Страната стана 21-ият член на валутния съюз при силно разделено

Страната стана 21-ият член на валутния съюз при мощно разграничено общество
България публично одобри еврото на 1 януари 2026 година, като по този метод стана 21-ият член на еврозоната. Най-бедната страна в Европейския съюз съумя да изпревари стопански по-стабилни претенденти като Полша, Чехия и Унгария, означи Ник Торп, сътрудник на Би Би Си за Централна Европа.

Влизането в еврозоната се случва в сериозен за страната миг. Само преди три седмици съдружното държавно управление на премиера Росен Желязков загуби избор на доверие след всеобщи митинги против държавния бюджет за 2026 година. Въпреки политическите разтърсвания и вероятността от осми избори в границите на четири години, София завърши прехода към единната валута.
Разделено общество и стопански страхове
" За младите и предприемчиви българи това е оптимистичен скок в европейския мейнстрийм ", разяснява Ник Торп. Той обаче добавя, че за огромна част от по-възрастното и селско население замяната на лв. провокира съществено възмущение. Проучванията демонстрират, че 6,5-милионното население остава поравно разграничено в отношението си към новата валута.

Експертите сочат два вероятни сюжета пред България. Успешният " балтийски модел ", при който еврото се комбинира с промени и битка с корупцията, или " италианският модел ", водещ до години на икономическа застоялост.
Пътят до еврото
Присъединяването стана допустимо, откакто през юни 2025 година Европейската централна банка удостовери, че страната дава отговор на всички критерии за конвергенция. Курсът на лв. остава закрепен на 1,95583 за едно евро, какъвто беше в изискванията на валутния ръб от 1997 година насам.

На новите български монети са изобразени Мадарският конник и светиите Иван Рилски и Паисий Хилендарски. Очаква се преходът да сложи на тестване администрацията в изискванията на изчезнал постоянен кабинет.