10 значими дела на Добри Войников
В историята ни има голям брой имена, чиито достижения не са били оценени дълго време. Има просветни дейци, които са „ сложени в рамка “ и за тях се преповтаря едно и също.
Личности, за чиято дългогодишна активност знаем прекомерно малко. Роденият на 22 ноември (10 ноември по остарял стил) 1833 година Добри Войников е един от тях.
Неговото име свързвах само с пиесата „ Криворазбраната цивилизация “, само че се оказа, че освен аз знам прекомерно малко за този възрожденски преподавател, драматург, държавник и публицист, музикален и сценичен деятел. Днес ще ви показва 10 негови каузи, които са от изключителна значимост за развоя на културата ни.
1. Част е от Първия български оркестър, учреден през 1851 година Добри Войников е цигулар и флейтист, а диригент е унгарският бежанец Михай Шафран. След заминаването на Шафран за Одрин, той оглавява оркестъра и става първият българин, диригент на първия български оркестър.
2. Когато е преподавател в родния си град Шумен, пръв вкарва музиката, българската история и граматика като част от учебната стратегия.
3. През 1864 година е заставен да напусне България, поради мощното си опълчване срещу гърцизацията. Емигрира в Румъния, където учителства – първо в Браила, а по-късно в Гюргево. 
4. През 1865 година Войников провежда в Браила българска любителска театрална група с оркестър. Той става шеф на Първото класно учебно заведение в Браила. Член е на Тайния централен български комитет в Букурещ, по времето, когато Иван Касабов е бил лидер (1866-1868 г.).
5. Създава историческите пиеси „ Стоян челник “ (1866), „ Райна княгиня “ (1866), „ Покръщение на Преславский двор “ (1868), „ Велислава, българска княгиня “ (1870), „ Възцаряването на Крума Страшний “ (1871), които оказват помощ, укрепват и ускоряват българското емигрантство, надлежно в Молдова, Галац и Браила.
6. Основоположник е на театралното изкуство в България. На представлението на драмата „ Покръщение на Преславския двор “ (1868 г.) за първи път вземат участие дами актриси: Матилда Попович, Александрина Радионова. Третата жена е бъдещата брачна половинка на дееца – Кириакица Павлова.
7. През 1869 година е един от учредителите на Българското книжовно сдружение (днес БАН).
8. Създава „ Ръководство за книжовност “ с поетически образци. Добри Войников е този, който за първи път загатва еклога (стихотворение на пасторална, селска тема), триолети (стихотворение от 8 строфи) и романс.
9. По време на Руско-турската освободителна война е шеф на сиропиталище в Петропавловския манастир до Търново, където доста дами и деца бягат от опустошена Тракия.
10. Там се заразява с тиф и умира по-малко от месец след Освобождението на България. Гробът му се намира до този на Кольо Фичето във Велико Търново.
