Съществували ли са наистина еднорозите?
В дългогодишната си история хората са вярвали във всевъзможни нелепости. Някои от тях са се трансформирали в знаци и са настоящи даже през днешния ден, във века на информацията и науката. Типичен образец за това е обликът на еднорога. Това митично създание продължава да бъде богато експлоатирано за всевъзможни цели – от детски приказки до реклама на артикули. Но съществувал ли в действителност еднорогът? На този въпрос се пробва да отговори едно съществено научно проучване, оповестено в изданието на института по археология на университета в Кеймбридж, написа iflsience.com. Отговорът е, че в цялата тази история има огромно недоумение и в последна сметка някой е основал нещо, в което желае да има вяра, а по-късно е намерил доказателства за съществуването му. Всеки район в света си има собствен еднорог. В Европа, въпреки че го има и преди този момент, обликът му стартира да става доста известен след колонизирането на непознатите континенти. Смята се, че това е магическо създание с един рог и особени сили – да вземем за пример лечебни. Вярва се още, че ловът му изключително сложен, само че еднорогът може да бъде обуздан...в скута на девственица.
Еднорози се срещат в антични скуплтури на персийската империя и в китайската просвета отпреди епохи. Техните облици се намират и в скалните рисунки в Африка. Именно на последните са отделени много старания за проучване. Не единствено това – въодушевени от разказите на локалните хора, колонизатори се втурват да търсят приказното животно с вярата да го уловят и да стана богати. Естествено, никой не забогатява. Африканският еднорог е друг от европейския, излиза наяве от проучването. Макар че има четири крайници и рог на челото, смисъла му е напълно друго. През 1801 година легендата за еднорога получава неочаквана известност откакто Джон Бъроу, чиновник в администрацията на Британската империя в нос Добра вяра в Южна Африка, разгласява в печата схема на рисунка, която твърди, че е видял в пещера. И в тези дни скептиците не са малко и стартират спекулации, че е това е просто рисунка на носорог.
Векове по-късно откривателите стигат до извода, че Бъроу най-вероятно е видял нещо сходно, само че го е пречупил през личните си, европейски показа за еднорог, т.е. преиначил е истинската скална рисунка. При по-сериозно изследване създателят на проучването, оповестено в изданието на Кеймбридж, открива, че африканските еднорози постоянно са описвани като същества на шарки, а името им подхожда на локалната дума за „ вода “. След това той стига до извода, че това евентуално са рисунки на животни, които хората преди години са свързвали с дъжда. Повечето антични култури имат ритуали за молитва за дъжд.
Типичен образец в това отношение са североамериканските индианци с техния танц за дъжд. Затова той стига до извода, че рисунките в Южна Африка най-вероятно са свързани с сходни вярвания. Европейците, които ги намират обаче, им придават напълно друг смисъл, носейки своето познание за еднорозите от легендите и приказките. И тъй като към този момент са чували тази история, те поясняват рисунките в Южна Африка като доказателство за съществуването на митичните животни. А те значат нещо напълно друго.
Не може да се каже, че локалните не са засилили тези вярвания със личните си разкази. В проучването се цитира бележка от 1797 година, в която се споделя, че когато локалните видели видели еднорог в „ ръцете на Краля “, споделили, че могат да намерят такова животно и че то било техният Бог. Всъщност те са се впечатлили от герба на Британската империя, в който са вплетени и шотландски претекстове, а еднорогът е известен знак в Шотландия.
Така или другояче колонизаторите не престават да се запленени от концепцията. Цитираният нагоре Бъроу даже провежда акция по издирването на еднорози, която, несъмнено, е несполучлива. Той самият счита, че скалните рисунки може би изобразяват същински животни, които към момента могат да бъдат открити. Успява да откри единствено това, за което оповестява. След това потеглят дългогодишни разногласия какво може да е било това нещо. В последна сметка обаче с последващите изследвания везните се накланят към мнението, че еднорогът в Южна Африка има напълно друго значение от този на европейския континент. Но на доста хора им се е желало да не е тъкмо по този начин. А в Европа еднорогът е по-скоро мит, в сравнение с действителност.
Еднорози се срещат в антични скуплтури на персийската империя и в китайската просвета отпреди епохи. Техните облици се намират и в скалните рисунки в Африка. Именно на последните са отделени много старания за проучване. Не единствено това – въодушевени от разказите на локалните хора, колонизатори се втурват да търсят приказното животно с вярата да го уловят и да стана богати. Естествено, никой не забогатява. Африканският еднорог е друг от европейския, излиза наяве от проучването. Макар че има четири крайници и рог на челото, смисъла му е напълно друго. През 1801 година легендата за еднорога получава неочаквана известност откакто Джон Бъроу, чиновник в администрацията на Британската империя в нос Добра вяра в Южна Африка, разгласява в печата схема на рисунка, която твърди, че е видял в пещера. И в тези дни скептиците не са малко и стартират спекулации, че е това е просто рисунка на носорог.
Векове по-късно откривателите стигат до извода, че Бъроу най-вероятно е видял нещо сходно, само че го е пречупил през личните си, европейски показа за еднорог, т.е. преиначил е истинската скална рисунка. При по-сериозно изследване създателят на проучването, оповестено в изданието на Кеймбридж, открива, че африканските еднорози постоянно са описвани като същества на шарки, а името им подхожда на локалната дума за „ вода “. След това той стига до извода, че това евентуално са рисунки на животни, които хората преди години са свързвали с дъжда. Повечето антични култури имат ритуали за молитва за дъжд.
Типичен образец в това отношение са североамериканските индианци с техния танц за дъжд. Затова той стига до извода, че рисунките в Южна Африка най-вероятно са свързани с сходни вярвания. Европейците, които ги намират обаче, им придават напълно друг смисъл, носейки своето познание за еднорозите от легендите и приказките. И тъй като към този момент са чували тази история, те поясняват рисунките в Южна Африка като доказателство за съществуването на митичните животни. А те значат нещо напълно друго.
Не може да се каже, че локалните не са засилили тези вярвания със личните си разкази. В проучването се цитира бележка от 1797 година, в която се споделя, че когато локалните видели видели еднорог в „ ръцете на Краля “, споделили, че могат да намерят такова животно и че то било техният Бог. Всъщност те са се впечатлили от герба на Британската империя, в който са вплетени и шотландски претекстове, а еднорогът е известен знак в Шотландия.
Така или другояче колонизаторите не престават да се запленени от концепцията. Цитираният нагоре Бъроу даже провежда акция по издирването на еднорози, която, несъмнено, е несполучлива. Той самият счита, че скалните рисунки може би изобразяват същински животни, които към момента могат да бъдат открити. Успява да откри единствено това, за което оповестява. След това потеглят дългогодишни разногласия какво може да е било това нещо. В последна сметка обаче с последващите изследвания везните се накланят към мнението, че еднорогът в Южна Африка има напълно друго значение от този на европейския континент. Но на доста хора им се е желало да не е тъкмо по този начин. А в Европа еднорогът е по-скоро мит, в сравнение с действителност.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ