Излизащите от обращение стотинки тежат колкото Айфеловата кула
10 500 тона " мъртви пари " блокират трезорите на Българска народна банка и магазините
Над 10 500 тона метал под формата на български стотинки би трябвало да бъдат физически изтеглени от обращение в невиждана логистична интервенция, която тече сега. Докато институциите употребяват цветущи съпоставения с тежестта на Айфеловата кула, действителността за бизнеса и сигурността е надалеч по-прозаична и рискова. Огромни масиви от пари в брой задръстват складовете на комерсиалните вериги, трансформирайки супермаркетите в де факто банкови клонове.
Логистичният призрачен сън зад " Айфеловата кула "
Според формалните данни, представени от NOVA и доказани от Българска народна банка, единствено монетите от 1 стотинка в обращение са над 924 милиона броя. Тяхното сумарно тегло надвишава 1663 тона. Общото тегло на всички разменни монети – от най-дребните до тези от 2 лв. – надвишава 10 500 тона. За съпоставяне, металната структура на Айфеловата кула тежи към 7300 тона (10 100 тона с всички добавки).
Това количество метал не просто " тежи ", то би трябвало да бъде събрано, превозено, преброен и охранявано. Разходите за инкасо и обработка на този тонаж са скритата цена на европрехода, която остава отвън формалните пресбрифинги.
Магазините като буферна зона
" От началото на годината виждаме, че към 70% от заплащанията са в брой. Говорим за милиони левове ", признава Мартин Димитров, управител „ Корпоративна сигурност ” в огромна комерсиална верига.
Това самопризнание разкрива сериозен систематичен риск. Търговските обекти са принудени да задържат големи наличия в левове, до момента в който инкасо компаниите насмогнат с графиците. Натрупването на " милиони левове " в задните стаи на магазините основава невиждан риск за сигурността, който се поема напълно от частния бранш, до момента в който страната регистрира " равномерен преход ".
Краят на лв.: Отива за скрап
Сентименталната стойност на националната валута скоро ще бъде сменена от пазарната цена на цветните метали. Българска народна банка към този момент приготвя търгове за продажба на демонетизираните стотинки като скрап. Това е финалният стадий от живота на монетите, които след седмици ще бъдат просто суровина за претопяване.
Процесът по евакуиране върви, само че не без въпросителни. Председателят на координационния център за еврото Владимир Иванов означи, че 37% от левовете към този момент са прибрани. Това обаче значи, че близо две трети от паричната маса към момента е в придвижване – голямо количество за шестия ден от приемането на еврото.
Урокът от Германия: Загубените милиарди
Докато управляващите твърдят, че всичко върви по проект, статистиката на Бундесбанк служи за тъмно предизвестие. Десетилетия след въвеждането на еврото, над 10 милиарда немски марки към момента не са обменени. Този феномен на " забравените пари " е изцяло вероятен и в България. Всеки лев, който остане в забравено чекмедже или остарял портфейл след крайните периоди, се трансформира в чиста облага за емитента и загуба за жителите.
Над 10 500 тона метал под формата на български стотинки би трябвало да бъдат физически изтеглени от обращение в невиждана логистична интервенция, която тече сега. Докато институциите употребяват цветущи съпоставения с тежестта на Айфеловата кула, действителността за бизнеса и сигурността е надалеч по-прозаична и рискова. Огромни масиви от пари в брой задръстват складовете на комерсиалните вериги, трансформирайки супермаркетите в де факто банкови клонове.
Логистичният призрачен сън зад " Айфеловата кула "
Според формалните данни, представени от NOVA и доказани от Българска народна банка, единствено монетите от 1 стотинка в обращение са над 924 милиона броя. Тяхното сумарно тегло надвишава 1663 тона. Общото тегло на всички разменни монети – от най-дребните до тези от 2 лв. – надвишава 10 500 тона. За съпоставяне, металната структура на Айфеловата кула тежи към 7300 тона (10 100 тона с всички добавки).
Това количество метал не просто " тежи ", то би трябвало да бъде събрано, превозено, преброен и охранявано. Разходите за инкасо и обработка на този тонаж са скритата цена на европрехода, която остава отвън формалните пресбрифинги.
Магазините като буферна зона
" От началото на годината виждаме, че към 70% от заплащанията са в брой. Говорим за милиони левове ", признава Мартин Димитров, управител „ Корпоративна сигурност ” в огромна комерсиална верига.
Това самопризнание разкрива сериозен систематичен риск. Търговските обекти са принудени да задържат големи наличия в левове, до момента в който инкасо компаниите насмогнат с графиците. Натрупването на " милиони левове " в задните стаи на магазините основава невиждан риск за сигурността, който се поема напълно от частния бранш, до момента в който страната регистрира " равномерен преход ".
Краят на лв.: Отива за скрап
Сентименталната стойност на националната валута скоро ще бъде сменена от пазарната цена на цветните метали. Българска народна банка към този момент приготвя търгове за продажба на демонетизираните стотинки като скрап. Това е финалният стадий от живота на монетите, които след седмици ще бъдат просто суровина за претопяване.
Процесът по евакуиране върви, само че не без въпросителни. Председателят на координационния център за еврото Владимир Иванов означи, че 37% от левовете към този момент са прибрани. Това обаче значи, че близо две трети от паричната маса към момента е в придвижване – голямо количество за шестия ден от приемането на еврото.
Урокът от Германия: Загубените милиарди
Докато управляващите твърдят, че всичко върви по проект, статистиката на Бундесбанк служи за тъмно предизвестие. Десетилетия след въвеждането на еврото, над 10 милиарда немски марки към момента не са обменени. Този феномен на " забравените пари " е изцяло вероятен и в България. Всеки лев, който остане в забравено чекмедже или остарял портфейл след крайните периоди, се трансформира в чиста облага за емитента и загуба за жителите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ