Защо за бягство от затвора в Германия няма наказание?
В България, както и в множеството страни по света, опитът за бягство от местата за отнемане от независимост се третира като ново закононарушение. За него се предстои на наказване, т.е. увеличение на към този момент съществуващия период отнемане от независимост.
В Съединените щати това деяние предстои на до 10 години в допълнение към периода на отнемане от независимост. Но обстановката е напълно друга в Германия и няколко други страни.
Там, несъмнено, ще издирят беглеца и ще го върнат в пандиза. Но няма да има наказване за бягството. Тоест срокът на отнемане от независимост няма да се усили поради самия опит за освобождение.
Но за какво по този начин?
Какво предиздвикало законодателната система на Германия и редица други страни да изключи наказването за бягство от своите наказателни кодекси?
Не можеш да спреш полета на душата…
В Германия тази традиция е от повече от 100 години. В края на 19 век немските законодатели вземат решение да разделят двете понятия: правото на независимост и правото на блян към независимост.
Те сметнали, че първото може да бъде контролирано. Ако човек е направил закононарушение, съдът лимитира правото му на независимост.
Но немските законодатели определили правото на нарушителя да желае да стане свободен с цялата си мощ като неотчуждаемо и неподлежащо на ограничавания. Затова в Германия човек може да мечтае за независимост, да се стреми към нея и да търси път към свободата.
Ако човек избяга от затвор в Германия, ще го издирят, наложително ще го върнат в ареста. Но няма да се прибавя спомагателен период за излежаване. Същият принцип се следва в Мексико, Австрия и Белгия. Това обаче не разрешава на беглеца да се усеща изцяло безнаказан.
…но има нюанси!
Законодателството в тези страни не планува период за самото бягство. Но ще прегледа деликатно всички съпътстващи условия. И най-вероятно ще открие в тях признаци на други закононарушения.
Беглецът е направил изкоп – материални вреди.
Използван непознат пропуск или формуляр – подправяне и кражба.
Ударил е пазача – телесна щета.
Взел е кола – кражба.
Тайно съглашение с личния състав – рушвет или изнудване на длъжностни лица.
И, несъмнено, всички противозаконни дейности на независимост ще бъдат наказуеми. С този метод е малко евентуално да избягате в най-чистата си форма, без да нарушавате различен член от закона.
Освен това, откакто се върне в пандиза, беглецът може да бъде подложен на дисциплинарни ограничения: ограничение на визитите, изолираност и така нататък А тези, които ще оказват помощ на беглеца, ще получат действителни периоди за възпрепятстване на правораздаването – до 5 години.
Надиграл и унищожил!
Този принцип е употребен от няколко бегълци. Най-известният случай е този на бизнесмена Джоел Каплан.
През 1971 година той избягал от пандиза в Мексико, без да наруши нито един закон. Проправил си път около разсеяните пазачи, без да нарани нито хора, нито имущество.
Честно си купил хеликоптер. Стигнал до личния си паркинг – нито с похитен, нито с краден аероплан. Долетял до Калифорния напълно легално.
Честно казано, би трябвало да се означи, че мудната защита на мексиканския затвор не забелязала отсъствието му толкоз дълго, че Каплан имал време да се свърже с контрола на полета и законно да изиска позволение за политане и кулоар за придвижване. Никой не оказал помощ на Джоел да избяга – най-малко това не можело да се потвърди.
Каплан, като жител на Съединени американски щати, имал цялостното право да се върне в страната си. А вкъщи към него няло въпроси. Трябвало единствено да се укрие за няколко години.
