Години наред жена се преструвала на мъж, за да кара танк и да воюва
В годините на Втората международна война дамите в Червената войска главно се свързвали с военно-медицинските учредения (61 % от медицинския персонал), подразделенията за взаимозависимост (80 % от персоналния състав) и пътни войски (половината персонален състав), написа уеб сайтът topwar.ru. На фона на тези обстоятелства изключително се отличават дамите танкистки, които били едвам 20 на брой. Дори измежду военната авиация дамите били по-добре показани, като да вземем за пример добилият популярност и популярност полк за нощни бомбардировки „ По-2 ”, който немците наричали „ нощните вещици ”, оповестява Нова тв.
Любопитна е ориста на нежните дами, които избрали да служат в танковите подразделения – занятие, което се считало за напълно мъжко. Една от най-известните руски танкистки е Александра Ращупкина, която си заслужила прякора „ Саша Мъжкараната ”.
Александра Митрофановна Ращупкина е единствената девойка-танкист от Самарската област. Родена е на 1 май 1914 года в Сайр-Дарински (днес на територията на Узбекистан). Детството и юношеството си тя прекарва в узбекската ССР, където работи като трактористка.
След нападението на Третия Райх против Съюз на съветските социалистически републики, мъжът й е мобилизиран в редовете на Червената войска и се насочва към фронта. На няколко пъти 27-годишната Александра се обръща към управляващите с молба да я пратят на фронта. От локалната наборна комисия й отхвърлят с аргумента, че била една от най-хубавите трактористки в Узбекистан.
След известно време Александра още веднъж се явява пред наборната комисия, само че предрешена като мъж. Младата жена подстригала косата си, облякла мъжки облекла и се явила пред виновните органи. Пред инспекторите тя се показала за Александър Ращупкин. Тъй като по това време администрацията работела безредно и във военновременни условия, на „ Александър ” не му поискали паспорт.
След приемането си в армията, Александра е изпратена в Московската област, където приключва шофьорски курс. След това я изпращат в Сталинград, където в продължение на два месеца се образова за водач-механик на танк. Докторът, който я преглеждал естествено схванал, че пред себе си има жена, само че Александра го убедила да я остави да се бие на фронта. По-късно той я съпоставя с френската национална героиня Жана Д’Арк.
Само три дни преди завършването на курса е и първото бойно кръщение на Александра Ращупкина, когато подразделението й попада под ударите на немска бомбардировка. Дори в този заплашителен миг дамата си останала жена – вместо да се опасява за живота си, тя се ядосала, че новото й облекло се трансформирало в дрипи.
По-късно Александра Ращупкина служи в състава на 62-ра войска под командването на ген. Василий Чуйков. По това време никой не подозира, че един от най-успешните командири на танк Т-34 е жена.
Ращупкина взема присъединяване в боевете за Сталинград, а след това и при руското нахлуване към Полша. В продължение на три години нито екипажът на танка й, в който тя е механик-водач, нито останалите й бойни приятели не научават, че тя е жена. По мемоари на другите танкисти тя постоянно се държала доста мъжествено, а и фигурата й изглеждала мъжка – необятни плещи, дребни гърди, къса коса. Единственото, което я доближавало до женствеността било високото й равнище на хигиена, за което другите бойци се шегували:
„ Ти Саня си чист като госпожица ”!
Тайната й е разкрита през февруари 1945-та година, когато танковата част, в която Александра служила стартира настъпателни боеве на територията на Полша. По време на борбите за град Болеславец, танкът, в който се намирала Ращупкина е атакуван. При попадение на немски снаряд машината се подпалва, а механик-водачът е контузена и тежко ранена в бедрото. Един от бойните приятели на Александра я превързва и несъмнено, научава истината за самоличността й.
По-късно в болничното заведение персонално я посещава военачалник Чуйков. Вместо да бъде осъдена, тя остава в полка, а документите й по разпореждане на генерала са преправени на такива с женско име. След войната Ращупкина и мъжът й живели в Самара, където тя приключила и висше обучение, получавайки инженерска тапия. Почива през юни 2010-та година на 97-годишна възраст.
Любопитна е ориста на нежните дами, които избрали да служат в танковите подразделения – занятие, което се считало за напълно мъжко. Една от най-известните руски танкистки е Александра Ращупкина, която си заслужила прякора „ Саша Мъжкараната ”.
Александра Митрофановна Ращупкина е единствената девойка-танкист от Самарската област. Родена е на 1 май 1914 года в Сайр-Дарински (днес на територията на Узбекистан). Детството и юношеството си тя прекарва в узбекската ССР, където работи като трактористка.
След нападението на Третия Райх против Съюз на съветските социалистически републики, мъжът й е мобилизиран в редовете на Червената войска и се насочва към фронта. На няколко пъти 27-годишната Александра се обръща към управляващите с молба да я пратят на фронта. От локалната наборна комисия й отхвърлят с аргумента, че била една от най-хубавите трактористки в Узбекистан.
След известно време Александра още веднъж се явява пред наборната комисия, само че предрешена като мъж. Младата жена подстригала косата си, облякла мъжки облекла и се явила пред виновните органи. Пред инспекторите тя се показала за Александър Ращупкин. Тъй като по това време администрацията работела безредно и във военновременни условия, на „ Александър ” не му поискали паспорт.
След приемането си в армията, Александра е изпратена в Московската област, където приключва шофьорски курс. След това я изпращат в Сталинград, където в продължение на два месеца се образова за водач-механик на танк. Докторът, който я преглеждал естествено схванал, че пред себе си има жена, само че Александра го убедила да я остави да се бие на фронта. По-късно той я съпоставя с френската национална героиня Жана Д’Арк.
Само три дни преди завършването на курса е и първото бойно кръщение на Александра Ращупкина, когато подразделението й попада под ударите на немска бомбардировка. Дори в този заплашителен миг дамата си останала жена – вместо да се опасява за живота си, тя се ядосала, че новото й облекло се трансформирало в дрипи.
По-късно Александра Ращупкина служи в състава на 62-ра войска под командването на ген. Василий Чуйков. По това време никой не подозира, че един от най-успешните командири на танк Т-34 е жена.
Ращупкина взема присъединяване в боевете за Сталинград, а след това и при руското нахлуване към Полша. В продължение на три години нито екипажът на танка й, в който тя е механик-водач, нито останалите й бойни приятели не научават, че тя е жена. По мемоари на другите танкисти тя постоянно се държала доста мъжествено, а и фигурата й изглеждала мъжка – необятни плещи, дребни гърди, къса коса. Единственото, което я доближавало до женствеността било високото й равнище на хигиена, за което другите бойци се шегували:
„ Ти Саня си чист като госпожица ”!
Тайната й е разкрита през февруари 1945-та година, когато танковата част, в която Александра служила стартира настъпателни боеве на територията на Полша. По време на борбите за град Болеславец, танкът, в който се намирала Ращупкина е атакуван. При попадение на немски снаряд машината се подпалва, а механик-водачът е контузена и тежко ранена в бедрото. Един от бойните приятели на Александра я превързва и несъмнено, научава истината за самоличността й.
По-късно в болничното заведение персонално я посещава военачалник Чуйков. Вместо да бъде осъдена, тя остава в полка, а документите й по разпореждане на генерала са преправени на такива с женско име. След войната Ращупкина и мъжът й живели в Самара, където тя приключила и висше обучение, получавайки инженерска тапия. Почива през юни 2010-та година на 97-годишна възраст.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ