БСК: Новите изисквания за професори са ниски за западните стандарти
В-к " Сега " продължава да дава думата на специалистите във връзка препоръчаните от просветния министър акад. Николай Денков нови правила за препоръка на университетските преподаватели и обновените наукометрични индикатори пред професори и доценти, които тормозиха особено гилдията. Наскоро представихме позицията на, доктор на химическите науки и професор по химия в Института по Електроника на Българска академия на науките, водещ откривател по стратегия ВИХРЕН и професор в ХТМУ. Днес е ред за мнението на гл. ас. доктор Щерьо Ножаров - доктор по стопанска система, магистър по финанси и магистър по право - учител в УНСС, член на Съюза на учените, както и на Българската стопанска камара, който разсъждава по тематиката от позиция на бизнеса и семействата, които действително с налозите си финансират висшите учебни заведения.
----------
Предложените нови минимални условия за академично израстване и нова методика за атестиране на преподавателите от висшите учебни заведения провокираха разгорещени диспути. Те даже доведоха до парадокса-висше учебно заведение (СУ), което е оповестено за „ научноизследователско “ посредством общото си заседание, да се разгласи против промяната. Парадоксалното е, че в случай че в действителност заслужава статут на научноизследователски университет, то това висше учебно заведение не би трябвало да има проблем с критериите за изявления и цитати в международните наукометрични бази-данни. Съветът на ректорите също се раздели на две, което изключително доста пролича на последното му изборно заседание. В този подтекст, кои бяха грешките на министър Денков при осъществяване на актуалната промяна и кои са верните въпроси които той трябваше да си зададе?
Кого би трябвало да удовлетвори промяната и за кого работят държавните висши учебни заведения?
Принципът на „ академичната автономност “ погрешно в годините се пояснява като право на феодално стопанство основано в полза на членовете на университетския състав и чиновниците на висшите учебни заведения. Ако се опитаме да избегнем думата „ феодално “, можем да я сменяем с по-съвременната дума „ концесиониране “ на дадена активност с прилежащата й инфраструктура с правото за печатане на дипломи в обещано професионално направление.
За кого работят държавните висши учебни заведения? Разбира се, че за данъкоплатците като цялост от бизнес и семейства. Те със своите налози финансират държавната дотация за висшите учебни заведения и обществената благосъстоятелност, която държавните висши учебни заведения употребяват и се ръководи в името на тези данъкоплатци.
Бизнесът е този, който чака държавните висши учебни заведения да създават квалифицирана работна мощ. Бизнесът е този, който чака държавните висши учебни заведения да създават патенти на интернационално равнище, които да са налични и да го създадат конкурентоспособен. Бизнесът е този, който чака високоподготвени преподаватели от висшите учебни заведения да се включват като специалисти в интернационалните планове, по които разнообразни компании или работодателски организации са бенефициенти. А данъкоплатците чакат да живеят в една стопанска система с висока добавена стойност и висок експортен капацитет, която може да бъде построена само с високо готови фрагменти създадени от висшите учебни заведения.
Министър Денков трябваше първо да притегли на страната на промяната бизнеса и семействата, които действително финансират със своите налози държавните висши учебни заведения. И чак по-късно да отвори професионален спор с гилдията. Допълнителен проблем в това негово изпитание се оказват и към момента формалните настоятелства на висшите учебни заведения. Преди да стартира такава промяна, министърът трябваше първо да задейства тези настоятелства и да ги направи жизнеспособни, с цел да има гражданска поддръжка и надзор.
Реверанс към Scopus и Web of Science, които са частни компании и изявленията в тях се заплащат
Да се твърди, че Scopus и Web of Science са задгранични частни компании и би трябвало да ги пренебрегваме, тъй като техните услуги се заплащат, е все едно като отидете на доктор, да откажете да си вземете лекарство, тъй като в аптеката се заплаща и то не е създадено в България. Тук е резонно да повдигнем въпроса, по какъв начин един университет като Софийския, когато получава купата на „ научноизследователски “, я приема, тъй като тя върви с увеличено финансиране. А когато би трябвало да извършва същите тези наукометрични критерии за атестиране и преподавателско развиване – изрично възразява и се съпротивлява. Това не е ли двоен стандарт?
Нека да дадем следния действителен образец. В момента малко висше техническо учебно заведение в София има катедра по стопанска система. В тази катедра от 11 преподавателя, цели 5 са професори, т.е. съвсем половината. Запитвайки се, какви грандиозни проучвания текат в тази професорска катедра, че половината да са професори, откриваме, че над 80% от изявленията им са във вътрешноуниверситетското списание, което е за техника, стопанска система, право и изобщо всички науки. Същото се отнася и за цитиранията на тези учени – 90% са във вътрешноуниверситетското списание. Половината от тях са станали професори с жури, което е в еднотипен състав, съвсем по едно и също време и то в границите на последната година. Изводът е, че сегашната нормативна уредба, разрешава неща, които ги няма в нито една друга държава-членка на Европейски Съюз.
Относно филантропичните науки, които се отличавали от точните науки. Ако погледнем последния отчет на Световна банка за българското висше обучение, ще видим, че България е на последно място по видимост на научните изявления в международните наукометрични бази-данни от държавите-членки на Европейски Съюз.
Тогава си задаваме въпроса, по какъв начин в Scopus и Web of Science се интересуват от румънско право, румънска история, хърватска стопанска система. В същото време, българските учени настояват, че никой не се интересува от българско право, история и стопанска система и по тази причина не ги разгласяват в чужбина. Отделно, че има десетки и стотици списания индексирани в Scopus и Web of Science тъкмо по тези науки.
Отделно, по отношение на изказванието, че даже – това надалеч не е правилно. Дори и в този момент има голям брой нехабилитирани преподаватели, които ги надвишават в обособените науки, както и обособени висши учебни заведения с сходни критерии.
В чужбина, в елитните университети, даже желаят един път на три години да се прави по една обява в списание, класирано в топ 10 за съответната дисциплинираност или професионално направление. На доста места не се признават публикации в издания, които са с импакт фактор под 0.5 и даже 1, защото има риск те да излязат от Scopus и Web of Science, като това ще повлияе отрицателно на рейтинга на университета. Което пък ще докара до по-малко кандидатстуденти и така нататък Докато в България, министър Денков предложи едни ниски съгласно западните стандарти условия, които за много хора, публикуващи цялостен живот във вътрешноуниверситетското списание и представени непрекъснато от сътрудника от прилежащия кабинет, се сториха високи.
Да не приказваме по какъв начин наподобява в очите на един помощник с изявления в Scopus и Web of Science нарояването на доктори на науките - така наречен огромни доктори - с нула изявления в интернационалните наукометрични бази-данни. Колко фундаментално изобретение е да вземем за пример да преведеш инструкция на Европейски Съюз и да я преразкажеш?
Министър Денков трябваше да планува задоволителен период за висшите учебни заведения, които да се приспособят към новите условия, да вземем за пример 8-12 месеца, преди те да влязат в действие. Да имат време да трансформират вътрешните си правилници.
Защо бягат младите амбициозни хора които желаят академична кариера в чужбина?
Във връзка с предложенията на министър Денков за основаване на национални критерии за академично израстване и атестиране се разнесе изказванието, че това щяло да уплаши младите преподаватели и те щели да избягат в чужбина. Точно противоположното е. Сега сега съществува наредба в Закона за висшето обучение за прехвърлянето на преподаватели от едно висше учебно заведение в друго. Тази наредба се употребява като пробив в закона. Хабилитираш се елементарно в някой дребен недодялан университет с ниски условия и по-късно с връзки се прехвърляш в огромен първокласен университет, като единствено спазваш занижените национални условия без конкурентен конкурс. Това обезсърчава младежите, чието развиване се стопира от „ парашутисти “ и те отпътуват за чужбина където има ясни и справедливи правила за кариерно развиване без дупки в нормативната уредба.
Министър Денков трябваше да изясни на университетския състав редицата спомагателни изгоди от подхванатата от него промяна.
В умозаключение, напредъкът е неминуем, борбата е за неговото закъснение.
----------
Предложените нови минимални условия за академично израстване и нова методика за атестиране на преподавателите от висшите учебни заведения провокираха разгорещени диспути. Те даже доведоха до парадокса-висше учебно заведение (СУ), което е оповестено за „ научноизследователско “ посредством общото си заседание, да се разгласи против промяната. Парадоксалното е, че в случай че в действителност заслужава статут на научноизследователски университет, то това висше учебно заведение не би трябвало да има проблем с критериите за изявления и цитати в международните наукометрични бази-данни. Съветът на ректорите също се раздели на две, което изключително доста пролича на последното му изборно заседание. В този подтекст, кои бяха грешките на министър Денков при осъществяване на актуалната промяна и кои са верните въпроси които той трябваше да си зададе?
Кого би трябвало да удовлетвори промяната и за кого работят държавните висши учебни заведения?
Принципът на „ академичната автономност “ погрешно в годините се пояснява като право на феодално стопанство основано в полза на членовете на университетския състав и чиновниците на висшите учебни заведения. Ако се опитаме да избегнем думата „ феодално “, можем да я сменяем с по-съвременната дума „ концесиониране “ на дадена активност с прилежащата й инфраструктура с правото за печатане на дипломи в обещано професионално направление.
За кого работят държавните висши учебни заведения? Разбира се, че за данъкоплатците като цялост от бизнес и семейства. Те със своите налози финансират държавната дотация за висшите учебни заведения и обществената благосъстоятелност, която държавните висши учебни заведения употребяват и се ръководи в името на тези данъкоплатци.
Бизнесът е този, който чака държавните висши учебни заведения да създават квалифицирана работна мощ. Бизнесът е този, който чака държавните висши учебни заведения да създават патенти на интернационално равнище, които да са налични и да го създадат конкурентоспособен. Бизнесът е този, който чака високоподготвени преподаватели от висшите учебни заведения да се включват като специалисти в интернационалните планове, по които разнообразни компании или работодателски организации са бенефициенти. А данъкоплатците чакат да живеят в една стопанска система с висока добавена стойност и висок експортен капацитет, която може да бъде построена само с високо готови фрагменти създадени от висшите учебни заведения.
Министър Денков трябваше първо да притегли на страната на промяната бизнеса и семействата, които действително финансират със своите налози държавните висши учебни заведения. И чак по-късно да отвори професионален спор с гилдията. Допълнителен проблем в това негово изпитание се оказват и към момента формалните настоятелства на висшите учебни заведения. Преди да стартира такава промяна, министърът трябваше първо да задейства тези настоятелства и да ги направи жизнеспособни, с цел да има гражданска поддръжка и надзор.
Реверанс към Scopus и Web of Science, които са частни компании и изявленията в тях се заплащат
Да се твърди, че Scopus и Web of Science са задгранични частни компании и би трябвало да ги пренебрегваме, тъй като техните услуги се заплащат, е все едно като отидете на доктор, да откажете да си вземете лекарство, тъй като в аптеката се заплаща и то не е създадено в България. Тук е резонно да повдигнем въпроса, по какъв начин един университет като Софийския, когато получава купата на „ научноизследователски “, я приема, тъй като тя върви с увеличено финансиране. А когато би трябвало да извършва същите тези наукометрични критерии за атестиране и преподавателско развиване – изрично възразява и се съпротивлява. Това не е ли двоен стандарт?
Нека да дадем следния действителен образец. В момента малко висше техническо учебно заведение в София има катедра по стопанска система. В тази катедра от 11 преподавателя, цели 5 са професори, т.е. съвсем половината. Запитвайки се, какви грандиозни проучвания текат в тази професорска катедра, че половината да са професори, откриваме, че над 80% от изявленията им са във вътрешноуниверситетското списание, което е за техника, стопанска система, право и изобщо всички науки. Същото се отнася и за цитиранията на тези учени – 90% са във вътрешноуниверситетското списание. Половината от тях са станали професори с жури, което е в еднотипен състав, съвсем по едно и също време и то в границите на последната година. Изводът е, че сегашната нормативна уредба, разрешава неща, които ги няма в нито една друга държава-членка на Европейски Съюз.
Относно филантропичните науки, които се отличавали от точните науки. Ако погледнем последния отчет на Световна банка за българското висше обучение, ще видим, че България е на последно място по видимост на научните изявления в международните наукометрични бази-данни от държавите-членки на Европейски Съюз.
Тогава си задаваме въпроса, по какъв начин в Scopus и Web of Science се интересуват от румънско право, румънска история, хърватска стопанска система. В същото време, българските учени настояват, че никой не се интересува от българско право, история и стопанска система и по тази причина не ги разгласяват в чужбина. Отделно, че има десетки и стотици списания индексирани в Scopus и Web of Science тъкмо по тези науки.
Отделно, по отношение на изказванието, че даже – това надалеч не е правилно. Дори и в този момент има голям брой нехабилитирани преподаватели, които ги надвишават в обособените науки, както и обособени висши учебни заведения с сходни критерии.
В чужбина, в елитните университети, даже желаят един път на три години да се прави по една обява в списание, класирано в топ 10 за съответната дисциплинираност или професионално направление. На доста места не се признават публикации в издания, които са с импакт фактор под 0.5 и даже 1, защото има риск те да излязат от Scopus и Web of Science, като това ще повлияе отрицателно на рейтинга на университета. Което пък ще докара до по-малко кандидатстуденти и така нататък Докато в България, министър Денков предложи едни ниски съгласно западните стандарти условия, които за много хора, публикуващи цялостен живот във вътрешноуниверситетското списание и представени непрекъснато от сътрудника от прилежащия кабинет, се сториха високи.
Да не приказваме по какъв начин наподобява в очите на един помощник с изявления в Scopus и Web of Science нарояването на доктори на науките - така наречен огромни доктори - с нула изявления в интернационалните наукометрични бази-данни. Колко фундаментално изобретение е да вземем за пример да преведеш инструкция на Европейски Съюз и да я преразкажеш?
Министър Денков трябваше да планува задоволителен период за висшите учебни заведения, които да се приспособят към новите условия, да вземем за пример 8-12 месеца, преди те да влязат в действие. Да имат време да трансформират вътрешните си правилници.
Защо бягат младите амбициозни хора които желаят академична кариера в чужбина?
Във връзка с предложенията на министър Денков за основаване на национални критерии за академично израстване и атестиране се разнесе изказванието, че това щяло да уплаши младите преподаватели и те щели да избягат в чужбина. Точно противоположното е. Сега сега съществува наредба в Закона за висшето обучение за прехвърлянето на преподаватели от едно висше учебно заведение в друго. Тази наредба се употребява като пробив в закона. Хабилитираш се елементарно в някой дребен недодялан университет с ниски условия и по-късно с връзки се прехвърляш в огромен първокласен университет, като единствено спазваш занижените национални условия без конкурентен конкурс. Това обезсърчава младежите, чието развиване се стопира от „ парашутисти “ и те отпътуват за чужбина където има ясни и справедливи правила за кариерно развиване без дупки в нормативната уредба.
Министър Денков трябваше да изясни на университетския състав редицата спомагателни изгоди от подхванатата от него промяна.
В умозаключение, напредъкът е неминуем, борбата е за неговото закъснение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ