В момента Елур мирише така, сякаш нещо там се разлага.

В момента Елур мирише по този начин, като че ли нещо там се разлага . Някога това е бил остров с богата земеделска земя , ситуирана по поречието на река Перияр , на 17 км от Арабско море, гъмжащ от риба . Сега във въздуха се носи миризма на разлагаща се плът. Повечето от рибите към този момент ги няма. Местните поданици споделят, че хората, живеещи наоколо до реката, към този момент съвсем не раждат деца.

Един от локалните поданици е мъж на име Шаджи . Седнал самичък в дребната си лодка, той лови риба с ръчно направената си въдица, а зад него се виждат големите промишлени комини на южния индийски щат Керала . Около 300 химически предприятия изпускат гъсти газове , които съвсем предизвестяват хората да стоят надалеч от тях. Водите са придобили тъмни оттенъци . Шаджи, риболовец в края на 40-те си години, е измежду малцината решили да останат тук.

„ Повечето от хората тук се пробват да се махнат от това място. Ако погледнем към улиците, те са съвсем празни. Няма работа, и към този момент даже не можем да си намерим работа с занаят, обвързван с реката, “, споделя тъжно Шаджи , показвайки няколкото дребни рибки, които е съумял да улови през целия ден.

Много от нефтохимическите фабрики , които се издигат тук, са на повече от пет десетилетия. Те създават пестициди, редкоземни детайли, химикали за обработка на каучук, изкуствени торове, цинково-хромирани артикули и обработени кожи. Някои от тях са държавна благосъстоятелност , в това число фирмите „ Fertilisers and Chemicals Travancore “, основана през 1943 година, „ Indian Rare Earths Limited “ и „ Hindustan Insecticides Limited “. Жителите настояват, че промишлените предприятия черпят огромни количества сладка вода от река Перияр и изхвърлят във водите й съсредоточени отпадъчни води без съвсем никакво филтриране.

Анвар К. И. е член на Комитета за битка със замърсяването на река Перияр и частен бизнесмен, който живее в региона. Той споделя, че жителите са привикнали с миризмата , която като че ли е надвиснала над региона като тежка завеса, обгръщаща всичко и всички. По негови думи подземните води към този момент са изцяло нечисти , а изказванието на държавното управление, че предприятията работят в интерес на хората, е безусловно неправилно .

„ Когато настояват, че посредством индустриализацията обезпечават претовареност на доста хора, в действителност директното влияние е, че поминъкът на хиляди хора е погубен. Хората не могат да изкарват прехраната си от разрушени земя и нечиста вода. “, споделя още Анвар.

Местните поданици споделят, че от време на време показват недоволството и гнева си против фабриките под формата на митинги . Демонстрациите стартират още през 1970 година, когато регионът за първи път става очевидец на гибелта на хиляди риби. И измирането, и митингите се повтарят неведнъж по-късно, удостоверява Шабир Муппан, дълготраен гражданин, който постоянно взема присъединяване в тези демонстрации.

Държавният съвет за надзор на замърсяването омаловажава индустриалното замърсяване на река Перияр , обвинявайки за него отпадните води от домовете на живеещите наоколо жители, комерсиалните институции и околните пазари. Според осведомени източници единствено пет огромни компании от над 300 промишлени предприятия в района имат право да изхвърлят отпадъчни води в реката, което може да се прави само при изискване, че те бъдат пречиствани. Останалите би трябвало да пречистват отпадъчните си води, като ги употребяват наново или ги изхвърлят на лична земя. По закон на нарушителите би трябвало да бъдат наложени огромни екологични санкции .

В Индия има и специфичен съд , който се занимава с въпросите на околната среда , наименуван Национален зелен арбитражен съд . Преди 10 години той е разпоредил на държавното управление да изготви проект за деяние за възобновяване на качеството на водата в реката за запазване на околната среда и публичното здраве на хората. Той също по този начин е разпоредил основаването на Комитет за прецизно наблюдаване . Неотдавна Съдът предприе своя лична процедура по отношение на замърсяването. Той цитира изследвания от 2005 година, извършени от екологичната група с нестопанска цел „ Thanal “, които демонстрират, че „ стотици хора, живеещи наоколо до потока Кужикандам в Елур, страдат от разнообразни болести като рак, вродени недостатъци, бронхит, астма, алергичен дерматит, нервни разстройства и промени в държанието “ . Съдът се базира и на друго изследване, извършено с присъединяване на 327 фамилии в района, което сочи, че рискови химикали, измежду които хексахлорохиклохексан, кадмий, мед, живак, олово, толуен, манган и никел, са били изхвърлени в потока Кужикандам и са повлияли неподходящо на здравословното положение на хората в Елур.

Еколози настояват, че битката с това замърсяване би трябвало да бъде ориентирана към прецизно филтриране на място във всяко оборудване , което обаче е обвързвано с доста финансови средства, които на този стадий не са вложени. В отговор на това Съветът за надзор на замърсяването разгласи, че неотдавна е почнал изследване за използване на нови способи за ограничение на замърсяването на въздуха и понижаване на нетърпимата миризма в региона, причинявана, най-вече от фабриките за торове за костно брашно и месопреработвателните предприятия. Очаква се то да бъде приключено през май. Съветът отхвърли обвиняванията, че не преследва строго замърсителите, и съобщи, че следи дали в реката да не се изхвърлят непречистени отпадъчни течности.