Спомен за Бойка Косева
В оперната вечер на стратегия „ Христо Ботев “ (10 април от 20 часа) ще може да слушате фрагменти от „ Набуко “, „ Бал с маски “, „ Трубадур “, „ Дон Карлос “ и „ Хованщина “ с присъединяване на огромното мецосопрано Бойка Косева. Не пропускайте и осъществяванията ѝ на тринайсет песни от Фредерик Шопен дружно с Недялка Чернаева и фрагмент от изявление с певицата непокътнато в Златния фонд на Националното радио.
Бойка Косева е родена на 10 април 1926 година. Баща ѝ Иван Денев е преподавател в Осиково и през останалото време се занимава с тежка кърска работа, а майка се е славела с огромния си и хубав глас.
Младата Бойка учи в гимназията в град Попово. Живее на квартира у Тихомир Златев, който е разпален фен музикант и с ненаситност взе участие във всички театрални представления в читалището. По-късно Златев става артист във Варненския спектакъл. Той е индивидът, който въодушевява Бойка да поеме по пътя на изкуството. Тя учи цигулка при гимназиалния преподавател Христо Дюлгеров, само че желанието ѝ да пее е непреодолимо и скоро стартира да посещава уроци по вокално майсторство. Заедно с Хрисанд Бъчваров взе участие в училищен концерти.
Баща ѝ не възразява против фантазията на щерка си да стане певица. Тя се свързва с Мати Пинкас, която я приготвя за приемните изпити в Софийската музикална гимназия. Записана е в класа на Ана Тодорова. Бойка претърпява сложните военни години в София. Баща ѝ изнемогва в старанието си да изучи момичето и постоянно се майтапи с думите: „ Аз изучавам щерка си да пее, но самичък скоро ще проплача. Парите не стигат до на никое място... “
Нищо не е в положение да изплаши Бойка Косева нито в този момент, нито по-късно в студентските години когато музиката е по-близо от всеки път.
Докато учи в Музикалната академия тя работи в ансамбъла на Министерство на вътрешните работи.
1961 е годината на нейния дебют. На сцената на Варненска опера тя извършва ролята на Майката на Марженка в „ Продадена булка “ на Сметана. Ролята е дребна и присъединяване ѝ като че ли остава незабелязно, само че тя е щастлива – преодоляла е страха си и чака идващия боязън от иден театър. Той не закъснява! В „ Янините девет братя “ на Любомир Пипков тя още веднъж се превъплъщава в Майката. Желанието за работа и растящия възторг я подтикват да се яви на конкурс в Софийската национална опера, след който е призната в солистичния състав на театъра. Следват Десислава в „ Боянският занаятчия “, Сузуки в „ Мадам Бътерфлай “, Берта в „ Севилския бръснар “, Фрося в „ Семьон Котко “, Азучена в „ Трубадур “, Еболи в „ Дон Карлос “, Ортруд в „ Лоенгрин “, Фенена в „ Набуко “.
Дори и след най-големите си триумфи Косева търси способи да направи интерпретациите си по-пълнокръвни и да прибавя още и още нюанси в актьорската и вокалната си работа. „ Не съм неотдавна на сцената, а при започване на всяка роля имам възприятието, че оперната сцена е някъде нависоко, до нея има доста и стръмни стъпала... “
Бойка Косева е родена на 10 април 1926 година. Баща ѝ Иван Денев е преподавател в Осиково и през останалото време се занимава с тежка кърска работа, а майка се е славела с огромния си и хубав глас. Младата Бойка учи в гимназията в град Попово. Живее на квартира у Тихомир Златев, който е разпален фен музикант и с ненаситност взе участие във всички театрални представления в читалището. По-късно Златев става артист във Варненския спектакъл. Той е индивидът, който въодушевява Бойка да поеме по пътя на изкуството. Тя учи цигулка при гимназиалния преподавател Христо Дюлгеров, само че желанието ѝ да пее е непреодолимо и скоро стартира да посещава уроци по вокално майсторство. Заедно с Хрисанд Бъчваров взе участие в училищен концерти.
Баща ѝ не възразява против фантазията на щерка си да стане певица. Тя се свързва с Мати Пинкас, която я приготвя за приемните изпити в Софийската музикална гимназия. Записана е в класа на Ана Тодорова. Бойка претърпява сложните военни години в София. Баща ѝ изнемогва в старанието си да изучи момичето и постоянно се майтапи с думите: „ Аз изучавам щерка си да пее, но самичък скоро ще проплача. Парите не стигат до на никое място... “
Нищо не е в положение да изплаши Бойка Косева нито в този момент, нито по-късно в студентските години когато музиката е по-близо от всеки път. Докато учи в Музикалната академия тя работи в ансамбъла на Министерство на вътрешните работи.
1961 е годината на нейния дебют. На сцената на Варненска опера тя извършва ролята на Майката на Марженка в „ Продадена булка “ на Сметана. Ролята е дребна и присъединяване ѝ като че ли остава незабелязно, само че тя е щастлива – преодоляла е страха си и чака идващия боязън от иден театър. Той не закъснява! В „ Янините девет братя “ на Любомир Пипков тя още веднъж се превъплъщава в Майката. Желанието за работа и растящия възторг я подтикват да се яви на конкурс в Софийската национална опера, след който е призната в солистичния състав на театъра. Следват Десислава в „ Боянският занаятчия “, Сузуки в „ Мадам Бътерфлай “, Берта в „ Севилския бръснар “, Фрося в „ Семьон Котко “, Азучена в „ Трубадур “, Еболи в „ Дон Карлос “, Ортруд в „ Лоенгрин “, Фенена в „ Набуко “.
Дори и след най-големите си триумфи Косева търси способи да направи интерпретациите си по-пълнокръвни и да прибавя още и още нюанси в актьорската и вокалната си работа. „ Не съм неотдавна на сцената, а при започване на всяка роля имам възприятието, че оперната сцена е някъде нависоко, до нея има доста и стръмни стъпала... “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ