Просвещението
В интернет, а и в доста научно-популярни канали и списания са писани и предавани десетки, публикации и излъчвания за мистичната страна от живота на водача Нацистка Германия – Адолф Хитлер. Но разнообразни типове окултни и паранормални истории са свързани и с живота на други значими политици от 20-ти век, както нацистки, по този начин и задгранични.
Сделка с дявола и следствията от прераждането
Истинският първенец в този тип истории е водачът на немските нацисти Адолф Хитлер. Трябва да се каже, че по някаква причина нацисткия окултизъм постоянно е привличал повече вниманието на хората, в сравнение с болшевишкия. Но и при двата има сходна комбинация от действителни обстоятелства с фантастични и голословни догатки. Историята за договорката с дявола, която Хитлер сякаш е сключил при започване на 30-те години, е била изключително известна в пресата. Ситуацията била обрисувана по следният метод – принцът на мрака дал политическа власт на фюрера за период от 13 години като по-късно трябвало да вземе душата му. Може би тази легенда е толкоз упорита от обстоятелството, че и двете фигури в нея наподобяват идентични по мярка. Самата персона на водача на немските нацисти постоянно е била съпоставяна всъщност с демоничната. Но тук въпросът никога не се лимитира до сходни басни.
Книгата “Копието на ориста ” на Тревър Рейвънскрофт, публицист, непосредствен до масоните, станала изключително известна в необятните читателски кръгове. В нея Рейвънскрофт преглежда Хитлер като прераждането на Ландолф Капуански, по-известен като Клингзор, един от героите на средновековния разказ на Волфрам декор Ешенбах „ Парсифал “. Писателят твърди, че нацисткият водач буйно е желал да откри диря от предходните си превъплъщения и е видял в този разказ за Граала някакво пророческо предсказване за събития, които ще се случат хиляда години по-късно. Твърди се, че фюрерът вярвал, че всички герои от 9-ти век са въплътени в други физически тела през 20-ти век.
Трябва да се каже, че Рейвънскрофт в работата си рисува нещо още по-странно. Той споделя, по какъв начин прочут потомствен селски ясновидец Ханс Лодз приготвил специфична билкова запарка за Хитлер, с която той направил първия си трансцедентален опит да види неговият минал живот.
Къщата с гаргойлите
Разбира се, надали е допустимо да се ревизира дали сходни истории са действителни, само че в потока от умопомрачителни разкази за окултизма, нищо няма да ни учуди. Улрих декор Кранц, аржентинец от немски генезис, цитира в една от книгите си фрагмент от писмо на Хитлер, което е написано през 1938 година Фюрерът написа с неразбираем почерк за детството си, което безусловно е следното:
Работата е там, че в Браунау, в родния град на Хитлер има къща, в която, както знаете, бъдещият фюрер е живял в детството. Но тази къща в никакъв случай не е била украсена с гаргойл. Фон Кранц и един от неговите сътрудници писатели провели целеустремено търсене. Те успяли да схванат, че къщата с гаргойла в действителност съществува в покрайнините на Браунау от доста дълго време и в това време постоянно се е радвала на неприятна известност. По време на войната къщата се охранявала от отдел на Секретен сътрудник, а през 1946 година един от съседите я възпламенява. Руините на постройката към момента се охраняват. Наоколо има ограда с видеокамери, а през нощта към територията тича голямо куче, което никой не знае къде се крие денем.
Града на медиумите
Трябва да се каже, че Браунау ам Ин е специфичен град. На пръв взор това е просто дребен туристически център с население от към 10 хиляди души, прочут със своите средновековни руини и остарели къщи. Но за хората, отдадени на Браунау, това е необикновено място, същинска столица на окултизма, детската стая за медиумите. Фрау Мохамес, която през 1920 година във Виена се омъжила за родственик на кайзер Вилхелм II, била изключително известна измежду спиритуалистите от този град.
Именно от Браунау барон Шренк-Нотцинг, известният парапсихолог, довежда най-хубавите си сътрудници, измежду които е и братовчедът на Хитлер.
Известно е, че бъдещият фюрер е бил кърмен от същата здравна сестра като Уили Шнайдер, прочут медиум, който обиколил целия свят с брат си Руди. Гореспоменатият Шренк-Нотцинг следил братята няколко години, само че по този начин и не съумял да осъди Уили и Руди за машинация. Нямал рационално пояснение за качествата им или баронът не е търсил вярно.
Thule – нематериалност или просветеност
Твърди се, че Адолф Хитлер също е бил медиум. Според една версия възходът му стартира с обстоятелството, че ефрейторът, талантлив с необикновени качества, и е видян от хората тайното общество “Туле ”. Хитлер почнал да забавлява аристократите и чиновниците на музите, които били увлечени от окултните исторически проучвания, със своите сесии за другарство с духовете на предците на Хиперборея, които му помогнали да се осъзнае като новак, само че обещаващ политик. Въпреки това, в доста връзки това е единствено мит.
Въпреки това, като клон на немския медал, обществото Туле в действителност учи Еда (основното произведение на германо-скандинавската митология) и немската митология като цяло, а ръководителят на обществото Рудолф декор Зеботен-дорф доста обичал астрологията. „ Туле “ се интересувало доста от теософията, която била съвременна по това време.
В същото време хората от “Туле ” отдавали респект освен на теорията, само че и на практиката, на действителната политика. Обществото в Мюнхен имала своя бойна група, една от главните задания, на която била битката против комунистическото въздействие. Групата имала лично разследващо звено, което включвала ефрейтор Хитлер. Това звено, по-специално, се занимавало със събирането на информация за политическите партии, настоящи в Мюнхен, т.е. Хитлер в неговите рамки можел да прави това, което правел по това време в Райхсвера (германските въоръжени сили). Общуването с отвъдните сили в този случай, както се споделя, не представлявал интерес за Хитлер.
Разговори, които в никакъв случай не са се случвали
Авторите, пишещи за националния окултизъм, високо ценят книгата на Херман Раушнинг „ Разговори с Хитлер. Звярът от бездната. ” Херман Раушнинг живял дълги години в свободния град Данциг (Гданск), като бил ръководител на тамошния Сенат, откъдето се реалокира в Полша, а по-късно в Швейцария, Англия и Съединени американски щати. Посещавайки разнообразни типове партийни събития на НСДАП (Националсоциалистическата немска работническа партия), той видял фюрера онлайн единствено четири пъти. Що се отнася до дългите и поверителни диалози, за такива въобще не може да става дума. Журналист Емери Ривс, непосредствен до Уинстън Чърчил, посъветвал Раушнинг да напише книга за Хитлер. Книгата е толкоз сполучлива, че Раушнинг получава английско поданство през 1940 година с помощта на нея. В същото време британците почнали да употребяват фрагменти от него в радиопредавания, които се излъчвали на териториите, окупирани от нацистите. Оказва се нещо като Kukryniksy на британски – с изострен свръхестествен привкус. След края на войната Раушнинг, декларира, че книгата му не е написана от персоналните му диалози с Хитлер, а „ несъмнено “ от „ реорганизация, която е осъществена въз основата на разнообразни материали, в това число истински “.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
