Просвещението
В края на 1963 година Съединени американски щати последователно се вкарват във Виетнамската война, а учениците от гимназията са в коледна почивка. Но двама младежи възнамеряват опит, който ще притегли вниманието на цялата страна.
Експериментът завършил на 8 януари 1964 година: 17-годишният Ранди Гарднър бил безсънен в продължение на 11 дни и 25 минути. Брус Макалистър, един от двамата възпитаници в гимназията, които са създатели на опита, споделил, че планът е фиктивен от простата потребност да се организира най-малко някакъв теоретичен опит. Със своята юношеска креативност и дръзновение, Брус и Ранди се заели да счупят върха по бодрост, подложен от тогавашния диджей от Хонолулу. Той не бил спал 260 часа.
За да схванат, кой ще бъде морското свинче, момчетата хвърлили монета. За благополучие на Брус, Ранди имал тази орис.
Тийнейджърите разбрали,
че се нуждаят от трети човек и помолили приятеля си Джо Марчано за помощ. По -късно към тях се причислява и професионален откривател на съня Уилям Демент от Станфордския университет. „ Вероятно бях единственият човек на земята, който по това време правеше проучвания на съня “, споделя Уилям Демент.
Сега Демент е професор, а през 1964 година прави първите си стъпки в една даже нова област на съня. Той прочел за опита на учениците във вестник „ Сан Диего “ и решил да им помогне, за огромно наслаждение на родителите на Ранди.
Макалистър твърди, че по време на техният опит не са били употребявали химикали. “Ранди от време на време пиеше малко кола, само че не е пил нито Декседрин, Бензедрин или други психостимуланти. “
По времето, когато Демент дойде в Сан Диего, опитът към този момент бил траял няколко дни и Ранди бил оптимист. Въпреки това, колкото по -далеч опитът отиваше, толкоз по -неочаквани резултати излизаха нескрито. Ранди от време на време си тестваше качествата да вкусва и мирише, да разграничава звуци и след известно време почнал да вижда отклонения. Макалистър си спомня, че Ранди почнал да споделя: „ Не ме карай да предусещам, тъй като не мога да претърпявам тази миризма “. Изненадващо, баскетболните му умения се подобрили, макар че това може да се дължи на обстоятелството, че той прекарвал доста време в залата, с цел да остане безсънен. „ Той беше в добра физическа форма. Накарахме го да играе баскетбол или боулинг. Ако затвори очи, незабавно би задремал “,- споделя Демент.
С продължаването на опита
отразяването в пресата стартира да набира скорост. В един миг опитът станал третият по значимост в американската преса – след убийството на Кенеди и идването на The Beatles. Вярно е, че съгласно Макалистър най -често опитът е бил третиран като смешка от учениците, само че самите участници били съществени. В последна сметка, след 264 часа без сън, върхът бил строшен и опитът завършил. Но вместо да даде добър сън на Ранди, той бил откаран във военноморската болница, с цел да му се изследва мозъкът.
Резултатите от изследването от болничното заведение били изпратени в Аризона до теоретичен център. Там било направено заключението, че мозъкът на Ранди непрекъснато изпада в сън и излиза от сън. Някои елементи на мозъка били заспали, други били будни.
Много хора се пробваха да счупят този връх, само че Книгата на върховете на Гинес отхвърля да записва тези опити, считайки, че това може да бъде рисково за здравето.
11 дни без сън наподобява не повлияли по никакъв метод на здравето на Ранди. Въпреки че по -късно той споделя, че страда от бодърствуване в продължение на няколко години. Веднага след опита учениците провели конференция. Човекът, който не бил спал 11 дни, съумял да философства на тази тематика.
Той споделя: „ Това е победа на духа над тялото “.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
