Просвещението
В един прелестен ден на 1991 година, прочиствайки обрасла с коприва поляна в региона на Поросенкова Лога, на 20 км от Екатерининбург, Леонид Вохмяков, член на локалния военноисторически клуб “Планински щит ”, се натъкнал на следи от остаряло огнище.
Малко по-късно от земята се посочила жълтокафява тазова кост. След нея били открити още 44 фрагмента от кости, седем зъба, три патрона, останки от съдове, може би съдържали сярна киселина, гвоздеи и парче плат.
Веднага от Екатерининбург пристигнали археолози, които няколко дни по-късно разкрили по-голямо заравяне – остатъци от 9 души, за които се предполагало, че са членовете на царското семейство и техните прислужници. Генералната прокуратура почнала дело и извършените няколко експертизи, в това число и генетична, удостоверили, че останките принадлежат на Николай II, брачната половинка му Александра Фьодоровна, дъщерите им Олга, Татяна и Анастасия. Мария и Алексей не били измежду заровените. Техните остатъци бяха открити още 9 години по-късно, а едвам предходната седмица следствието изрично удостовери, че няма никакво подозрение, че никой от императорското семейство не се е избавил от изтезанието през 1918 година Така съвсем се поставя завършек на едно от най-гръмките закононарушения на XX век. За да има тази мистерия същински край, разкритията би трябвало да бъдат публично приети и от Руската православна черква, и от роднините на Романови. А самото царско семейство би трябвало да бъде оправдано – като жертва на политически репресии.
Разследване до безкрайност
11-те арестанти от фамилията на Николай II и неговите доближени са разстреляни в нощта на 18 против 19 юли 1918 година в мазето на дома на инж. Ипатиев. Сградата е иззета от уралските управляващи напролет на същата година, с цел да служи за затвор на преместеното от Тоболск императорско семейство. Следствието за гибелта на Романови стартира още през 1918 година, когато Екатерининбург минава под контрола на Сибирската войска. Адмирал Колчак разпорежда делото на следователя Николай Соколов, който въодушевено се захваща за работа. В мазето на дома на Ипатиев са открити дупки от патрони в стената и петна от кръв. В шахта №7 на изоставания рудник Ханина Яма са открити фрагменти от човешки тела, останки от изгорели облекла, скъпоценности и други улики. По-късно Соколов заключава, че телата на всички членове на Романови са унищожени в този регион. Настъплението на Червената войска приключва следствието, само че Соколов продължава да се занимава със загадката и в емиграция. През 1920 година по разпореждане на Великия княз Николай Николаевич Соколов предава целия списък от следствието на посланика на Временното съветско държавно управление в Италия Михаил Хирс, който го дава за предпазване в Парижката банка, а през 1943 година материалите са пратени в Германия. През 1925 година, след гибелта на Соколов, в Берлин е издадена неговата книга “Убийството на царското семейство ”.
През 1934 година някогашният комендант на дома на Ипатиев Яков Юровски споделя в детайли на болшевиките от Урал за разстрела на царското семейство.
По това време в Свердловск бродят голям брой клюки и версии за ориста на Романови. Организират се даже екскурзии по местата на убийството и погребението на царското семейство, в които гид е участникът в разстрела Пьотър Ермаков. Целта на Юровски е да отговори на всички въпроси и да приключи ажиотажа. Стенограмата от неговата тирада е засекретена от 1934 до 1990 година През 1946 година при преглеждането на архивите на победена Германия е открито делото на следователя Соколов. Но са изчезнали всички материални доказателства, включително и фрагментите от костите. 8-те тома са пратени в Москва, където са засекретени до 1990 година През 1964 година в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз се появява синът на наскоро умрелия чекист Михаил Медведев, който предава спомените на татко си за разстрела на царското семейство и браунинга, с който е погубен Николай II. Никита Хрушчов се разпорежда да се проверяват събитията към гибелта, само че комисията завършва работата си без резултат. От разстрела до момента домът на инж. Ипатиев, където е станала изтезанието, е бил музей, общежитие, партиен списък и други През 1977 година Политбюро подрежда домът да бъде опустошен, защото чужденците демонстрират необикновен интерес към него. Решението на партията е изпълнено от тогавашния първи секретар на Свердловския регионален комитет Борис Елцин. След 1991 година, когато са открити по-голяма част от телата на починалото императорско семейство,
5 експедиции траяли да търсят изчезналите две царски деца
Всички те са формирани от запалянковци. Държавата с този въпрос не се занимава. За да решат поставената задача, двама екатерининбургски краеведи – Виталий Шитов и Николай Неуймин, възстановили събитията от юли 1918 година: по какъв начин телата на августейшите особи на първо време са потопени в изоставените шахти на Ханина Яма, след това в Поросенкова Лога, по какъв начин са взривявани с гранати, горени, поливани със сярна киселина и най-после – закопани. Двамата усърдно анализирали разкритите архиви – спомените на участниците в бригадите за разстрел и за погребението. От тях станало ясно, че в нощта на 18 против 19 юли червеноармейците са запалили и погребали два натрупа близо до останалите, в блатистата околност на остарелия Коптяковски път. Отгоре за дегизировка запалили още един огън. “Определихме границите на предходните разкопки. Само няколко метра от поляната, където през 1991 година са открити костите на главната част от фамилията, открихме остаряло огнище ”, споделя един от уредниците на експедицията Андрей Григориев. Но огромното изобретение трябвало да бъде отсрочено с година, защото парите свършили (за пълноценни разкопки на поляна 10х10 били нужни най-малко 300 000 рубли). Следващата година обаче пари били открити и гробът бил открит.
Цялата история към следствието на гибелта на Романови провокира голям брой въпроси
Както първото, по този начин и второто заравяне са открити от историци фенове, които нямат съответната подготовка. Киносценаристът Хелий Рябов, който пръв се натъкнал на гроба на Романови, споделя, че цели 12 години формалните разкопки са били на “нивото на питекантропа ” – останките просто са премествани с лопата в кутии. Когато разкрили гроба, археолозите фенове взели три от черепите. “Не помня чии бяха, само че ги облепихме с гипс и направихме отливка ”, споделя Рябов. А когато си тръгнали от мястото, на 10-ина километра от града автомобилът поднесъл и се преобърнал. “Дойде милиция, а аз от самото начало се молех за едно – единствено да не се отвори чувалът с черепите ”, спомня си той. След откриването на останките се намесили генетиците. Те взели генетичен материал от костите и го сравнили с ДНК-то на далечни родственици на Романови – с кръв от племенника на императрицата – мъжа на сегашната британска кралица принц Филип, и от гръцката графиня Ксения Шереметиева-Сфири, която е от рода на майката на Николай II. По-късно ДНК-то на Николай II било в допълнение съпоставено с генетични мостри от костите на неговия роден брат – Георгий Александрович, умрял през 1899 година и ексхумиран през 1994 година Въз основа на всичко това през 1998 година държавната комисия отпред с вицепремиера Борис Немцов разгласи, че останките принадлежат на Романови. Костите бяха заровени с почести в Петропавловската катедрала. Малко преди погребението патриархът и Светият синод на Руската православна черква разгласили обръщение, в което се въздържали както от признаването, по този начин и от отхвърлянето на резултатите от работата на комисията. “Съжденията на църковната и светската общност се оказаха разграничени, освен това разделянето носи очевидно конфронтационен, мъчителен темперамент. В тази обстановка в името на единството на Църквата и гражданския мир призоваваме да се въздържате от поддръжка на една или друга позиция ”, написа в него. Засега единственото съществено решение на РПЦ е причисляването на Романови към светците през 2000 година
Представителите на фамилията на Романови в този момент са загрижени повече за решението на различен въпрос – Николай II и неговото семейство да бъдат приети за жертви на репресиите. Те още веднъж апелират предходните отводи на прокуратурата и съда във Върховния съд на Русия. Предишните правосъдни инстанции отказваха да създадат това, оправдавайки се с обстоятелството, че липсва документ, потвърждаващ решението на болшевиките за разстрела на царското семейство. Предполага се, че и в този момент решението ще бъде същото. “В Русия обществото към момента не е готово да оправдава Романови, също както не е според да бъде заровен Ленин ”, споделя събеседник от Върховния съд, поискал анонимност.
Източник: segabg.com
Тайни и Загадки