Правилото на 2024, за да сте наистина по-добре: Спрете да се престаравате
В началото на всяка година си обещаваме да подобрим физическата си форма и кариерата си, да подредим дома си (и мисълта си), да развием нови занимания, да забележим нови места.
Посвещаваме се на това да вършим повече:
Повече извършения, повече смислена работа, повече действия и обществени задължения.
На пръв взор стремежът към това повече звучи сносно. Но той има и тъмна страна, на която би трябвало да се противопоставим.
Това поучава Джулия ДиГанги, невропсихолог и създател на NeuroHealth Partners, чиято работа се концентрира върху метода, по който хората реагират на напрежението. И им помага да схванат последствията от самоизяждащото се държание, което тя назовава престарание във всичко.
" Списъкът е добре прочут: преправяне, процъфтяване, преосмисляне, преобясняване, предоставяне на прекомерно доста, вдишване на прекомерно доста задължения и прекалено вземане предвид ", споделя Джулия ДиГанги, която е създател на и предлага в публикация за The Wall Street Journal тактики за справяне с прекаляването в престараването - изключително на работното място (но не само).
Прекаляването е форма на самоотбрана
Може да си мислите да вземем за пример, че се претоварвате, с цел да не ви се разсърди шефът, само че по-дълбокото пояснение е, че го вършиме, с цел да облекчите напрежението, който изпитвате пред тази вероятност.
Твърде постоянно обаче претоварванията се трансформират в главен източник на психическа заплаха в живота ни, показва ДиГанги.
Работата ѝ с хора с високи достижения демонстрира, че те постоянно се съгласяват, че цялото им свръхфункциониране им се коства нездравословно, само че упорстват, че би трябвало да продължат да се претрупват, с цел да останат в сигурност - или, както се показват, с цел да останат " значими " или " на върха ".
Общоприетото разбиране е, че " стремежът да бъдем най-хубави " е форма на резистентност, която ни прави по-продуктивни. Последните проучвания сочат друго.
Метаанализ на 25 000 души, извършен през 2018 година от Дана Харари оповестен в Journal of Applied Psychology, не открива връзка сред действителното показване и перфекционизма, присъщ за свръхвисоките достижения. С други думи, непрекъснатият блян да бъдете най-хубавият реализатор не ви прави подобен.
Изследователи от Университета Вандербилт изследват връзката сред свръхвисоките достижения и невросхемите, свързани с възнагражденията, и в изследване от 2012 година оповестяват, че постигането на триумфи е обвързвано с по-високи равнища на допамин - невротрансмитер, обвързван както с мотивацията, по този начин и със зависимостта.
ДиГанги дава за образец несъразмерното мислене. Ако то работеше, щеше да ни разреши да решаваме повече проблеми в живота си. Но проучванията демонстрират, че е правилно тъкмо противоположното.
Прекаленото мислене е обвързвано с по-лошо взимане на решения, по-големи междуличностни проблеми и повече премеждия. Смисълът на мисленето за проблемите ни е да ги понижи, а не да ги задълбочи.
За да разкъсаме хватката на премислянето, е наложително да го забележим такова, каквото е: форма на търсене на сигурност. Смятаме, че в случай че реализираме свръхпостижения или свръхмислим, тогава то не може да ни навреди. Но в реалност, когато хронично прекаляваме с обмислянето на обстановки, ние вредим на себе си, което има действителни последствия за нашето психическо и физическо здраве.
По-интелигентното мислене за по-дълбоките психически потребности, които стоят зад нашето държание, може да ни помогне да намерим нужния баланс.
Вземете решение за слагане на нови граници - и очаквайте да се почувствате зле
За да спрете да прекалявате, подгответе се за това, че краткотрайно ще се появят някои неприятни чувства, до момента в който се държите уравновесено. Прекаляването е тактика за свръхнаблюдение - метод, по който мозъкът ви провежда държанието, с цел да ви защищити от евентуална заплаха.
Например, в случай че решите да спрете да проверявате електронната поща след 19 ч. през новата година, мозъкът ви ще сигнализира след 19 ч.: Ами в случай че има значимо известие, което пропускате? Какво ще стане, в случай че шефът ви се разсърди?
Ако откликнете на желанието, ще затвърдите самото държание, което се пробвате да измененията. Но в случай че се посветите на новата си граница, мозъкът ви ще привикне много бързо.
Един от най-ефективните способи за превъзмогване на страха е посредством приучване. То просто значи неведнъж да се излагате на нещо, което в началото ви плаши - след тези опити мозъкът ви научава, че това нещо не е рисково.
Разпознайте разликата сред заплаха и отчаяние
Когато започнете да създавате тези нови граници, ще осъзнаете изгодите.
Например, в случай че спрете да се преценявате прекалено с приятелите, фамилията и сътрудниците си, те може да се разочароват от вас. Естествено е това да не ви харесва, само че не значи, че е рисково. Изследванията демонстрират, че хората надценяват отрицателните последствия от своите решения.
Това, което ще ви навреди, е хроничното отбягване на отрицателните усеща, които решенията ви могат да породят. Избягването и отричането лишават голямо количество психическа сила - и постоянно трансформират живота ни към по-лошо.
Макар че считаме, че да се надигнем против възприятията си е рисково, противоположното е правилно: Намираме облекчение, когато сме в положение да разграничим същинската заплаха от елементарното неодобрение.
Помислете, че може би вие сте най-опасният човек в личния си живот
Според ДиГанги това е концепцията, която провокира най-дълбоки промени у хората. Често ние свръхфункционираме, тъй като усещаме, че " другият " ще ни отхвърли, нарани или разочарова.
Когато неведнъж се пробвате да възстановите възприятието си за психическа сигурност посредством други хора - тяхното одобряване, позволение или въодушевление - може краткотрайно да се почувствате по-добре, само че в последна сметка дестабилизирате личното си възприятие за сигурност.
Убедили сте се, че това, което е належащо, с цел да регулирате нервната си система, не е личният ви вътрешен престиж, а разрешението на някой различен.
В резултат на това не вие отговаряте за това какъв брой работите, давате или вършиме - някой различен го прави.
Това е безконечната рецепта за престарание.
Вместо това би трябвало да осъзнаем, че най-мощният фактор, определящ личната ни сигурност, не е никой различен, с изключение на самите ние.
Посвещаваме се на това да вършим повече:
Повече извършения, повече смислена работа, повече действия и обществени задължения.
На пръв взор стремежът към това повече звучи сносно. Но той има и тъмна страна, на която би трябвало да се противопоставим.
Това поучава Джулия ДиГанги, невропсихолог и създател на NeuroHealth Partners, чиято работа се концентрира върху метода, по който хората реагират на напрежението. И им помага да схванат последствията от самоизяждащото се държание, което тя назовава престарание във всичко.
" Списъкът е добре прочут: преправяне, процъфтяване, преосмисляне, преобясняване, предоставяне на прекомерно доста, вдишване на прекомерно доста задължения и прекалено вземане предвид ", споделя Джулия ДиГанги, която е създател на и предлага в публикация за The Wall Street Journal тактики за справяне с прекаляването в престараването - изключително на работното място (но не само).
Прекаляването е форма на самоотбрана
Може да си мислите да вземем за пример, че се претоварвате, с цел да не ви се разсърди шефът, само че по-дълбокото пояснение е, че го вършиме, с цел да облекчите напрежението, който изпитвате пред тази вероятност.
Твърде постоянно обаче претоварванията се трансформират в главен източник на психическа заплаха в живота ни, показва ДиГанги.
Работата ѝ с хора с високи достижения демонстрира, че те постоянно се съгласяват, че цялото им свръхфункциониране им се коства нездравословно, само че упорстват, че би трябвало да продължат да се претрупват, с цел да останат в сигурност - или, както се показват, с цел да останат " значими " или " на върха ".
Общоприетото разбиране е, че " стремежът да бъдем най-хубави " е форма на резистентност, която ни прави по-продуктивни. Последните проучвания сочат друго.
Метаанализ на 25 000 души, извършен през 2018 година от Дана Харари оповестен в Journal of Applied Psychology, не открива връзка сред действителното показване и перфекционизма, присъщ за свръхвисоките достижения. С други думи, непрекъснатият блян да бъдете най-хубавият реализатор не ви прави подобен.
Изследователи от Университета Вандербилт изследват връзката сред свръхвисоките достижения и невросхемите, свързани с възнагражденията, и в изследване от 2012 година оповестяват, че постигането на триумфи е обвързвано с по-високи равнища на допамин - невротрансмитер, обвързван както с мотивацията, по този начин и със зависимостта.
ДиГанги дава за образец несъразмерното мислене. Ако то работеше, щеше да ни разреши да решаваме повече проблеми в живота си. Но проучванията демонстрират, че е правилно тъкмо противоположното.
Прекаленото мислене е обвързвано с по-лошо взимане на решения, по-големи междуличностни проблеми и повече премеждия. Смисълът на мисленето за проблемите ни е да ги понижи, а не да ги задълбочи.
За да разкъсаме хватката на премислянето, е наложително да го забележим такова, каквото е: форма на търсене на сигурност. Смятаме, че в случай че реализираме свръхпостижения или свръхмислим, тогава то не може да ни навреди. Но в реалност, когато хронично прекаляваме с обмислянето на обстановки, ние вредим на себе си, което има действителни последствия за нашето психическо и физическо здраве.
По-интелигентното мислене за по-дълбоките психически потребности, които стоят зад нашето държание, може да ни помогне да намерим нужния баланс.
Вземете решение за слагане на нови граници - и очаквайте да се почувствате зле
За да спрете да прекалявате, подгответе се за това, че краткотрайно ще се появят някои неприятни чувства, до момента в който се държите уравновесено. Прекаляването е тактика за свръхнаблюдение - метод, по който мозъкът ви провежда държанието, с цел да ви защищити от евентуална заплаха.
Например, в случай че решите да спрете да проверявате електронната поща след 19 ч. през новата година, мозъкът ви ще сигнализира след 19 ч.: Ами в случай че има значимо известие, което пропускате? Какво ще стане, в случай че шефът ви се разсърди?
Ако откликнете на желанието, ще затвърдите самото държание, което се пробвате да измененията. Но в случай че се посветите на новата си граница, мозъкът ви ще привикне много бързо.
Един от най-ефективните способи за превъзмогване на страха е посредством приучване. То просто значи неведнъж да се излагате на нещо, което в началото ви плаши - след тези опити мозъкът ви научава, че това нещо не е рисково.
Разпознайте разликата сред заплаха и отчаяние
Когато започнете да създавате тези нови граници, ще осъзнаете изгодите.
Например, в случай че спрете да се преценявате прекалено с приятелите, фамилията и сътрудниците си, те може да се разочароват от вас. Естествено е това да не ви харесва, само че не значи, че е рисково. Изследванията демонстрират, че хората надценяват отрицателните последствия от своите решения.
Това, което ще ви навреди, е хроничното отбягване на отрицателните усеща, които решенията ви могат да породят. Избягването и отричането лишават голямо количество психическа сила - и постоянно трансформират живота ни към по-лошо.
Макар че считаме, че да се надигнем против възприятията си е рисково, противоположното е правилно: Намираме облекчение, когато сме в положение да разграничим същинската заплаха от елементарното неодобрение.
Помислете, че може би вие сте най-опасният човек в личния си живот
Според ДиГанги това е концепцията, която провокира най-дълбоки промени у хората. Често ние свръхфункционираме, тъй като усещаме, че " другият " ще ни отхвърли, нарани или разочарова.
Когато неведнъж се пробвате да възстановите възприятието си за психическа сигурност посредством други хора - тяхното одобряване, позволение или въодушевление - може краткотрайно да се почувствате по-добре, само че в последна сметка дестабилизирате личното си възприятие за сигурност.
Убедили сте се, че това, което е належащо, с цел да регулирате нервната си система, не е личният ви вътрешен престиж, а разрешението на някой различен.
В резултат на това не вие отговаряте за това какъв брой работите, давате или вършиме - някой различен го прави.
Това е безконечната рецепта за престарание.
Вместо това би трябвало да осъзнаем, че най-мощният фактор, определящ личната ни сигурност, не е никой различен, с изключение на самите ние.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ