Тодор Георгиев от Академия за овчари: Занаятчийските храни са шанс за оцеляване на малките стопанства
В съвременна България овчарите са изчезваща " порода ", а пасищното отглеждане на животни губи позиции по ред аргументи - мъчно е, финансово неперспективно, неатрактивно за по-младите генерации. Ако скотовъд попадне в новините, то едва ли ще е с прекрасен мотив. Показателен е скорошният случай на братята Сидер и Атила Седефчеви от кресненското село Влахи, които отглеждат каракачански овце и кучета и които общинският съвет беше решил да прогони, тъй като животните им " пречели " на селяните - нищо че в селото има всичко на всичко 4 поданици.
Неотдавна обаче и една друга история за овчари - този път положителна и вдъхновяваща, откри път към медиите. През август стопанството " По Тодорови кошари " на Тодор Георгиев, също край Кресна, провежда първата в България " Академия за овчари ". Горе по високопланинските пасища на Пирин двадесетина запалянковци се образоваха за тънкостите на високопланинската паша дружно с няколкостотин каракачански овце и кози в продължение на 10 дни.
Това не е тъкмо " тиймбилдинг " интензивност: изискванията в планината са сложни - горещина, инсекти, прахуляк, от време на време проливни дъждове. Работата е доста и физически много тежка. Интересът към самодейността обаче е огромен - дотолкоз, че " По Тодорови кошари " приготвят второ издание през втората половина на ноември, а проектите им са " курс " да има във всеки сезон.
От кисело мляко до академия
Тодор е унаследен скотовъд от Кресна. Стопанството е било на дядо му, който е отглеждал едни от последните огромни високопланински стада преди колективизацията при започване на социализма. Впоследствие татко му, а след това и той и братята му въпреки всичко съумяват да поддържат стопанството живо, въпреки и в доста по-малки мащаби. В последните години Тодор е съумял да усили и възвърне фамилните стада до близо 1000 броя каракачански овце и дългокосмести планински кози " каменарки " - наследници на каракачанските кози, които са доста добре приспособени към скалистите терени на Пирин планина.
Реклама
По обучение той е еколог, приключил е " Екология и запазване на околната среда " в Югозападния университет и работи и като основен експерт " Контрол и защита " в Национален парк " Пирин ". Животновъдството обаче е в кръвта му. " Израснал съм с това завещание - животните, кошарите горе в планината. За мен то е извънредно скъпо и желая да го запазя и опазя ", споделя Тодор. Добавя, че от дълго време обмисля по какъв начин да разпространява този тип отглеждане на животни, тъй като има вяра, че в България има хора, които " носят в гените си овцевъдството ".
Тласъкът за основаването на " Академията " идва, откакто той и брачната половинка му вземат решение да се записват и като дребни производители на млечни артикули. Мляко и сирене вършат от дълго време - най-вече за домашни потребности и за другари. С времето ползата към висококачествените млечни артикули от пасищни животни обаче пораства. " Много хора започнаха да желаят да си взимат мляко и сирене от нас и започнахме да не смогваме със фамилното произвеждане. Затова взехме решение да създадем дребна мандра ", споделя Тодор.
Източник: По Тодорови кошари Чистата занаятчийска храна като решение за дребните фермери
Стопанството на Тодор Георгиев, сходно на други, получава европейски дотации по някои от схемите на Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз. Те, несъмнено, са от помощ и през годините са били измежду факторите, които са му помогнали да възвърне стадата. Но той счита, че методът активността да се надгради и да има тласък дребните стопанства да са устойчиви и да се множат е затварянето на цикъла с производството на чисти, занаятчийски и обичайни артикули. " За сходни същински и качествени храни през днешния ден към този момент има търсене, изключително в София и по-големите градове. Хората стартират да ги правят оценка ", споделя той.
Така той вижда бъдеще за развиване в популяризирането на висококачествените обичайни артикули. " Ако хората стартират повече да търсят чиста и качествена храна, да мислят за здравето си - изключително пък за децата, това ще помогне доста на стопанства като нашето ", счита Тодор Георгиев. По думите му там би трябвало да се насочат старания и на фермерските общности, а роля за популяризацията могат да изиграят и медиите. Но администрацията също може да помогне с по-целенасочена финансова поддръжка за такива фермери, както и с известни облекчения на комплицираните правила, каквито съгласно Тодор Георгиев е редно да има, с цел да могат дребните производители на обичайни храни да оцелеят.
Реклама
За основаването и на мандрата той се обръща към бизнес консултанта Ангел Тодоров за експертна помощ. Но с нея работата в стопанството става прекалено много за едно семейство. " На Ангел му хрумна концепцията да отправим апел за помагачи в стопанството - нещо като стажанти. Оказа се, че има интерес, събраха се съидейници. Оттам концепцията еволюира и към " Академия за овчари ", споделя Тодор.
Тодор Георгиев (в средата прав) и курсистите Източник: По Тодорови кошари Дивото зове
Популяризацията на самодейността се случва през фейсбук страница, която брачната половинка му приготвя. В началото концепцията е споделена без доста звук в относително стеснен кръг, само че се оказва, че има по-голям интерес и за малко време се събират доста искащи. Групата от двадесетина души бързо се запълва. " Целта беше да съберем хора, които хем да ни оказват помощ, хем да научат занаята и да опазят тази традиция ", споделя Тодор.
Доброволците са най-вече млади мъже, някои идват и с децата си. Повечето по думите на притежателя на фермата са градски хора, млади, добре образовани, с кариера в разнообразни сфери на стопанската система - IT експерти, бизнесмени, мениджъри. " За някои несъмнено мотивацията е била да избягат малко от еднообразието на градския живот. На други концепцията за планината, стадата, дивото им се е сторила някак сантиментална - нещо като позив от предишното. При всички случаи това, което обединяваше тези момчета, е, че всички имаха точната настройка - отношение към земята, към традициите, към чистата храна ", споделя Тодор.
Августовското образование протича в лятна кошара високо в планината. Работата стартира в 6.00 сутринта и продължава до 22.00 часа и включва изкарване на животните на паша, доене, поддръжка и създаване на нови кошари и помощни постройки и всевъзможни други ежедневни действия, които съпътстват работата на скотовъда.
Неотдавна обаче и една друга история за овчари - този път положителна и вдъхновяваща, откри път към медиите. През август стопанството " По Тодорови кошари " на Тодор Георгиев, също край Кресна, провежда първата в България " Академия за овчари ". Горе по високопланинските пасища на Пирин двадесетина запалянковци се образоваха за тънкостите на високопланинската паша дружно с няколкостотин каракачански овце и кози в продължение на 10 дни.
Това не е тъкмо " тиймбилдинг " интензивност: изискванията в планината са сложни - горещина, инсекти, прахуляк, от време на време проливни дъждове. Работата е доста и физически много тежка. Интересът към самодейността обаче е огромен - дотолкоз, че " По Тодорови кошари " приготвят второ издание през втората половина на ноември, а проектите им са " курс " да има във всеки сезон.
От кисело мляко до академия
Тодор е унаследен скотовъд от Кресна. Стопанството е било на дядо му, който е отглеждал едни от последните огромни високопланински стада преди колективизацията при започване на социализма. Впоследствие татко му, а след това и той и братята му въпреки всичко съумяват да поддържат стопанството живо, въпреки и в доста по-малки мащаби. В последните години Тодор е съумял да усили и възвърне фамилните стада до близо 1000 броя каракачански овце и дългокосмести планински кози " каменарки " - наследници на каракачанските кози, които са доста добре приспособени към скалистите терени на Пирин планина.
Реклама
По обучение той е еколог, приключил е " Екология и запазване на околната среда " в Югозападния университет и работи и като основен експерт " Контрол и защита " в Национален парк " Пирин ". Животновъдството обаче е в кръвта му. " Израснал съм с това завещание - животните, кошарите горе в планината. За мен то е извънредно скъпо и желая да го запазя и опазя ", споделя Тодор. Добавя, че от дълго време обмисля по какъв начин да разпространява този тип отглеждане на животни, тъй като има вяра, че в България има хора, които " носят в гените си овцевъдството ".
Тласъкът за основаването на " Академията " идва, откакто той и брачната половинка му вземат решение да се записват и като дребни производители на млечни артикули. Мляко и сирене вършат от дълго време - най-вече за домашни потребности и за другари. С времето ползата към висококачествените млечни артикули от пасищни животни обаче пораства. " Много хора започнаха да желаят да си взимат мляко и сирене от нас и започнахме да не смогваме със фамилното произвеждане. Затова взехме решение да създадем дребна мандра ", споделя Тодор.
Източник: По Тодорови кошари Чистата занаятчийска храна като решение за дребните фермери
Стопанството на Тодор Георгиев, сходно на други, получава европейски дотации по някои от схемите на Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз. Те, несъмнено, са от помощ и през годините са били измежду факторите, които са му помогнали да възвърне стадата. Но той счита, че методът активността да се надгради и да има тласък дребните стопанства да са устойчиви и да се множат е затварянето на цикъла с производството на чисти, занаятчийски и обичайни артикули. " За сходни същински и качествени храни през днешния ден към този момент има търсене, изключително в София и по-големите градове. Хората стартират да ги правят оценка ", споделя той.
Така той вижда бъдеще за развиване в популяризирането на висококачествените обичайни артикули. " Ако хората стартират повече да търсят чиста и качествена храна, да мислят за здравето си - изключително пък за децата, това ще помогне доста на стопанства като нашето ", счита Тодор Георгиев. По думите му там би трябвало да се насочат старания и на фермерските общности, а роля за популяризацията могат да изиграят и медиите. Но администрацията също може да помогне с по-целенасочена финансова поддръжка за такива фермери, както и с известни облекчения на комплицираните правила, каквито съгласно Тодор Георгиев е редно да има, с цел да могат дребните производители на обичайни храни да оцелеят.
Реклама
За основаването и на мандрата той се обръща към бизнес консултанта Ангел Тодоров за експертна помощ. Но с нея работата в стопанството става прекалено много за едно семейство. " На Ангел му хрумна концепцията да отправим апел за помагачи в стопанството - нещо като стажанти. Оказа се, че има интерес, събраха се съидейници. Оттам концепцията еволюира и към " Академия за овчари ", споделя Тодор.
Тодор Георгиев (в средата прав) и курсистите Източник: По Тодорови кошари Дивото зове
Популяризацията на самодейността се случва през фейсбук страница, която брачната половинка му приготвя. В началото концепцията е споделена без доста звук в относително стеснен кръг, само че се оказва, че има по-голям интерес и за малко време се събират доста искащи. Групата от двадесетина души бързо се запълва. " Целта беше да съберем хора, които хем да ни оказват помощ, хем да научат занаята и да опазят тази традиция ", споделя Тодор.
Доброволците са най-вече млади мъже, някои идват и с децата си. Повечето по думите на притежателя на фермата са градски хора, млади, добре образовани, с кариера в разнообразни сфери на стопанската система - IT експерти, бизнесмени, мениджъри. " За някои несъмнено мотивацията е била да избягат малко от еднообразието на градския живот. На други концепцията за планината, стадата, дивото им се е сторила някак сантиментална - нещо като позив от предишното. При всички случаи това, което обединяваше тези момчета, е, че всички имаха точната настройка - отношение към земята, към традициите, към чистата храна ", споделя Тодор.
Августовското образование протича в лятна кошара високо в планината. Работата стартира в 6.00 сутринта и продължава до 22.00 часа и включва изкарване на животните на паша, доене, поддръжка и създаване на нови кошари и помощни постройки и всевъзможни други ежедневни действия, които съпътстват работата на скотовъда.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ