В човешкото съзнание костенурката е синоним на дълголетие, на бавен

За костенурките от А до Я

В човешкото схващане костенурката е синоним на дългоденствие, на муден и спокоен ход, на благодушие и мързелив манталитет. В националното творчество приказките, в които този представител на дивата природа участва, са в действителност доста. Благодарение на тях имаме относително добра визия за този толкоз античен тип животни, чието начало се губи някъде в дълбините на времето.

Произход и характерност на костенурката

Костенурката е позната с латинското название Testudines. Тя е античен скотски тип, съществувал още по времето на динозаврите. Преди към 3 милиона години един тип от това семейство, гигантската костенурка, пристигнала на Галапагоските острови.

На всеки обособен остров се обособил тип с разнообразни размери, което дало на Чарлз Дарвин ентусиазъм за теорията му за естествения асортимент. Това е приносът на бавното животно с коруба на гърба към науката.

Гигантските костенурки доминирали на архипелага, до момента в който моряците не почнали да ги ловуват за храна. Два типа от тези антични поданици на планетата изчезнали. Днес огромните представители на типа към момента са застрашени от други типове, които одобряват тактичност на инвазия на архипелага, както и от застрояването.

Най-примитивното от всички влечуги, съществували на Земята, е публикувано на цялата планета, като единственото изключение е Антарктика.

Размерите на костенурките варират в необятни граници, от 11 до 180 сантиметра и тегло от няколко десетки грама до 600 кг.

Отличават се с съществуване на черупка, наречена коруба. Състои се от две елементи - карапакс, което е названието на горната част, и пластрон, както се назовава долната част. Те са съединени в страни посредством мост. Горната част е формирана от 50 костици, покрити с рогови щитчета.

Интересна детайлност е, че костенурките нямат непрекъсната телесна температура, тя зависи от околната среда. За да си набират топлината, която поддържа метаболизма им, тези влечуги се нуждаят от спомагателна топлота от слънцето или топлите водни течения. По тази причина те не живеят при доста студени климатични условия.

Характерна тяхна специфичност е, че при настъпване на захлаждане те изпадат в хибернация, т.е. костенурките спят зимен сън. През този интервал те свеждат виталните процеси в тялото до най-малко, не се хранят и придвижванията им са съвсем прекратени. При стопляне на времето възвръщат своята пъргавина.

Видове костенурки

Има два съществени типа костенурки - сухоземни костенурки, които населяват даже пустините, и водни, чиито обитания са солените води (тези животни се назовават още морски костенурки) и сладките води(наречени са сладководни костенурки).

В България се срещат четири типа от огромното семейство на костенурките - два сухоземни и два сладководни. Гости у нас са двата морски типа - зелена морска костенурка и костенурка карета. Те минават през двата протока - Босфор и Дарданели и навлизат в Черно море. Отделни екземпляри са улавяни край нашите крайбрежия.

Изкуствено разселена е червенобузата костенурка, пусната на независимост от домашни терариуми. Специалистите допускат, че този тип не се развъжда у нас.

По сушата постепенно и тежко пристъпват шипоопашатата и шипобедрената костенурка, които са двата ни сухоземни типа. На пръв взор те са доста сходни, само че деликатното разглеждане изкарва на напред във времето разликите им.

Шипоопашатата сухоземна костенурка има опашка, завършваща с рогов шип. Тя е малко по-дълга и наподобява по-голяма. При нея редицата от щитчета на горната част на корубата - карапакс, е тясна, като второто, третото и четвъртото щитче са по-тесни от първото.

Шипобедрената е по-къса и без шип, само че от двете страни на краката си има два конусовидни рогови шипа. При нея междинните щитчета са доста по-широки и второ, трето и четвърто щитче надминават по широчина първото, т.е. назад на шипоопашатата костенурка.

Любимите места на двата типа сухоземни костенурки са откритите хълмисти места с съществуване на трева, редки шубраци и нискостеблени растения. Тези типове са дейни денем, само че през най-горещото лятно време могат да се видят заран и по здрач. През зимата се заравят в земята, като избират южни скатове.

Най-едрите екземпляри от тези два типа се срещат тъкмо в нашата страна. Шипобедрената костенурка има величина на карапакса 39 сантиметра, а шипоопашатата - 35, 7 сантиметра.

Хранене на костенурките

Храната на костенурките се счита, че е съвсем напълно растителна. Всъщност се разграничават растителноядни, хищници и всеядни.

Костенурките се хранят с листата, цветовете и плодовете на разнообразни растения. Обичат гъби и разграничават ядливите. Не отхвърлят и месото на дребни безгръбначни, необикновен деликатес са им охлювите. Водните по-често прибягват до този тип храна, заради характерните условия за живот във водата, въпреки че водните растения обезпечават задоволително разнообразно хранене на костенурките.

Размножаване на костенурките

Размножаването на костенурките става посредством яйца. Женската ги снася в авансово изкопана дупка в земята на сушата. Яйцето е типично за вида влечуги. То има вътрешна ципа, наречена амнион. Тя обгръща зародиша и основава към него пространство цялостно с течност.

Тази специфичност костенурките са развили по постепенен път. Амнионът защищава формиращият се зародиш от околната среда посредством течността. Освен тази бариера пред рискове извън, новият организъм е предпазен от още две мембрани и се храни от аварийните хранителни субстанции в яйцето.

Самото яйце се развива от 45 до 90 дни. Новият организъм пробива обвивката с по този начин нареченият ембрионален зъб и излиза изцяло завършен и подготвен за независим живот. Полът на излюпеното животно зависи от околната среда, най-много от температурата през инкубационния период

Болести при костенурките

Въпросът за заболяванията при костенурките е прекомерно забавен, предвид на това, че те са измежду дълголетниците в животинското царство. Все отново страданията не подминават и тях. Ето някои от най-често срещаните болести при костенурките.

Клоацитът е инфектиране на клоаката. Чревните паразити и камъните в клоаката са най-често извършител на заболяването.

Друго заболяване при тях е конюнктивитът и очните инфекции.

Абсцесите са доста постоянно срещани при всички влечуги и не подминават и костенурките. Обикновено се срещат по краката, ушите, носа, челюстите и черния дроб.

Септичният артрит и подаграта са съществени положения при костенурката, които постоянно се срещат дружно. Предизвиква ги дефицитът на витамин Д. Среща се по-често при тревопасните типове.

Колкото необичайно да наподобява костенурката боледува от пневмония, срещана в две форми. Острата води до гибел до няколко часа.

Туберкулозата не е непозната за това влечуго. Външно наподобява на пневмония, само че приключва със гибел.

Друга заплаха за здравето е обезводняването. Този проблем е настоящ при нараснало наличие на протеини в храната.

Падането на ноктите е механично увреждане, което може да докара до цялостно опадване на всички нокти.