Горбачов можеше да поиска и 100 милиарда марки от Хелмут Кол, Германия щеше да ги даде
Уважаван на Запад, недолюбван вкъщи: Политическото завещание на последния водач на Съюз на съветските социалистически републики продължава да буди рецензия в Русия. Обединението на Германия, регламентирано в Договора „ Две плюс четири”, е измежду главните аргументи за тези рецензии. Горбачов е упрекван за това, че е изискал прекомерно малко пари от немското държавно управление, както и че не е предотвратил източното разширение на НАТО, написа
Горбачов можеше най-малко да сложи условия за участието на бъдещата обединена Германия в НАТО, написа съветският политик и народен представител от Горната камара на Народното събрание Алексей Пушков. Мнозина като него подлагат на критика не толкоз самото обединяване, а метода, по който Горбачов е работил тогава. В едно изявление от 2017 година президентът Путин също говореше за “грешката на Горбачов”.
Как Горбачов даде зелена светлина за обединяването на Германия
Договорът "Две плюс четири” бе подписан в Москва от външните министри на Федерална Република Германия и Германска демократична република, както и от четирите държави-победителки във Втората международна война, основали свои окупационни зони в Германия - Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция. Документът, състоящ се от седем страници, поставя край 40-годишното разделяне на Германия.
В този контракт са конкретизирани границите, както и въпросите, свързани със сигурността, включително участието на обединена Германия в НАТО. Постигнато е единодушие за намаляването на армията от половин милион в някогашната Федерална Република Германия до 370 000 в бъдещата обединена Германия, както и за изтеглянето на Съветската войска от Германска демократична република. Преговорите се водят от май до септември 1990 година.
Самият Горбачов в началото не е вярвал в бързото сливане на Германия и подлагал на критика проекта от 10 точки на Хелмут Кол, с който някогашният немски канцлер беше набелязал пътя, по който то да се извърши.
Оценката на Москва обаче се трансформира при започване на 1990 година. Големият пробив е реализиран по време на среща с Хелмут Кол на 10 февруари същата година.
„ Получихме утвърждението на Горбачов за процеса „ две плюс четири " и най-много утвърждението му за вътрешните аспекти на немското единение “, написа Кол в своя дневник. Той съумява да убеди Горбачов, че не държавите-победителки, а самите германците би трябвало да дефинират бъдещето си.
Един от най-спорните моменти е бъдещото участие на Германия в НАТО. Москва в началото пледира за безпристрастен статут, държавните управления в Бон и Вашингтон са срещу. В последна сметка Горбачов отстъпва. Договорът “Две плюс четири” планува, че на територията на Германска демократична република няма да бъдат разполагани войски на НАТО, както и нуклеарни оръжия.
За разширението на НАТО на изток са били водени диалози, на които западните дипломати алармирали, че сходно нещо няма да има. В писмен тип обаче не е закрепено нищо по този въпрос.
Според критиците на Горбачов, той е трябвало да упорства и за изтеглянето на американските и английски войски и оръжия от Германия.
Германия е била подготвена да заплати и повече
Другото главно обвиняване против Горбачов е, че Москва е получила прекомерно малко средства против своето единодушие. Съветският съюз по това време претърпява тежка икономическа рецесия. Бон оказва помощ и изпраща хранителни артикули. През лятото на 1990 година Москва получава заем в размер на пет милиарда немски марки.
Малко преди подписването на “Две плюс четири” още веднъж се договаря за парични помощи. Хелмут Кол предлага да бъдат изплатени 10 милиарда немски марки, Горбачов упорства за 15 или повече. На 10 септември 1990 година двамата водачи се договорят за 12 милиарда, както и за три милиарда марки под формата на заем.
При това немското държавно управление очевидно е щяло да отпусне и надалеч по-големи суми.
„ Ако Горбачов беше споделил: “Г-н канцлер, склонен съм, само че това ще коства на Федерална република Германия 50 милиарда или 80 милиарда”, белким щяхме да бъдем в положение да откажем?” напомни Хорст Телчик, някогашен външнополитически консултант на Хелмут Кол, в изявление за Дъждовни води през юли 2010 година А съветникът на Горбачов Валентин Фалин има вяра, че Москва е можела да изиска даже до 100 милиарда немски марки.
Горбачов построява партньорството с Германия
Критиците считат, че Горбачов е посочил уязвимост по време на договарянията и че повече се е интересувал от бъдещото си място в учебниците по история, в сравнение с от ориста на своята страна. “Германия дължи на Горбачов и на Съветския съюз огромна благодарност”, споделя бонският историк Мартин Ауст.
"Горбачов беше убеден, че може да сътвори нов Съветски съюз – като детайл от един нов международен ред, в който американско-съветският конфронтация от времето на Студената война към този момент няма да го има. " Тези очаквания обаче не се реализираха.
Ауст припомня обаче, че други заслуги на Горбачов постоянно се не помнят. След обединяването Германия се трансформира в юрист на Москва пред Запада. Берлин оказа помощ на Русия да стане част от тогавашния Г-7, както и да се причисли към Европейската банка за възобновяване и развиване и към Международния валутен фонд.
Горбачов можеше най-малко да сложи условия за участието на бъдещата обединена Германия в НАТО, написа съветският политик и народен представител от Горната камара на Народното събрание Алексей Пушков. Мнозина като него подлагат на критика не толкоз самото обединяване, а метода, по който Горбачов е работил тогава. В едно изявление от 2017 година президентът Путин също говореше за “грешката на Горбачов”.
Как Горбачов даде зелена светлина за обединяването на Германия
Договорът "Две плюс четири” бе подписан в Москва от външните министри на Федерална Република Германия и Германска демократична република, както и от четирите държави-победителки във Втората международна война, основали свои окупационни зони в Германия - Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция. Документът, състоящ се от седем страници, поставя край 40-годишното разделяне на Германия.
В този контракт са конкретизирани границите, както и въпросите, свързани със сигурността, включително участието на обединена Германия в НАТО. Постигнато е единодушие за намаляването на армията от половин милион в някогашната Федерална Република Германия до 370 000 в бъдещата обединена Германия, както и за изтеглянето на Съветската войска от Германска демократична република. Преговорите се водят от май до септември 1990 година.
Самият Горбачов в началото не е вярвал в бързото сливане на Германия и подлагал на критика проекта от 10 точки на Хелмут Кол, с който някогашният немски канцлер беше набелязал пътя, по който то да се извърши.
Оценката на Москва обаче се трансформира при започване на 1990 година. Големият пробив е реализиран по време на среща с Хелмут Кол на 10 февруари същата година.
„ Получихме утвърждението на Горбачов за процеса „ две плюс четири " и най-много утвърждението му за вътрешните аспекти на немското единение “, написа Кол в своя дневник. Той съумява да убеди Горбачов, че не държавите-победителки, а самите германците би трябвало да дефинират бъдещето си.
Един от най-спорните моменти е бъдещото участие на Германия в НАТО. Москва в началото пледира за безпристрастен статут, държавните управления в Бон и Вашингтон са срещу. В последна сметка Горбачов отстъпва. Договорът “Две плюс четири” планува, че на територията на Германска демократична република няма да бъдат разполагани войски на НАТО, както и нуклеарни оръжия.
За разширението на НАТО на изток са били водени диалози, на които западните дипломати алармирали, че сходно нещо няма да има. В писмен тип обаче не е закрепено нищо по този въпрос.
Според критиците на Горбачов, той е трябвало да упорства и за изтеглянето на американските и английски войски и оръжия от Германия.
Германия е била подготвена да заплати и повече
Другото главно обвиняване против Горбачов е, че Москва е получила прекомерно малко средства против своето единодушие. Съветският съюз по това време претърпява тежка икономическа рецесия. Бон оказва помощ и изпраща хранителни артикули. През лятото на 1990 година Москва получава заем в размер на пет милиарда немски марки.
Малко преди подписването на “Две плюс четири” още веднъж се договаря за парични помощи. Хелмут Кол предлага да бъдат изплатени 10 милиарда немски марки, Горбачов упорства за 15 или повече. На 10 септември 1990 година двамата водачи се договорят за 12 милиарда, както и за три милиарда марки под формата на заем.
При това немското държавно управление очевидно е щяло да отпусне и надалеч по-големи суми.
„ Ако Горбачов беше споделил: “Г-н канцлер, склонен съм, само че това ще коства на Федерална република Германия 50 милиарда или 80 милиарда”, белким щяхме да бъдем в положение да откажем?” напомни Хорст Телчик, някогашен външнополитически консултант на Хелмут Кол, в изявление за Дъждовни води през юли 2010 година А съветникът на Горбачов Валентин Фалин има вяра, че Москва е можела да изиска даже до 100 милиарда немски марки.
Горбачов построява партньорството с Германия
Критиците считат, че Горбачов е посочил уязвимост по време на договарянията и че повече се е интересувал от бъдещото си място в учебниците по история, в сравнение с от ориста на своята страна. “Германия дължи на Горбачов и на Съветския съюз огромна благодарност”, споделя бонският историк Мартин Ауст.
"Горбачов беше убеден, че може да сътвори нов Съветски съюз – като детайл от един нов международен ред, в който американско-съветският конфронтация от времето на Студената война към този момент няма да го има. " Тези очаквания обаче не се реализираха.
Ауст припомня обаче, че други заслуги на Горбачов постоянно се не помнят. След обединяването Германия се трансформира в юрист на Москва пред Запада. Берлин оказа помощ на Русия да стане част от тогавашния Г-7, както и да се причисли към Европейската банка за възобновяване и развиване и към Международния валутен фонд.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ