Просвещението
В историята на Второто българско царство участват имената на владетели с извънреден принос и въздействие в историята на България.
Това са хора, които не просто ръководят страната в сложните времена на ранното Средновековие, само че и въздействат на събитията в района, трансформират историята с делата си. Между тези обилни имена изключително блестящо се откроява това на Иван Асен ІІ. С какво този самовластник съумява да заслужи име на изключителна историческа фигура, на цар, обезпечил на страната си място измежду тези, с които всички други страни се преценяват?
Цар Иван Асен ІІ си извоюва мястото на последния същински популярен цар на българите с извънредно мъдрата си и премерена политика.
Следва я от първия до последния ден на своето сполучливо ръководство. Целият му персонален живот е зависещ на мисълта да служи на страната си. Неговите бракове са династични и с тях урежда наболели държавни въпроси. Династични бракове урежда и за децата си със същата цел. Битките, които води, са с ясната мисъл, че това е единственият път за одобряване на българското господство на Балканите. В същото време съумява да остане човек на честната дума, на отстъпките, на мира и компромисите. Това го прави един от най-уважаваните български владетели, освен в родината му, само че и от другите нации. За сина на цар Асен І всичко стартира с връщането му в България след 10-годишно заточение на първо време при куманите, а след това при русите, където бяга след гибелта на татко му, цар Асен І и чичовците му, царете Петър и Калоян. Узурпаторът на трона на законния държател Иван Асен ІІ, Борил, заема мястото на тримата братя Асеневци и подлага на гонения техните поддръжници. На Иван Асен се постанова да обсажда с наемници столицата Търново, с цел да си върне престола. След завладяването на старопрестолния град синът на най-обичания цар от Асеневата династия, е разгласен за самовластник на българите. Това става през 1218 година.
При предходното ръководство на Борил страната понася доста негативи и младият цар се изправя пред тежката задача да възвърне изгубените територии, да ускори централната власт, да възвърне или изглади връзките със прилежащите страни.
Времето, в което би трябвало да се вземат решение тези значими въпроси за страната, по никакъв начин не е в интерес на новия цар. Кръстоносците към момента владеят Константиновия град, само че силата им е изцяло сломена и те се крепят на въздействието и поддръжката на папата. Приелата католицизма Унгария се намесва в събитията в района непрестанно, защото има интерес към нашите земи, стреми се към въздействие, което да обезпечи дипломатически напън при потребност. На мястото на Византийската империя в този исторически миг съществуват две обособени страни – Епирското деспотство, което владее териториите на империята на Балканския полуостров и Никейската империя, заемаща земите на Византия в Мала Азия. Иван Асен ІІ стартира решаването на всички проблеми един по един. Нуждата от положителни взаимоотношения с Унгария е решена с династичен брак, при който царят взима за жена унгарската принцеса Анна – Мария. Така в рамките на България още веднъж се връщат Белградската и Браничевската област, без да се води война.
За да заздрави положителните връзки с латинските рицари, царят стартира да обмисля по какъв начин да ожени една от дъщерите си за техния невръстен държател, за да получи въздействие върху държавната им политика.
Отличните ходове на Иван Асен ІІ в доста направления се оказва доста обезпокоителен сигнал за епирския диктатор Теодор Комнин. През пролетта на 1230 година той нарушава мирния контракт и нахлува с армията си в българските земи. Решителното стълкновение е при Клокотница, където по-многочислената войска на Теодор Комнин е разрушена, а самият диктатор попада в плен на българския държател. Това прави българския цар на процедура най-силният държател на Балканския полуостров.
Един от най-умните ходове на царя обаче не е на бойното поле, а в отношението към пленените ромеи.
Той ги пуска да се приберат по домовете си. Това му печели популярност на добър и обективен държател, възхваляван освен от личния си народ, само че и от враговете си, а дружно с това демонстрира и още едно линия на новия цар – неговото достойнство, надвишаващо нравите, господстващи по това време. Благодарение на успеха при Клокотница териториално страната още веднъж доближава до най-широките граници, които няма да може да повтори никой от царете след него. За финален път България има изход на три морета. Тъй като повишеното въздействие на българския цар над латинците стартира да ги безпокои и те стават все по-враждебно настроени, Иван Асен ІІ се обръща към Никейската империя. Съюзът с нея му разрешава да издейства за българската черква още веднъж патриаршески статут. Това става пет години след успеха при Клокотница. С този предвидлив политически ход владетелят поставя завършек на лавирането сред източното и западното православие, почнало при чичо му Калоян. Държавата получава самопризнание от източноправославния център.
Иван Асен ІІ заварва България в съсипия, съумява да я укрепи и възвърне и да я остави на потомците си като империя, граничеща на три морета, връщайки територии, самопризнание и авторитет, които страната не е имала в последните 300 години.
Със гибелта на Иван Асен ІІ през 1241 година България губи най-знаковото име в историческия интервал, прочут като Второ българско царство. Той е несъмнено най-хубавият посланик измежду владетелите, достигнал териториално уголемение на страната с минимум пролята българска кръв, най-уважаваният и умен от последните велики български владетели. И още повече, той е човек на достойнството, изравен над интригите, държащ на персоналната дума. Не единствено външнополитическите триумфи вършат сина на остарелия цар Асен най-великият държател от Второто българско царство. Вътрешната му политика и триумфи са не по-малко обилни от постигнатото на интернационалната политическа сцена. Издигането на страната като първостепенна мощ в югоизточната част на средновековна Европа се трансформира в катализатор, който тласка страната към стопански и културен напредък. Подобно на предшествениците си той придвижва мощите на света Петка Търновска в столицата си, строи църкви и манастири. Подкрепата на царската институция има решаващо значение за развиването на Търновската книжовна школа. Иван Асен ІІ е първият от българските владетели, за който несъмнено е потвърдено, че сече златни монети със своя лик. Той е единственият православен държател, с изключение на византийските императори, от който има останали монети с лика и купата му.
Най-успешния български държател от Второто българско царство е прочут донор на манастири и църкви. Той подарява обилно монашеската обител в Атон, от което има непокътната грамота. От друга достигнала до нас грамота излиза наяве, че царят далновидно поддържа търговията, като с грамота дава право на търговците от Дубровник да търгуват свободно в българските земи. Особено скъп от историческа позиция е златният царски щемпел, на който българският цар е показан като популярен самовластник и цар на българи и гърци. Символите на властта му приказват за могъществото на средновековната българска страна, добито с помощта на извънредно далновидната, мъдра и смела политика на цар Иван Асен ІІ.
Източник: sanovnik.bg
История