Просвещението
В началото на предишният век, Германия се е считала за родното място на галактическите полети. Именно там инженери и дизайнери, дилетанти и експерти, сложили основите на бъдещите ракетни стратегии на Съюз на съветските социалистически републики и Америка.
Първата стъпка за ракетните стратегии и космоса се слага от Херман Оберт и неговата книга от 1928 година „ Ракета за междупланетно пространство “, дружно с концепциите на Циолковски и Годард. Именно те са пионерите, които отварят пътя на човечеството към Космоса.
Според други началото на галактическите полети
е сложено по-рано. Радикален скок от фантастични сюжети (в духа на Волтер) е изработен още през 19 век, в Германската империя. Вторият райх не без причина бил прочут със своята технологичност и настъпателност (което в последна сметка довело до международна война). Пруските астрономи, писатели на научна фантастика и инженери почнали да създават доста съответни проекти за проучването на космоса.
Страховитите астрономи
Извънземните, междузвездната връзка и опцията за галактически полети, колкото и да е необичайно, не са от огромният интерес за немските астрономи в края на 19 век. Още през 1822 година великият математик Карл Гаус предлага да се поддържа връзка с извънземните посредством система от огледала, а мюнхенският астроном Франц декор Груйтуйзен декларира, че е видял цялостен град в един от лунните кратери.
Но с ускоряването на напредъка, астрономите от ден на ден се дистанцирали от тези хрумвания и се фокусирали върху математиката и наблюденията на небесните тела. Разбирането на действителния мащаб на Слънчевата система направило проектите за полет в космоса нереалистични, а развиването на биологията показала сложността и уникалността на земните условия за пораждане на живот.
Образованата аудитория се отегчавала да чете за придвижването на планетите. ” на Жул Верн и приключенския разказ на Грег Пърси “През зодиака “, чийто воин (инженер) стигнал до марсианците благодарение на антигравитационен мотор.
Тогава астрономите също решили да отидат при хората.
През 1889 година под егидата на частното общество на феновете на науката за звездите “Урания ” в Берлин почнало да се демонстрира шоуто “От Земята до Луната “. В допълнение към лекцията на посетителите били показани ярки фотоси, илюстриращи пътуването от село покрай Берлин до моретата и планините на Луната.
Този теоретичен спектакъл, прототипът на прожекционния планетариум, имал триумф във всички европейски столици. Основателят на “Урания ” Макс Вилхелм Майер дидактично подчертал, че:
Други популяризатори на науката не били срещу да отворят портите към незнайното. Така Фридрих Густав Лудвиг Греслер, създателят на известния учебник “Земята и небето “, написа за благотворността на научната фантастика, която разрешила да се трансферира възпитаник във всяко кътче на Вселената. Той също по този начин признава съществуването на форми на живот, надалеч от земните, на Луната, планетите и звездите.
Така да вземем за пример жителите на Слънцето „ принадлежат към най-висшето, или четвъртото царство на живата природа, като имат шест и повече сетива, само че Божията искра ги сродява с хората “. Подобен набожен и метафизичен метод към астрономията, съгласно Греслер, укрепва волята и духа на ученика. Аргументите за техническите средства за проучване на космоса били считани от астрономите за безсмислени мечти.
Мечтите на инженерите
Какво да кажем за инженерите? Ракетната технология, колкото и да е необичайно, до 20-те години на предишния век не е била одобрявана на съществено от запалянковците по проучване на космоса. Ракетите се считали за прекомерно шумни, тромави и неточни – за разлика от величествените, леки и витаещи във въздуха дирижабли.
Ракетите се считали за бизнес на фойерверките и даже известните при започване на века ракети на Конгрив не можели да се конкурират с по-точните и бързострелящи оръдия със затворно зареждане. Да, и други самолети дълго време се възприемали извънредно скептично. Като да вземем за пример, когато пруското военно министерство отхвърля да финансира дирижаблите на граф декор Цепелин. Тогава офицерът написал единствено две думи върху плана – “Жул Верн “.
Космическите полети в Германската империя
са били обсъждани обществено единствено един път, на равнище съответен план. Тогава той бил създаден от инженера-любител Херман Гасвинд, изобретателят на сполучливите в комерсиалната мрежа колела и фантастични самолети. Той се опитвал да завоюва пари за устройствата си, като изнасял занимателни лекции с музикални номера.
На 27 май 1891 година в Берлинската филхармония Гасвинд, приказва за своя план за междупланетно пътешестване. Корабът му работи на правилата на реактивното задвижване. В горния цилиндър стоманени черупки с динамит се подават в стоманена избухлива камера. От гърмежа част от гилзата се удря в “тавана ” на камерата, която предава кинетична сила към нея. Вторият, низък цилиндър обитава гондола за двама пасажери. Преди да влезе в орбитата, галактическият транспортен съд трябвало да вдигне във въздуха помощните транспортни средства.
В развлекателното списание Deutsche Illustrirte Familien- und Moden-Zeitung реагира с цялостен възторг за изобретението.
Австрийският инженер Роман Гостковски,
професор в Лвовската политехника, нарекъл плана “неосъществима фикция “, като споделил, че правилото на реактивното задвижване не работи в космоса (което не е вярно). Неговият виенски сътрудник Лудвиг Лоос бил уверен, че нито един експлозив не може да генерира задоволително мощ, с цел да “тласне ” кораба в космоса.
Всъщност потреблението на обратен тласък за галактически полети може би щеше да се одобри по-сериозно в Германия, в случай че не беше репутацията на Гасвинд. За разлика от университетските преподаватели, той работел “за публиката ”, създавайки сензации. Това се оказало нож с две остриета. През 1902 година бдителните управляващи на Прусия го упрекват в машинация (заради проявлението на несполучлив модел на хеликоптер). Въпреки че Гасвинд бил оневинен, славата му свършила, а с нея и средствата.
Фантастичните империалисти
Основните завоеватели на космоса във високотехнологичната кайзерска Германия били писателите на научна фантастика, които били свободни от диктата на учените. Първият класик на жанра е Кърд Ласвиц, преподавател по математика от Гота, с помощта на романа Auf zwei Planeten (публикуван същата година като Войната на световете на Уелс, през 1897 г.).
Трима немски аеронавти на Северния полюс се натъкнали на марсианска станция. Скоро по-напредналите в софтуерно и морално отношение марсианци се пробвали да открият протекторат над Земята, само че нападателните сили, най-вече Англия, им се съпротивлявала, до момента в който воювали между тях. След съществени опустошения цивилизованите извънземни към момента подчиняват Земята, само че я напущат след няколко години, когато хората сполучливо са усвоили техните технологии.
В романа на Ласвиц е удивително, по какъв начин се разиграват
действителните империалистически заприказва, както и скачването на „ последната граница “ на неразучената Земя (Северния полюс) с дълбокия космос. Подобно на доста по-късни писатели на научна фантастика, Ласвиц трансформира Марс в тестова площадка за бъдещи технологии – слънчеви панели, антигравитационно поле и галактически станции.
В същото време почнало да процъфтяват известни научно-технологични списания, където научната фантастика била оповестена на същите страници като историите на инженерите за нови изобретения. Бъдещето се трансформирало в платформа не за обществени утопии, а за тестване на софтуерни решения.
Съюз на научната и фантастиката
До началото на Първата международна война немските астрономи към този момент не се отнасят снизходително към концепциите за галактически полети и извънземен разсъдък, обявявайки ги за ненаучни. Популярността и най-важното продаваемостта на тези тематики предиздвикало учените да вземат участие интензивно в полемики на страниците на списанията и вестниците. Астрономите обаче безнадеждно изгубили борбата за престиж от инженерите и писателите на научна фантастика.
Тази наклонност обаче не означавала рецесия в науката.
Напротив, галактическите полети в Кайзерска Германия били показани като научно-технически план и връзката сред науката и технологиите станала действителна доста преди построяването на същинските ракети и галактически кораби.
Дори създателите на учебници и дисертации да не са били съгласни с създателите на научно-фантастичните романи и есета в списанията, читателите на тези текстове ги възприемали като детайли на единна „ астрокултура “. Вернер декор Браун, Херман Оберт и други от идващото потомство „ галактически мечтатели “, които са учили в университетите на Ваймар Германия през 20-те години на предишния век са построили първите ракети, си спомняли с приятност научната фантастика от своето детство и концепциите, за хвърчене до другите светове.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
