Ядрени опити на СССР съсипали живота на хиляди
В някогашната руска република Казахастан мнозина живеят с ужасните последствия от нуклеарните опити, които са се провеждали по време на Студената война. Макар Съюз на съветските социалистически републики да е правил всичко допустимо, с цел да скрие нуклеарните опити, Швеция въпреки всичко е съумяла да разбере за тях. Това написа в своя публикация шведския публицист Юаким Родстрьом за изданието Aftonbladet.
Когато американците основават атомната бомба, в Съюз на съветските социалистически републики се забързват. Ядреното оръжие, приложено против Хирошима и Нагасаки, демонстрира, че Съединени американски щати имат военно предимство. Затова Сталин задейства свръхсекретна стратегия за създаването на лично руско нуклеарно оръжие. Оръжието е било изпитвано, като се провеждали пробни гърмежи наоколо до обитаеми региони и те оказвали пагубно влияние върху локалното население.
Един от огромните изпитателни полигон бил Семипалатински нуклеарен полигон (днешното име на града е Семей), който наричали просто Полигона. На него, от 1949 до 1989 година, са били взривени 616 нуклеарни заряда, чиято обща мощ съответствала 2,5 хиляди бомби, сходни на хвърлените над Хирошима.
Виждах по какъв начин пада " черен дъжд "
Преди 26 години, на 29 август 1991 година президентът на самостоятелен Казахстан Нурсултан Назарбаев затваря Полигона. Но последствията от въздействието върху локалното население, природата и обитаемоте пунктове към момента ясно се виждат.
Карипбек Куюков е казахски художник и деятел на антиядреното придвижване, — един от тези, които мощно са потърпевши от руските нуклеарни тествания по време на Студената война.
" Когато бях дребен, постоянно се будех от това, че шкафовете се тресяха. Родителите ми са виждали тестванията със личните си очи. Нощем ставаше ярко като в ден. Веднъж майка ми видяла по какъв начин вали черен дъжд... ", разказвай той.
Карипбек Куюков е роден през 1968 година в с. Егиндибулак, на към 100 км от изпитателния полигон. Както и хиляди други казахтанци, той се ражда със съществени физически отклонения. Куюков се ражда без ръце и с деформации на другите елементи на торса, също така върви мъчно. Страда и от сърдечни пристъпи, без значение от относително младата си възраст.
Лекарите предложили смъртоносна инжекция
Куюков обаче в никакъв случай не е разрешавал на инвалидността си да му пречи да прави всичко, което той желае в живота си. И без значение от неналичието на ръце, той е направил кариера на художник. Майка му имала две деца преди него, които умряли преди да навършат годинка. След раждането му тя се страхувала да го приближи първоначално, а лекарите ѝ предложили да му слагат смъртоносна инжекция. Баща му обаче споделил " не " и заречен, че ще направи всичко по силите си, с цел да го отгледа.
Лъжа по радиото: Няма никаква радиация
В същото време Карипбек Куюков не е злобен и наскърбен поради обстановка, той се е концертирал върху това, което би трябвало да се промени в бъдеще.
" След разпада на Съюз на съветските социалистически републики няма към кого да се предявят обезщетения. Не желая да крещя или да се окайвам, това няма да ми върне ръцете. Трябва да се гледа напред и да се попречи още веднъж да се случи ", споделя Куюков.
Независимо от очевидната щета, нанесена на живеещите наоколо хора, учените и военните, които са работили в изпитателния нуклеарен център в Курчатов в никакъв случай не са разказвали какъв брой рискови са били тези тествания. Вместо това виновните хора са мълчали за страничните резултати или са лъгали хората в очите.
Изпитанията са били регистрирани от Швеция
Независимо от непробиваемата тишина и явната неистина на руската власт, околният свят е бил добре осведомен с нуклеарните опити. Те са били регистрирани от шведските отбранителни и научни организации.
Вече 85-годишният шведски теоретичен помощник Ян Правиц споделя: " Разбирахме за тестванията по два метода. Единият бяха отчетите на Пентагона, а вторият – сеизмологичната станция в Хагфорс, която регистрираше подземните опити. “
Северна Корея продължава да организира опити
След частичното съглашение за прекратяването на тествания през 1963 година, всички подписали страни, в това число Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, се задължили да спрат нуклеарните тествания на повърхността на земята. След това били позволени единствено подземните опити. Трябва да се означи обаче, че нито Франция, нито Китай, нито Северна Корея са подписали съглашението, въпреки Франция да приключва наземните опити през 29174 година, а Китай през 1980 година.
Единствената страна в света, която в този момент организира нуклеарни опити, е Северна Корея.
" А частиците в атмосферата популяризират радиоактивността по цялото земно кълбо ", изяснява Ян Правиц. " Ветровете донасяха радиоактивните частици и в Швеция. В научно-изследователския институт по защитата изучавахме в детайли тези субстанции, които попадаха във въздушните филтри на колите и полепвали по самолетите ".
С помощта на метеорологичен разбор учените успявали да изчислят примерното място, където са се провеждали тестванията. Освен Полигона в сегашен Казахстан, имало и още един регион за провеждането на гърмежи – на остров Нова Зеля в Северния ледовит океан.
Макар опасност от пълноценна нуклеарна война сред Съединени американски щати и Северна Корея през днешния ден да е по-голяма, множеството изпитателни полигони са затворени. Но жителите на Казахстан, а и освен, към момента живеят с мъчителните мемоари за нуклеарните гърмежи от Студената война.
Когато американците основават атомната бомба, в Съюз на съветските социалистически републики се забързват. Ядреното оръжие, приложено против Хирошима и Нагасаки, демонстрира, че Съединени американски щати имат военно предимство. Затова Сталин задейства свръхсекретна стратегия за създаването на лично руско нуклеарно оръжие. Оръжието е било изпитвано, като се провеждали пробни гърмежи наоколо до обитаеми региони и те оказвали пагубно влияние върху локалното население.
Един от огромните изпитателни полигон бил Семипалатински нуклеарен полигон (днешното име на града е Семей), който наричали просто Полигона. На него, от 1949 до 1989 година, са били взривени 616 нуклеарни заряда, чиято обща мощ съответствала 2,5 хиляди бомби, сходни на хвърлените над Хирошима.
Виждах по какъв начин пада " черен дъжд "
Преди 26 години, на 29 август 1991 година президентът на самостоятелен Казахстан Нурсултан Назарбаев затваря Полигона. Но последствията от въздействието върху локалното население, природата и обитаемоте пунктове към момента ясно се виждат.
Карипбек Куюков е казахски художник и деятел на антиядреното придвижване, — един от тези, които мощно са потърпевши от руските нуклеарни тествания по време на Студената война.
" Когато бях дребен, постоянно се будех от това, че шкафовете се тресяха. Родителите ми са виждали тестванията със личните си очи. Нощем ставаше ярко като в ден. Веднъж майка ми видяла по какъв начин вали черен дъжд... ", разказвай той.
Карипбек Куюков е роден през 1968 година в с. Егиндибулак, на към 100 км от изпитателния полигон. Както и хиляди други казахтанци, той се ражда със съществени физически отклонения. Куюков се ражда без ръце и с деформации на другите елементи на торса, също така върви мъчно. Страда и от сърдечни пристъпи, без значение от относително младата си възраст.
Лекарите предложили смъртоносна инжекция
Куюков обаче в никакъв случай не е разрешавал на инвалидността си да му пречи да прави всичко, което той желае в живота си. И без значение от неналичието на ръце, той е направил кариера на художник. Майка му имала две деца преди него, които умряли преди да навършат годинка. След раждането му тя се страхувала да го приближи първоначално, а лекарите ѝ предложили да му слагат смъртоносна инжекция. Баща му обаче споделил " не " и заречен, че ще направи всичко по силите си, с цел да го отгледа.
Лъжа по радиото: Няма никаква радиация
В същото време Карипбек Куюков не е злобен и наскърбен поради обстановка, той се е концертирал върху това, което би трябвало да се промени в бъдеще.
" След разпада на Съюз на съветските социалистически републики няма към кого да се предявят обезщетения. Не желая да крещя или да се окайвам, това няма да ми върне ръцете. Трябва да се гледа напред и да се попречи още веднъж да се случи ", споделя Куюков.
Независимо от очевидната щета, нанесена на живеещите наоколо хора, учените и военните, които са работили в изпитателния нуклеарен център в Курчатов в никакъв случай не са разказвали какъв брой рискови са били тези тествания. Вместо това виновните хора са мълчали за страничните резултати или са лъгали хората в очите.
Изпитанията са били регистрирани от Швеция
Независимо от непробиваемата тишина и явната неистина на руската власт, околният свят е бил добре осведомен с нуклеарните опити. Те са били регистрирани от шведските отбранителни и научни организации.
Вече 85-годишният шведски теоретичен помощник Ян Правиц споделя: " Разбирахме за тестванията по два метода. Единият бяха отчетите на Пентагона, а вторият – сеизмологичната станция в Хагфорс, която регистрираше подземните опити. “
Северна Корея продължава да организира опити
След частичното съглашение за прекратяването на тествания през 1963 година, всички подписали страни, в това число Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, се задължили да спрат нуклеарните тествания на повърхността на земята. След това били позволени единствено подземните опити. Трябва да се означи обаче, че нито Франция, нито Китай, нито Северна Корея са подписали съглашението, въпреки Франция да приключва наземните опити през 29174 година, а Китай през 1980 година.
Единствената страна в света, която в този момент организира нуклеарни опити, е Северна Корея.
" А частиците в атмосферата популяризират радиоактивността по цялото земно кълбо ", изяснява Ян Правиц. " Ветровете донасяха радиоактивните частици и в Швеция. В научно-изследователския институт по защитата изучавахме в детайли тези субстанции, които попадаха във въздушните филтри на колите и полепвали по самолетите ".
С помощта на метеорологичен разбор учените успявали да изчислят примерното място, където са се провеждали тестванията. Освен Полигона в сегашен Казахстан, имало и още един регион за провеждането на гърмежи – на остров Нова Зеля в Северния ледовит океан.
Макар опасност от пълноценна нуклеарна война сред Съединени американски щати и Северна Корея през днешния ден да е по-голяма, множеството изпитателни полигони са затворени. Но жителите на Казахстан, а и освен, към момента живеят с мъчителните мемоари за нуклеарните гърмежи от Студената война.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ