Просвещението
В Европа през втората половина на 19-ти век с възторг обсъждали превода на ръкописът „ Хрониката на Ура-Линд “, който сякаш бил основан в антични времена. От уста на уста се предавали клюки, че прелестният ръкопис е бил формиран в продължение на 3000 години и съдържал неповторима информация за произхода на човечеството. Уви, скоро станало ясно, че този „ исторически документ ” е бил фалшификат, само че все пак не е пропуснат и през днешния ден.
Трите девойки
Според притежателя на ръкописа мистериозният ръкопис се съхранявал в семейство Линден в продължение на няколко века и съгласно легендата този ръкопис се пазел на особено скрито място, където се съхранявали безчет други съкровища. Отчаян да дешифрира текста, написан с антични руни, дядото на Корнелис завеща на внука си ръкописа, който трябвало да го съобщи на учените. Сега, откакто видял бяла светлината, “Хрониката на Ур – Линда ” направила същинска сензация.
Вярно, в книгата не се приказва за никакви приказни благосъстояния, само че „ подправеният “ ръкопис споделя доста в детайли за делата на отминалите дни. Според този „ исторически документ “ съставянето му почнал през 2194 година прочие н. е., когато именитата Атлантида била потопена под вода. И това не е инцидентно, тъй като “Хроника ” непосредствено показала аргументите за нейната крах.
Първоначално потомците на този ръкопис били три сестри, които са живеели на континенталната част на Атлантида. Когато беззаконието почнало да цари в тази страна потомството на Лида и Финда споделят, че търпението на боговете преляло, и те произнесли тежката присъда. Децата на Фрея, предизвестени за идния прелом от мъдрите „ национални майки “, се качват на кораби и потеглят да търсят нова „ обетована земя “, при по -„ низшите раси “, които умират дружно с Атлантида.
Някои от тези „ недостойни хора “ обаче съумяват да избягат от наказването и скоро се заселват на други континенти на планетата, до момента в който потомците на Фрея намират леговище на северния остров Туле (Хиперборея). Но войнственото поколение на Лида и Финда не ги оставило на мира, и когато завзели част от земите на благочестивите хора, Вралда повторила наказването си. Така злощастните свободни зони (по-късно започнаха да назовават предците на фризите) трябвало да се заселят в северната част на Европа.
Откровена машинация с ръкописът!
Не е изненадващо, че книгата с това наличие било доста известна в Европа. По-късно обаче се оказва, че това е същински фалшификат.
Така при деликатно разглеждане на „ остарелия “ ръкопис от историците се оказва, че хартията, върху която е написан, е направена в средата на 19 век във фабриката Tielens und Schrammen в град Маастрихт. След това била изкуствено отлежала, и опушена в комин. Освен това „ руните “, с които съгласно Отема е написан „ подправеният “ ръкопис, се оказват мощно изкривени с латинските букви, само че това не е главната „ неточност “ на книгата. В текста на „ Хрониката ” се споделя, че тя е формирана от разнообразни хора в продължение на няколко века, само че по някаква причина е непокътната в същия жанр, което, несъмнено, сочи към един създател на това произведение. Черешката на тортата бил фактът, че ръкописът бил безусловно цялостен с холандски думи и изрази от 19 век, които атлантите, които живеели преди хиляди години, просто не можели да ги знаят, камо ли да ги употребяват.
Историците допускат,
че самият Корнелис Овер де Линден е негов създател, само че не изключват присъединяване в основаването на ръкописа и библиотекаря Елко Вервайс. Известно време след излагането на книгата се намерил и различен създател. Протестантският просветител Франсоа Хаверсмит, който бил незнаен стихотворец, разгласил поезията си под псевдонима Piet Paltyens. Той бил другар с Вервайс и може той да му е оказал помощ върху „ античния “ ръкопис. През 2004 година фризийският историк Гофе Йенсма в книгата си „ Открито провидение “ обрисува активността на тази „ група “, която основала известната имитация. Така, съгласно него, библиотекарят Вервайс подбрал материали, които по-късно били обработени от несполучливия стихотворец Хаверсмид, а Корнелис Оверде Линден рекламирал „ подправения “ ръкопис, говорейки за известните предшественици на всеки ъгъл.
Въпреки това, макар всичките обстоятелства, доказващи ясната машинация, Отема траял да потвърждава достоверността на „ остарелия “ ръкопис. Никой не можел да го спре, даже няколкото сериозни публикации, които разрушили работата му „ до основите “. Уви, този дебелоглав на историка вечно унищожила научната му известност.
Ръкописът за фюрера
Минали още няколко десетилетия и в Европа още веднъж се събудил ползата към „ подправената Хроника “. Този път нейни почитатели станали членовете на Националсоциалистическата партия на Германия, водена от Адолф Хитлер. Тогава различен холандски академик, професор Херман Вирт, съдействал за това.
Така, през 1928 година била оповестена книгата му „ Произходът на човечеството “, която в действителност била леко поправена и допълнена от „ Хрониката на Ура-Линд “. Освен това Вирт не скрил този факт. Той се съгласил, че ръкописът е написан през 19 век, само че съгласно историка е преписан от по-ранен източник, чиято диря се е изгубила преди доста епохи. Без никакво разстройване, Вирт нарекъл събитията, разказани в Chronicle, достоверни, отразяващи античната история на германците.
Така или другояче, книгата „ Произходът на човечеството “ помогнало на холандеца да се сприятели с доста бъдещи водачи на Третия райх. Вирт бил персонално осведомен с Хитлер и Химлер, които един път, по време на диалог с него, декларирали, че „ Ура-Линда е същински ръкопис, защото ядрото му е същинско “. Има версия, че точно този „ подправен “ ръкопис е въодушевил нацистите да подхващат по-нататъшни на практика стъпки.
И по този начин, в края на 20-те години на предишния век в град Бад Доберан е основан Центърът за проучване на духовната история, който по-късно се трансформира в обществото Аненербе – „ Наследството на предците “.
До рухването на Третия райх неговите участници пътували до предпазените кътчета на планетата, пробвайки се да намерят следи от известното минало – Светия Граал, градовете на античните арийци и доста други полулегендарни артефакти. Първоначално главата на Аненербе бил Херман Вирт, което на „ чистокръвните арийци “ не се харесвало изключително. След няколко “продуктивни ” доноса холандецът бил уволнен, след което Аненербе бил включен в структурата на Секретен сътрудник.
Този печален факт, може да се каже, избавило живота на Вирт. След войната бил задържан, само че заобикаля от смъртната присъда. След като прекарва две години в пандиза, професорът е освободен и прекарва остатъка от дните си в немския град Марбург, правейки проучвания върху “протокултурите “. Вирт в никакъв случай повече не написа книги, а “Хрониката на Ура-Линд ” и през днешния ден намира доста почитатели. Неслучайно, игнорирайки всички кавги и макар разкритието, през днешния ден тази книга е преведена на доста езици по света и може да бъде закупена във всички градове на Европа.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
