година няколко радикални националистически формирования като „ Пра́вий се́ктор “ и „ Свобода “ ултимативно желаеха цялостна украинизация на страната, в това число посредством ограничение използването на съветския език, който обичайно е всеобщо публикуван в Украйна.
В последна сметка Донецк и Луганск се самообявиха за самостоятелни републики, които не признаха след Майдана новата власт в Киев. Централното държавно управление изпрати войски за потушаване на протеста на обща територия с население от съвсем 6 млн души, които доближиха единствено до окопите на първа линия. Там са и в този момент, само че настъпи значима разлика: съвсем 1 млн поданици на Донбас към този момент имат съветско поданство и всяка украинска инвазия ще заплаши живота им.
Година по-късно (2015) с посредничеството на Германия и Франция бяха признати Минските съглашения, които предвидиха наложителни локални избори в Донбас, възобновяване на държавната украинска граница едвам след изборите и до края на годината смяна в конституцията за допустима децентрализация. До този миг нищо от това не е осъществено.
![Русия и Съединени американски щати обмениха данни за ракети и нуклеарни бойни глави]( "Русия и Съединени американски щати обмениха данни за ракети и нуклеарни бойни глави")
Русия и Съединени американски щати обмениха данни за ракети и нуклеарни бойни глави
Русия и Съединени американски щати обмениха данни за количеството ракети и нуклеарни бойни глави за първи път след продължаването на Договора за редуциране на с...
През септември 2020 година съветският външен министър Сергей Лавров разгласи, че мирното споразумяване на въоръжения спор в Донбас е невероятно, до момента в който несговорчивото украинско управление е на власт в Киев. Отново последва безмълвие. А в Русия се приказва, че който отхвърля да договаря с Лавров, ще беседва с военния министър Шойгу.
Откровено казано, сегашната обстановка в Донбас е задоволително преференциална за Москва. Границата сред Украйна и Русия е 1576 км. Докато тлее спорът там, Украйна по статут няма право да стане член на НАТО и да пусне негови войски на своя територия, което неимоверно би тормозило РФ и основало в допълнение напрежение. Ситуацията в Донбас, колкото и да е ненормална, дава някаква сигурност на РФ и по тази причина Кремъл е поел огромна част от битовете разноски на популацията и общите потребности на армията. Москва обществено оповести, че при атака на украински войски, тя ще окаже военна помощ на опълченците с въоръжение и с доброволци, както стана през 2014 година
НАТО и по-конкретно Съединени американски щати нагледно вършат опит с огромната тояга да натикат Русия в ъгъла като лаещо куче и изясняват: „ Ами тя желае да ме ухапе! ”. Няма по какъв начин да стане. Русия съставлява „ независима бойна единица ”, добре проведена, екипирана и готова, освен това с доста „ дълги ръце ”. Москва не на вятъра похарчи милиарди в Сирия, с цел да може ефикасно да осъществя отбранителната си теория на своя територия.
През декември 1941 година разследващ патрул на Вермахта достигнал последна спирка на московски трамвай. Скоро последвало всеобщо оттегляне, напомнящо за Наполеон. Руснаците имат „ хубавия ” табиет постоянно да изпращат неканените си посетители чак до дома им. Навлизането през 1945 година в Берлин е трето по ред за по-малко от 200 години. Германците помнят урока и до неотдавна Меркел изплащаше пенсии на руснаци, претърпели блокадата на Ленинград.
Някога съветският император Александър ІІІ споделил, че страната му има единствено двама правилни съдружника – Армията и Флота. Разликата в този момент е, че Русия има към този момент още един покровител пред Бога и пред НАТО – Путин прибави Въздушнокосмическите сили.
![Турция и Русия стартират взаимна военна интервенция в Сирия]( "Турция и Русия стартират взаимна военна интервенция в Сирия")
Турция и Русия стартират взаимна военна интервенция в Сирия
От през днешния ден стартира взаимната военна интервенция на Турция и Русия в Сирия. Руският президент Владимир Путин и турският му сътрудник Реджеп Ерд...
Съединени американски щати капитално бъркат, като се пробват със мощ да принудят Русия да коленичи. Не е ли по-добре да се вслушат в мъдреца Кисинджър: по проблематичните въпроси би трябвало да се беседва! Байдън не одобри предизвикването на Путин за обществен спор. Говорителят на Белия дом Джен Псаки заяви, че Байдън по-скоро ще приказва с умрелия съветски президент Борис Елцин, в сравнение с с Путин. Думите й прозвучаха обезпокоително, тъй като тя евентуално добре знае здравословното положение на Байдън.
Накрая въпреки всичко може да се напомни, че Русия не желае да има врагове – тя остро се нуждае от европейски сътрудници за бизнес, от достъп до финансови и софтуерни пазари. Европа е подготвена, без Англия и Полша. Стоп-палката на Съединени американски щати обаче е спънка. Дали Ангела Меркел към този момент не се надява на растящите упоритости на Китай, съчетани със съответната военно-икономическа мощност, да отвлекат трайно вниманието на Байдън от Европа?
Закономерно е след голям брой изменничества от другари и съдружници заради уязвимост или изгода, Русия към този момент да не има вяра на никого. В доста връзки тя в действителност се капсулира. Какво може да направи Западът в този момент, с цел да я промени? - Москва би трябвало да получи безапелационни, недвусмислени и необратими гаранции за своята настояща и бъдеща сигурност. Как обаче ще стане това, откакто непредвидимите американци след 4 години могат да изберат за президент някой в действителност вманиачен, пред който Тръмп и Байдън ще наподобяват като цветенца?
Постскриптум: Поука за хората в света е, че би трябвало добре да премислят преди да изберат за президент комедиен артист като украинския Владимир Зеленски, тъй като доста рядко някой може да излезе изцяло от своето артистично амплоа. А Роналд Рейгън? – О, той беше популярен артист на сцената и също толкоз популярен президент.
Автор: Ганчо Каменарски
Обвиненията към Русия за интервенция в работите на други страни нормално са голословни и хипотетични, разчитащи на неосъзната страст. Същевременно Съединени американски щати се намесват безогледно и при прозиращи стопански и/или политически ползи във вътрешните работи даже на страни сътрудници – да вземем за пример в Германия за прокарването на газопровода Северен поток-2. Наглост е да се окачестви един план с търговски темперамент като „ неприятна договорка ” за Берлин и да се саботира, а намерено декларираната цел да е закупуване на американския полутечен газ.
Вашингтон демонстрира шизофренична нужда да има зложелател, който да сплотява неговите съдружници и да оправдава дейностите му.
Всъщност в случай че прескочим „ Студената война ”, още веднъж поражда неведнъж задавания въпрос (без отговор) по какъв начин по този начин през 1989 година изведнъж някогашните соцстрани се сринаха по „ резултата на доминото ”, въпреки да имаха друга степен на социално-икономическо развиване и характерни проблеми? Жалко, че когато в миналото пристигна откритият граничен период за разсекретяване на поверителни документи на Централно разузнавателно управление на САЩ и на Държавния департамент, светът ще е радикално друг и тогава поколението може въобще да не го интересува какво е ставало в миналото, тъй като ще си има задоволително свои настоящи проблеми.
Какво стана с уверенията и гаранциите на Съединени американски щати, че след разпускането на Варшавския контракт НАТО няма да се уголемява на изток? Сега Алиансът в стратегически мащаб е съвсем на прага на Русия. Например през май стартира огромно стратегическо обучение на НАТО, което е ориентирано директно против територията на РФ. Москва единствено да седи и да гледа какво ще се случи ли? – Това не е в нейния темперамент. А обръчът към нея се уплътнява.
За какво да вземем за пример му е нужна на НАТО Черна гора, с нейния незабележим капацитет. А Северна Македония? Те могат да служат само като „ неподвижен заряд ” и детайл в пъзел като доказателство за „ единна противоруска Европа ”.
Ако в някаква степен е разбираема политиката на НАТО, то за какво не се приема за натурален стремежът на Русия да се заобиколи с другарски страни и да е основател на обществени политически съюзи?
Факт е, че Русия е изправена пред поредна и нападателна политика, ориентирана към пропадане на стопанската система и цялостното развиване на страната, към основаване на проблеми по нейния периметър. Както означи Владимир Путин, това се прави „ в последна сметка, с цел да се отслаби Русия и тя да бъде сложена под външен надзор ”. Срещу РФ несъмнено се води усилена информационно-хибридна война. Нейната цел, съгласно самия съветски президент, е „ заличаване на самосъзнанието, смяна, замяна на менталната - цивилизационна - основа на обществото на съветския зложелател. ”
Често Русия е заклеймявана като „ агресор ”. Ако това е истина, то коя страна е обект на експанзията? При една експанзия автоматизирано нападната страна би трябвало да разгласи „ състояние на война ”, да сигнализира международната общественост и да потърси помощ примерно от Организация на обединените нации. Има ли такава страна в Европа?
На Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година Путин „ хвърли камък в блатото ” на еднополюсния свят: „ За актуалния свят еднополюсният модел освен не е допустим, само че въобще е неосъществим. ” Според съветския президент, „ Съединени американски щати са прекрачили своите национални граници във всички сфери: и в стопанската система, и в политиката се постановат над другите страни ”.
Русия е подготвена да укрепва антитерористичния капацитет на Пакистан, в това число посредством доставки на военна техника. Това заяви съветският въ...
Думите му не доближиха до неговите съперниците, никой от тях нищо не разбра, тъй като не се постара или просто не искаше. Например американският сенатор Линдзи Греъм означи: „ Със своята тирада той (Путин) направи повече за обединяването на Съединени американски щати и Европа, в сравнение с ние бихме могли да създадем за десетилетие. ” На него му пригласи външният министър на Чехия Карел Шварценберг: „ Ние би трябвало да благодарим на президента Путин,... който ясно и безапелационно потвърди за какво НАТО би трябвало да се уголемява. ”
Бившият държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър съобщи, че идващата администрация на Байдън би трябвало да работи бързо за възобновяване на линиите за връзка с Китай, които са се разпаднали през годините на Тръмп или ще рискуват рецесия, която може да прерасне във боен спор. „ Ако няма основа за някакви взаимни дейности, светът ще попадне в злополука, сравнима с Първата международна война " - сподели Кисинджър след последните избори в Съединени американски щати.
Кисинджър е прочут като индивида, разиграл „ китайската карта “ против Съветския съюз. Именно той води договарянията от името на Никсън за отваряне на Китай към Запада през 1971 година Не наближава ли времето Съединени американски щати да изпратят емисари в Москва, с цел да просят неутралитета й в битката с Китай?
Руските бойни кораби не навлизат в Мексиканския залив в отговор на „ другарската аудиенция ” на разрушителя „ Доналд Кук ” в Черно море. Около територията на Съединени американски щати няма пръстен от съветски бази.
Русия не е основател за военните спорове в Ирак и Либия, не съветски резидентури провокираха „ цветните революции ” в Африка и Азия. Тук е мястото за припомняне на забавен и с затулен смисъл алогизъм: „ В Съединени американски щати не може да избухне „ цветна гражданска война ”, единствено тъй като във Вашингтон няма американско посолство. ”
Руският дипломат в Съединени американски щати Анатолий Антонов най-вероятно няма да се върне във Вашингтон в близко бъдеще, само че като цяло решението на този въп...
Ето че пристигна ред на Крим и Донбас, само че с две припомняния: 1. Когато се случват катаклизми с огромни не еднородни етнически или религиозни страни, постоянно се появяват териториални спорове, преминаващи даже във война. 2. България също се грижи съгласно опциите си за нашите етнически сънародници, останали в рамките на непознати страни. Грях пред историята и пред потомците ни ще е да ги изоставим, само че това е годно и за Русия.
Крим е по-лесен за припомняне. Полуостровът с население съвсем 2 млн. поданици има статут на република в състава на Украйна с настрана държавно управление. Това разреши неговият парламент да вземе решение съгласно с конституцията за осъществяване на референдум на 16 март 2014 година за обособяване на Крим от Украйна. Кримчани просто се възползваха от правото си на самоопределяне, провъзгласено от Организация на обединените нации.
И с Донбас нещата не са чак толкоз заплетени. След политическата рецесия в Украйна през февруари 2014 година няколко радикални националистически формирования като „ Пра́вий се́ктор “ и „ Свобода “ ултимативно желаеха цялостна украинизация на страната, в това число посредством ограничение използването на съветския език, който обичайно е всеобщо публикуван в Украйна.
В последна сметка Донецк и Луганск се самообявиха за самостоятелни републики, които не признаха след Майдана новата власт в Киев. Централното държавно управление изпрати войски за потушаване на протеста на обща територия с население от съвсем 6 млн души, които доближиха единствено до окопите на първа линия. Там са и в този момент, само че настъпи значима разлика: съвсем 1 млн поданици на Донбас към този момент имат съветско поданство и всяка украинска инвазия ще заплаши живота им.
Година по-късно (2015) с посредничеството на Германия и Франция бяха признати Минските съглашения, които предвидиха наложителни локални избори в Донбас, възобновяване на държавната украинска граница едвам след изборите и до края на годината смяна в конституцията за допустима децентрализация. До този миг нищо от това не е осъществено.
Русия и Съединени американски щати обмениха данни за количеството ракети и нуклеарни бойни глави за първи път след продължаването на Договора за редуциране на с...
През септември 2020 година съветският външен министър Сергей Лавров разгласи, че мирното споразумяване на въоръжения спор в Донбас е невероятно, до момента в който несговорчивото украинско управление е на власт в Киев. Отново последва безмълвие. А в Русия се приказва, че който отхвърля да договаря с Лавров, ще беседва с военния министър Шойгу.
Откровено казано, сегашната обстановка в Донбас е задоволително преференциална за Москва. Границата сред Украйна и Русия е 1576 км. Докато тлее спорът там, Украйна по статут няма право да стане член на НАТО и да пусне негови войски на своя територия, което неимоверно би тормозило РФ и основало в допълнение напрежение. Ситуацията в Донбас, колкото и да е ненормална, дава някаква сигурност на РФ и по тази причина Кремъл е поел огромна част от битовете разноски на популацията и общите потребности на армията. Москва обществено оповести, че при атака на украински войски, тя ще окаже военна помощ на опълченците с въоръжение и с доброволци, както стана през 2014 година
НАТО и по-конкретно Съединени американски щати нагледно вършат опит с огромната тояга да натикат Русия в ъгъла като лаещо куче и изясняват: „ Ами тя желае да ме ухапе! ”. Няма по какъв начин да стане. Русия съставлява „ независима бойна единица ”, добре проведена, екипирана и готова, освен това с доста „ дълги ръце ”. Москва не на вятъра похарчи милиарди в Сирия, с цел да може ефикасно да осъществя отбранителната си теория на своя територия.
През декември 1941 година разследващ патрул на Вермахта достигнал последна спирка на московски трамвай. Скоро последвало всеобщо оттегляне, напомнящо за Наполеон. Руснаците имат „ хубавия ” табиет постоянно да изпращат неканените си посетители чак до дома им. Навлизането през 1945 година в Берлин е трето по ред за по-малко от 200 години. Германците помнят урока и до неотдавна Меркел изплащаше пенсии на руснаци, претърпели блокадата на Ленинград.
Някога съветският император Александър ІІІ споделил, че страната му има единствено двама правилни съдружника – Армията и Флота. Разликата в този момент е, че Русия има към този момент още един покровител пред Бога и пред НАТО – Путин прибави Въздушнокосмическите сили.
От през днешния ден стартира взаимната военна интервенция на Турция и Русия в Сирия. Руският президент Владимир Путин и турският му сътрудник Реджеп Ерд...
Съединени американски щати капитално бъркат, като се пробват със мощ да принудят Русия да коленичи. Не е ли по-добре да се вслушат в мъдреца Кисинджър: по проблематичните въпроси би трябвало да се беседва! Байдън не одобри предизвикването на Путин за обществен спор. Говорителят на Белия дом Джен Псаки заяви, че Байдън по-скоро ще приказва с умрелия съветски президент Борис Елцин, в сравнение с с Путин. Думите й прозвучаха обезпокоително, тъй като тя евентуално добре знае здравословното положение на Байдън.
Накрая въпреки всичко може да се напомни, че Русия не желае да има врагове – тя остро се нуждае от европейски сътрудници за бизнес, от достъп до финансови и софтуерни пазари. Европа е подготвена, без Англия и Полша. Стоп-палката на Съединени американски щати обаче е спънка. Дали Ангела Меркел към този момент не се надява на растящите упоритости на Китай, съчетани със съответната военно-икономическа мощност, да отвлекат трайно вниманието на Байдън от Европа?
Закономерно е след голям брой изменничества от другари и съдружници заради уязвимост или изгода, Русия към този момент да не има вяра на никого. В доста връзки тя в действителност се капсулира. Какво може да направи Западът в този момент, с цел да я промени? - Москва би трябвало да получи безапелационни, недвусмислени и необратими гаранции за своята настояща и бъдеща сигурност. Как обаче ще стане това, откакто непредвидимите американци след 4 години могат да изберат за президент някой в действителност вманиачен, пред който Тръмп и Байдън ще наподобяват като цветенца?
Постскриптум: Поука за хората в света е, че би трябвало добре да премислят преди да изберат за президент комедиен артист като украинския Владимир Зеленски, тъй като доста рядко някой може да излезе изцяло от своето артистично амплоа. А Роналд Рейгън? – О, той беше популярен артист на сцената и също толкоз популярен президент.
Автор: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ