Българите прибягват до застраховане, когато то е задължително
В началото на септември водно злополучие аргументи големи вреди по Южното Черноморие, откакто единствено преди година в клопката на водния пъкъл попаднаха селища в Карловско и Пловдивско.
Разстроени хора посочваха разрушените си и потопени във вода домове, мебелировка и животни, питайки през сълзи „ какво да вършим, къде да живеем? “
По данни на Национален статистически институт през последните години откритите вреди от естествени бедствия у нас са сред 30 млн. и 500 млн. лева годишно. А наводненията са най-честите спешни събития, оставяйки хора без домове и мебелировка и разорявайки дребния бизнес.
Само през 2020 година вредите от тях са оценени на 16 млн. лева
Какво може да се направи?
Институтът за пазарна стопанска система показва в собствен разбор, че ежегодно в България се заделя запас от към 80-90 млн. лв. в централния бюджет под формата на запас за непредвидени и/или неотложни разноски, който включва разноски и за предварителна защита, и за възобновяване от последствията от спешни събития.
Тези средства се насочват към възобновяване на вреди върху обществена общинска и държавна инфраструктура и благосъстоятелност, само че постоянно потърпевши семейства или бизнеси чакат да им бъдат възобновени вредите бързо и напълно със средства от бюджета за сметка на този запас.
Пострадалите от бедствия семейства могат да разчитат и на обществени помощи от бюджета на организацията за обществено подкрепяне и министерството на труда и обществената политика.
На потърпевшите от бедствия се предлага обществена помощ по член 16 от ЗСП, която е в размер на 1512 лева Друга опция е помощ по линия на фонд „ Социална протекция “ към МТСП. Чрез нея се възвръщат разноски за развалени електроуреди до 2500 лева
Дори и да се получат и двата типа помощи от едно потърпевшо от злополучие домакинство, цената им надали ще покрие забележителна част от вредите.
На този декор дребна част от семействата у нас застраховат дома си и имуществата си.
Статистиката приказва ясно. По данни на Асоциацията на българските застрахователи у нас делът на застрахованите парцели от естествено злополучие през последните десетилетия е 2% по отношение на 22% за страните от Европейски Съюз.
България е и с най-нисък дял на имущественото обезпечаване в целия Европейски Съюз – с 14% по отношение на 37% приблизително за страните от съюза.
Това слага българите в рискована позиция по отношение на другите жители от Съюза, считат анализатори.
„ Застраховането на парцелите в България е много лимитирано. Фокусът е върху автомобилното обезпечаване, както и върху застраховките, наложителни по някакъв нормативен документ “, споделя за profit.bg Петя Георгиева, специалист от Института за пазарна стопанска система.
Тя прибавя, че съгласно скорошно общо проучване на бранша, осъществено от ИПИ, жителите у нас доста рядко прибягват до обезпечаване, когато то не се изисква по някакъв метод от тях.
Застраховането на парцели – жилищни и нежилищни – е извънредно лимитирано, споделя Георгиева: „ Това се вижда и около всички бедствия, които се случиха през последните години. Наблюдаваме епизодично информация от разнообразни жители, които демонстрират тотална липса на схващане за какво би трябвало да се застрахова един парцел. “
Един от факторите за това е, че по табиет хората у нас разчитат на страната да ги обезщети при наводняване.
„ Проблемът е следният – страната е в позицията към нея да се обръщат жители, които са потърпевши заради естествени бедствия, повреди. Държавата, обаче, не е осигурител. Тя не може да даде пари на някои жители заради това, че жилищата им са се срутили. Грижата за личния парцел, за личното имущество би трябвало да бъде на жителя. Той самият следва да мисли на какви опасности може да бъде обект неговата благосъстоятелност и да предприеме ограничения да показа този риск, в случай че не може самичък да се оправи с него “, разяснява специалистът на ИПИ. „ Това значи или да го застрахова при осигурител, или да икономисва от личните си приходи, с цел да може при настъпване на такова събитие да покрие зародилите разноски “, добавя Георгиева.
По думите ѝ това, което е длъжна страната да прави, е да минимизира опциите за отрицателни последици от рискови събития и повреди.
„ Държавата може да обезпечи обществена помощ на жител, който е потърпевш, с цел да може той да стартира живота си още веднъж, само че тя не може и няма по какъв начин да възвръща имуществото му “, акцентира Петя Георгиева.
Какво предлага застрахователният пазар
„ Уника “ да вземем за пример предлага застраховка за дома и имуществото при естествени бедствия, обири и прочие Има три пакета за обезпечаване на жилище – Easy, Smart и Expert, като последният включва различно настаняване на потърпевшите в хотел до избран предел, в случай че не е допустимо да се живее в жилището, разясняват за profit.bg от застрахователната компания.
Компанията оказва помощ за възобновяване на персонални документи, в случай че са потърпевши в жилището – до избран предел.
„ Застраховка " Имущество " е основана, с цел да подсигурява финансови средства за възобновяване на дома след бедствия като пожар, земетресение и наводняване. Застрахователната компания покрива разноски за вреди по възстановителна стойност – разноски за ремонт и възобновяване, споделят от „ Уника “.
Всъщност това е и нужно на хората – да ремонтират домовете си, с цел да останат да живеят там.
Застрахователят Елена Димитрова от SDI споделя, че се покриват вреди по домашни уреди и мебелировка при изискване, че тя се намира в жилището, а не по изби и тавани. Също при изискване, че парцелът не е занемарен, а се посещава най-малко веднъж месечно. Ако се намира в гъсто обитаем регион застраховката е по-ниска. На в случай че се намира в пусто място, то застрахователният риск е по-висок. По думите ѝ, сякаш след наводненията се следи по-голям интерес към застраховките на дом и мебелировка.
Росица Николаева
Разстроени хора посочваха разрушените си и потопени във вода домове, мебелировка и животни, питайки през сълзи „ какво да вършим, къде да живеем? “
По данни на Национален статистически институт през последните години откритите вреди от естествени бедствия у нас са сред 30 млн. и 500 млн. лева годишно. А наводненията са най-честите спешни събития, оставяйки хора без домове и мебелировка и разорявайки дребния бизнес.
Само през 2020 година вредите от тях са оценени на 16 млн. лева
Какво може да се направи?
Институтът за пазарна стопанска система показва в собствен разбор, че ежегодно в България се заделя запас от към 80-90 млн. лв. в централния бюджет под формата на запас за непредвидени и/или неотложни разноски, който включва разноски и за предварителна защита, и за възобновяване от последствията от спешни събития.
Тези средства се насочват към възобновяване на вреди върху обществена общинска и държавна инфраструктура и благосъстоятелност, само че постоянно потърпевши семейства или бизнеси чакат да им бъдат възобновени вредите бързо и напълно със средства от бюджета за сметка на този запас.
Пострадалите от бедствия семейства могат да разчитат и на обществени помощи от бюджета на организацията за обществено подкрепяне и министерството на труда и обществената политика.
На потърпевшите от бедствия се предлага обществена помощ по член 16 от ЗСП, която е в размер на 1512 лева Друга опция е помощ по линия на фонд „ Социална протекция “ към МТСП. Чрез нея се възвръщат разноски за развалени електроуреди до 2500 лева
Дори и да се получат и двата типа помощи от едно потърпевшо от злополучие домакинство, цената им надали ще покрие забележителна част от вредите.
На този декор дребна част от семействата у нас застраховат дома си и имуществата си.
Статистиката приказва ясно. По данни на Асоциацията на българските застрахователи у нас делът на застрахованите парцели от естествено злополучие през последните десетилетия е 2% по отношение на 22% за страните от Европейски Съюз.
България е и с най-нисък дял на имущественото обезпечаване в целия Европейски Съюз – с 14% по отношение на 37% приблизително за страните от съюза.
Това слага българите в рискована позиция по отношение на другите жители от Съюза, считат анализатори.
„ Застраховането на парцелите в България е много лимитирано. Фокусът е върху автомобилното обезпечаване, както и върху застраховките, наложителни по някакъв нормативен документ “, споделя за profit.bg Петя Георгиева, специалист от Института за пазарна стопанска система.
Тя прибавя, че съгласно скорошно общо проучване на бранша, осъществено от ИПИ, жителите у нас доста рядко прибягват до обезпечаване, когато то не се изисква по някакъв метод от тях.
Застраховането на парцели – жилищни и нежилищни – е извънредно лимитирано, споделя Георгиева: „ Това се вижда и около всички бедствия, които се случиха през последните години. Наблюдаваме епизодично информация от разнообразни жители, които демонстрират тотална липса на схващане за какво би трябвало да се застрахова един парцел. “
Един от факторите за това е, че по табиет хората у нас разчитат на страната да ги обезщети при наводняване.
„ Проблемът е следният – страната е в позицията към нея да се обръщат жители, които са потърпевши заради естествени бедствия, повреди. Държавата, обаче, не е осигурител. Тя не може да даде пари на някои жители заради това, че жилищата им са се срутили. Грижата за личния парцел, за личното имущество би трябвало да бъде на жителя. Той самият следва да мисли на какви опасности може да бъде обект неговата благосъстоятелност и да предприеме ограничения да показа този риск, в случай че не може самичък да се оправи с него “, разяснява специалистът на ИПИ. „ Това значи или да го застрахова при осигурител, или да икономисва от личните си приходи, с цел да може при настъпване на такова събитие да покрие зародилите разноски “, добавя Георгиева.
По думите ѝ това, което е длъжна страната да прави, е да минимизира опциите за отрицателни последици от рискови събития и повреди.
„ Държавата може да обезпечи обществена помощ на жител, който е потърпевш, с цел да може той да стартира живота си още веднъж, само че тя не може и няма по какъв начин да възвръща имуществото му “, акцентира Петя Георгиева.
Какво предлага застрахователният пазар
„ Уника “ да вземем за пример предлага застраховка за дома и имуществото при естествени бедствия, обири и прочие Има три пакета за обезпечаване на жилище – Easy, Smart и Expert, като последният включва различно настаняване на потърпевшите в хотел до избран предел, в случай че не е допустимо да се живее в жилището, разясняват за profit.bg от застрахователната компания.
Компанията оказва помощ за възобновяване на персонални документи, в случай че са потърпевши в жилището – до избран предел.
„ Застраховка " Имущество " е основана, с цел да подсигурява финансови средства за възобновяване на дома след бедствия като пожар, земетресение и наводняване. Застрахователната компания покрива разноски за вреди по възстановителна стойност – разноски за ремонт и възобновяване, споделят от „ Уника “.
Всъщност това е и нужно на хората – да ремонтират домовете си, с цел да останат да живеят там.
Застрахователят Елена Димитрова от SDI споделя, че се покриват вреди по домашни уреди и мебелировка при изискване, че тя се намира в жилището, а не по изби и тавани. Също при изискване, че парцелът не е занемарен, а се посещава най-малко веднъж месечно. Ако се намира в гъсто обитаем регион застраховката е по-ниска. На в случай че се намира в пусто място, то застрахователният риск е по-висок. По думите ѝ, сякаш след наводненията се следи по-голям интерес към застраховките на дом и мебелировка.
Росица Николаева
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ