Истории на чужденци в България и българи в чужбина
В българското съботно учебно заведение " Патиланци " в немския град Хановер не е имало образователни занятия по български език, тъй като заради пандемичната конюнктура не е разрешено даже събирането на дребни групи. " Много липсва на хората, които бяха привикнали две години на всеки четири месеца да виждат български спектакъл онлайн в Хановер под организацията на българската актриса Юлия Драганова . Това също не е допустимо сега, също ни липсват общите концерти, срещи, мероприятия, които са онлайн по хубави мотиви, празници ", сподели Гергана Науман, ръководител на Сдружението на българите в Хановер.За седем години един емигрант съумява да си откри работа и да стане студент в Пловдив - сириецът Нарт Харуан споделя за българския си път, първата подадена ръка за работа у нас, за другарството в нашата страна, за бъдещето: " Аз работех като дюнерджия, в този момент работя като уредник. Когато дойдохме не знаехме език, по-късно трябваше да търсим работа с някои араби ". Нарт Харуан учи в техническия университет в Пловдив, компетентност " Индустриално инженерство ", тази година приключва бакалавърска степен:
" Аз изучавам на британски, за мен е по-лесно да изучавам на британски ", прибавя той.
Ако откри опция за реализация в България, ще остане у нас. Майка му и брат му живеят в Германия, допустимо е да продължи с по-висока степен на обучение - магистратура в Германия.
" Знам, че там е по-лесно, финансово им оказват помощ, обезпечават жилище ".
Нарт Харуан показа, че има другари в университета и на работното си място:
" Примерно, когато взимаш квартира чартърен, плащаш всеки месец, добър си към хазаина, той няма да каже, че сирийците не са положителни ".
Диана Георгиева - Фай е от София. Още като студент в Биологическия факултет на Софийския университет взема решение да продължи във Франция. Завършва компетентност „ Биология на популациите и на екосистемите “, в Университета на Дижон, а по-късно специализира „ Екология “ в Париж. Дипломната си работа приготвя в Музея на естествените науки в столицата, където изследва по какъв начин обществото възприема и употребява запаси на околната среда.
За българката е ясно, че при внедряването на новите технологии като енергиен източник значително думата имат политиците, а не биолозите. Това я навежда на мисълта, че е по-добре да остане вярна на науката за природата и избира учителската специалност. Във Франция я задържа освен образованието, само че и фамилията, което основава още като студентка. От пет години цялата ѝ фамилия живее на село, където обаче отглеждат и български домати.
Дистанционното преподаване на уроци на учениците във Франция е обвързвано и с проблеми с интернет връзката в селата във Франция.
" С доста възпитаници по време на пандемията нямахме връзка, не можехме да им пожелаваме да са на линия ", споделя Диана Георгиева - Фай.
Тя споделя, че и във Франция се сблъскват с казуса с неналичието на фрагменти за преподаватели в учебните заведения:
" Започнах като заместник-учителка в друго малко селце. Малките селца като тук им липсват фрагменти, на които могат да разчитат, нямах избор. Идва някой, който им прави работа с готовност, интегрира се в екипа ".
Росица Лазарова, по мъж Сбаралия, е необятно скроен човек и светът е стеснен за нейните голям брой гении. Сигурно по тази причина животът я води от площад „ Славейков ” в София до италианския град Пескара. За хората, които я познават, няма нищо по-естествено от това Росица Лазарова да стартира да преподава в локалното Българско неделно учебно заведение „ Булгарина ”, в което се образоват над 40 деца. Извън това си амплоа обаче, тя от дете извършва български фолклор, пяла е в „ Мистерията на българските гласове “, продуцент е на собствен независим албум и на документални филми. Неотдавна е била жури в интернационален конкурс " Природните чудеса на България ". А наскоро тя беше жури в интернационалния конкурс „ Природните чудеса на България “, извършен взаимно от учебното заведение и Културната асоциация AIBIA в Пескара, под патронажа на българското посолство в Рим:
" Месец март предходната образователна година, когато светът се разтресе от новата обстановка и се луташе, не знаейки какво тъкмо го чака, един ден в часовете по география онлайн беседвахме за Рило-Родопския масив, Родопа планина, разказахме на децата за пещерите Дяволското гърло, Ягодинската пещера, задълбочихме се върху археологически обекти като Перперикон, Белинташ, Чудните мостове, Триградското ждрело...
Всяко дете, освен със слово, само че и с цветове да опише за всички тези светини, с цел да я запомни за цялостен живот...Много е значимо децата да имат блян към познание, само че и да се усещат спокойни ".
" Детето и неговите знания от учебно заведение би трябвало да бъдат обгрижени, би трябвало да има мотивация да учи езика на мама или баща или и двамата . Държавата ни би трябвало да бъде по-бдителна какво се написа в учебниците в чужбина за историята и културата на народа ни и какви образни средства се слагат ", прибавя тя.
„ Ние, българите, сме доста уважавани и ценени измежду хората в Словакия . Това е може би единствената страна, където съм усетила същинска респект и горделивост, че съм българка “ ‒ по този начин стартира описа си за Словакия Димана Иванова, ученик на университета в Прага.
Първо тя следва славянска лингвистика с профил " Чешки език и литература " в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", а по-късно е утвърдена за докторантура в компетентност " Сравнително литературознание " в Карловия университет в Прага. Тя взема решение да живее в Словакия, където написа и първите си стихове.
" Още по време на моите студентски години в София имах забавна, близка връзка с един сътрудник словак, който учеше българска лингвистика и по-късно се срещнах с други българи от Словакия. През това време съумях по-задълбочено да опозная освен Братислава, само че и други градчета, словашката просвета, литература . Как се озовах там - отново посредством персонален, по-интимен контакт, имах другар словак, който беше родом от този град. Кандидатствах в гимназията в този град и бях призната за преподавател по френски език и изкуство и просвета ".
Повече можете да чуете от звуковия файл.
" Аз изучавам на британски, за мен е по-лесно да изучавам на британски ", прибавя той.
Ако откри опция за реализация в България, ще остане у нас. Майка му и брат му живеят в Германия, допустимо е да продължи с по-висока степен на обучение - магистратура в Германия.
" Знам, че там е по-лесно, финансово им оказват помощ, обезпечават жилище ".
Нарт Харуан показа, че има другари в университета и на работното си място:
" Примерно, когато взимаш квартира чартърен, плащаш всеки месец, добър си към хазаина, той няма да каже, че сирийците не са положителни ".
Диана Георгиева - Фай е от София. Още като студент в Биологическия факултет на Софийския университет взема решение да продължи във Франция. Завършва компетентност „ Биология на популациите и на екосистемите “, в Университета на Дижон, а по-късно специализира „ Екология “ в Париж. Дипломната си работа приготвя в Музея на естествените науки в столицата, където изследва по какъв начин обществото възприема и употребява запаси на околната среда.
За българката е ясно, че при внедряването на новите технологии като енергиен източник значително думата имат политиците, а не биолозите. Това я навежда на мисълта, че е по-добре да остане вярна на науката за природата и избира учителската специалност. Във Франция я задържа освен образованието, само че и фамилията, което основава още като студентка. От пет години цялата ѝ фамилия живее на село, където обаче отглеждат и български домати.
Дистанционното преподаване на уроци на учениците във Франция е обвързвано и с проблеми с интернет връзката в селата във Франция.
" С доста възпитаници по време на пандемията нямахме връзка, не можехме да им пожелаваме да са на линия ", споделя Диана Георгиева - Фай.
Тя споделя, че и във Франция се сблъскват с казуса с неналичието на фрагменти за преподаватели в учебните заведения:
" Започнах като заместник-учителка в друго малко селце. Малките селца като тук им липсват фрагменти, на които могат да разчитат, нямах избор. Идва някой, който им прави работа с готовност, интегрира се в екипа ".
Росица Лазарова, по мъж Сбаралия, е необятно скроен човек и светът е стеснен за нейните голям брой гении. Сигурно по тази причина животът я води от площад „ Славейков ” в София до италианския град Пескара. За хората, които я познават, няма нищо по-естествено от това Росица Лазарова да стартира да преподава в локалното Българско неделно учебно заведение „ Булгарина ”, в което се образоват над 40 деца. Извън това си амплоа обаче, тя от дете извършва български фолклор, пяла е в „ Мистерията на българските гласове “, продуцент е на собствен независим албум и на документални филми. Неотдавна е била жури в интернационален конкурс " Природните чудеса на България ". А наскоро тя беше жури в интернационалния конкурс „ Природните чудеса на България “, извършен взаимно от учебното заведение и Културната асоциация AIBIA в Пескара, под патронажа на българското посолство в Рим:
" Месец март предходната образователна година, когато светът се разтресе от новата обстановка и се луташе, не знаейки какво тъкмо го чака, един ден в часовете по география онлайн беседвахме за Рило-Родопския масив, Родопа планина, разказахме на децата за пещерите Дяволското гърло, Ягодинската пещера, задълбочихме се върху археологически обекти като Перперикон, Белинташ, Чудните мостове, Триградското ждрело...
Всяко дете, освен със слово, само че и с цветове да опише за всички тези светини, с цел да я запомни за цялостен живот...Много е значимо децата да имат блян към познание, само че и да се усещат спокойни ".
" Детето и неговите знания от учебно заведение би трябвало да бъдат обгрижени, би трябвало да има мотивация да учи езика на мама или баща или и двамата . Държавата ни би трябвало да бъде по-бдителна какво се написа в учебниците в чужбина за историята и културата на народа ни и какви образни средства се слагат ", прибавя тя.
„ Ние, българите, сме доста уважавани и ценени измежду хората в Словакия . Това е може би единствената страна, където съм усетила същинска респект и горделивост, че съм българка “ ‒ по този начин стартира описа си за Словакия Димана Иванова, ученик на университета в Прага.
Първо тя следва славянска лингвистика с профил " Чешки език и литература " в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", а по-късно е утвърдена за докторантура в компетентност " Сравнително литературознание " в Карловия университет в Прага. Тя взема решение да живее в Словакия, където написа и първите си стихове.
" Още по време на моите студентски години в София имах забавна, близка връзка с един сътрудник словак, който учеше българска лингвистика и по-късно се срещнах с други българи от Словакия. През това време съумях по-задълбочено да опозная освен Братислава, само че и други градчета, словашката просвета, литература . Как се озовах там - отново посредством персонален, по-интимен контакт, имах другар словак, който беше родом от този град. Кандидатствах в гимназията в този град и бях призната за преподавател по френски език и изкуство и просвета ".
Повече можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ