Кой е кадровикът на хунтата
Управлява ни хунта, разбрахме от посочения до неотдавна за най-богат човек в България Васил Божков. Може да му се има вяра, че е способен, тъй като десетилетия имаше близки връзки с властта. Иначе по какъв начин щеше да забогатее толкоз? Същите тези десетилетия бяха избрани от основния прокурор Иван Гешев като " престъпен преход ". И на него може да се има вяра, тъй като е способен по престъпните въпроси.
След като годините са били преходни, това значи, че и хунтата е имала развиване. Няма по какъв начин да е зародила в приключен тип. Имала е прототип и последователно е стигнала до положението, което виждаме сега. Генезисът на клептокрацията, която в България има спецификата на мутрокрация, заслужава изследователско изпитание, тъй като другояче най-новите исторически процеси биха останали без разумно пояснение. Васил Божков, който като дезертьор в Дубай има доста свободно време да размишлява над тези процеси, даде на 8 май в изявление за Би Ти Ви първичен ориентир в качеството си на осведомен от близко с машинарията на властта. Фактът, че той пръв използва за нея определението " хунта ", може след време да му бъде приет за теоретичен принос в това изследователско поле.
Сега страната работи като мутрите
през 90-те години, съобщи Божков. " Навремето мутрите какво правеха - има проблем, ще оказваме помощ и плащаш. Почват да те пазят, след това ти споделят: " Дай част от бизнеса ". Ако откажеш, идват с бухалките и унищожават всичко. Съвременните мутри вършат същото - към този момент бухалките не са вериги и прътове, а прокуратура, ДАНС, Национална агенция за приходите. Знаете ли кое е общото сред тези години и в този момент? Бойко Борисов - той беше и тогава, и в този момент. А особеното е Пеевски. " Ето по какъв начин се трансферира мост през три десетилетия от мутрите до мутрокрацията, по който един човек сигурно е минал, с цел да придвижи институционалната памет от зачатъка до приключения тип на хунтата. Като диалектик хазартният необут знае, че количествените натрупвания на пари водят до качествени промени и че това, което е на масата, се разиграва във взаимовръзка с процесите под масата. Затова вижда освен сходствата сред минало и настояще, само че и разликите. А огромната разлика, върху която притегля вниманието ни, е възходящият предприемач Делян Пеевски. Той не е от мутрите, а по-скоро е тяхно производно.
Въпреки че е корпулентен, Пеевски не се набива на очи, тъй като рядко се появява обществено. Но неговото наличие в публичния живот е осезаемо. Малко сведения излизат нескрито за фантастичното му замогване, само че щедростта, която обявява като благотворител в рецесията с ковид, е индикатор, че парите за него не са проблем. Или в случай че перифразираме председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, приходите му са растели, с цел да има какво да подарява.
Защо обаче Пеевски не е обект на социална възхита
и за какво Божков приказва за него в така отрицателен проект? Всъщност хазартният необут не е автентичен, тъй като върви по пътя на различен любим на властта, избягал в чужбина, откакто е изгубил висшата си защита - някогашния банкер Цветан Василев. Между двамата има доста прилики. Щом схванаха, че губят бизнеса си в България, ненадейно се оказаха " по работа чужбина ", с цел да изпреварят с няколко дни заповедите за арест. Останаха на безвредни места - единият в Белград, другият - в Дубай, където ръцете на българското правораздаване се оказаха къси да ги заловят.
Второто, което направиха и двамата, е да заявят, че могат да разкрият сензитивна информация за ръководещия хайлайф в България. Цветан Василев даже си направи " застраховка живот ", като разгласи, че пред съдии е разказал " всичко ", което ще стои заключено, до момента в който не му се случи " нещо ". Банката му КТБ, която служеше като държавна каса на мутрокрацията, безспорно е била контейнер на сензитивна информация. Васил Божков пък разгласи в задграничното си изявление по Би Ти Ви, че това е единствено първата му отдалечена изява, само че ще има още, когато реши за належащо.
Трето, и двамата визираха Делян Пеевски като основен фактор, определящ държанието на властта.
Съчетанието на тези три общи черти в държанието на двамата бегълци дава пояснение и за сходното отношение към тях на българското правораздаване. То ги приканва да се върнат, търси интернационално подпомагане за ареста им, само че си запушва ушите за изказванията им от чужбина. Божков даде разумно пояснение: задачата е да го приберат и да му затворят устата. По тази причина и двамата няма да се отзоват на
гласа на сирените във Върховна прокуратура
Но има и различен вид, който устройва и двете страни: те да си стоят там, където са, и просто да си мълчат. Ще се радват на независимост и добре организиран живот, а тукашните ще си спестят главоболия в потреблението на властта.
Цветан Василев и Васил Божков могат да се окажат добре пласирани при непознатите управляващи, чиято защита им е нужна. С въздействието си (или най-малко благоволението), което имат във високите среди, те могат да придобият значение на неофициални почетни консули в Белград и Дубай. За акредитация ще им служи търпимостта на България.
Ако се върнем в историята оттатък " престъпния преход ", ще забележим сходни обноски за кавга на тогавашната власт с нейните галеници, които са й отмилели. Отстраняваше ги от високите постове и ги разкарваше на дипломатическа работа в чужбина. Особено ослепителен бе казусът на 3 юли 1974 година, когато пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия смъкна по едно и също време трима кандидат-членове на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия - Иван Абаджиев, Венелин Коцев и Костадин Гяуров " заради целенасоченост и прекосяване на друга работа ". Иван Абаджиев, който бе и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, отиде първо на работа като дипломат в Румъния, а след това в Тунис. Венелин Коцев бе в Алжир (и Мавритания), Италия (и Малта) и най-после в Унгария. А Костадин Гяуров (братът на Николай Гяуров) бе пратен в Монголия, а след това в Гана, Того, Кот д`Ивоар, Либерия и Буркина Фасо. Заради него излезе приказка, че " единият брат пее на Запад, а другият плаче на Изток ". След две години към тяхната група се причисли и секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Константин Теллалов, който бе пратен в Канада, Венецуела (и Гвиана). Така се оформи четворка, на която пък бе лепнато прозвището " бандата на четиримата " по прилика с нашумелия тъкмо по това време арест на " бандата на четиримата " в Китай, ръководена от Цзян Цин, вдовицата на умрелия на 9 септември 1976 година китайски водач Мао Цзедун.
Кадровикът на тогавашната върхушка Тодор Живков бе толкоз неоспорим престиж, че даже осъдените гласоподаваха дружно с другите членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия за своето премахване от властта за " цялостно единогласие ". Провинението им бе непокътнато в загадка.
Сега също има тайнственост
за какво бяха разжалвани от висшите си финансови позиции Цветан Василев и Васил Божков, само че фиксирането им върху Делян Пеевски демонстрира, че той е играл значима роля. Кой кадровик взема решение възхода или падението на един или различен олигарх? Може би не е един, тъй като Бойко Борисов официално държи властта. Но съгласно Божков той е човек, приближаващ от предишното. Докато Пеевски е във възходяща позиция като притежател на духа на постмутренското време. Не е изключено сега да следим дуализъм във властта, където последователно се прави предаване на щафетата.
Затова може да се каже, че за ориста на задграничните олигарси имат думата Делян Пеевски и Бойко Борисов като отраслови министри на Foreign and Home Affairs (външните и вътрешните афери).
След като годините са били преходни, това значи, че и хунтата е имала развиване. Няма по какъв начин да е зародила в приключен тип. Имала е прототип и последователно е стигнала до положението, което виждаме сега. Генезисът на клептокрацията, която в България има спецификата на мутрокрация, заслужава изследователско изпитание, тъй като другояче най-новите исторически процеси биха останали без разумно пояснение. Васил Божков, който като дезертьор в Дубай има доста свободно време да размишлява над тези процеси, даде на 8 май в изявление за Би Ти Ви първичен ориентир в качеството си на осведомен от близко с машинарията на властта. Фактът, че той пръв използва за нея определението " хунта ", може след време да му бъде приет за теоретичен принос в това изследователско поле.
Сега страната работи като мутрите
през 90-те години, съобщи Божков. " Навремето мутрите какво правеха - има проблем, ще оказваме помощ и плащаш. Почват да те пазят, след това ти споделят: " Дай част от бизнеса ". Ако откажеш, идват с бухалките и унищожават всичко. Съвременните мутри вършат същото - към този момент бухалките не са вериги и прътове, а прокуратура, ДАНС, Национална агенция за приходите. Знаете ли кое е общото сред тези години и в този момент? Бойко Борисов - той беше и тогава, и в този момент. А особеното е Пеевски. " Ето по какъв начин се трансферира мост през три десетилетия от мутрите до мутрокрацията, по който един човек сигурно е минал, с цел да придвижи институционалната памет от зачатъка до приключения тип на хунтата. Като диалектик хазартният необут знае, че количествените натрупвания на пари водят до качествени промени и че това, което е на масата, се разиграва във взаимовръзка с процесите под масата. Затова вижда освен сходствата сред минало и настояще, само че и разликите. А огромната разлика, върху която притегля вниманието ни, е възходящият предприемач Делян Пеевски. Той не е от мутрите, а по-скоро е тяхно производно.
Въпреки че е корпулентен, Пеевски не се набива на очи, тъй като рядко се появява обществено. Но неговото наличие в публичния живот е осезаемо. Малко сведения излизат нескрито за фантастичното му замогване, само че щедростта, която обявява като благотворител в рецесията с ковид, е индикатор, че парите за него не са проблем. Или в случай че перифразираме председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, приходите му са растели, с цел да има какво да подарява.
Защо обаче Пеевски не е обект на социална възхита
и за какво Божков приказва за него в така отрицателен проект? Всъщност хазартният необут не е автентичен, тъй като върви по пътя на различен любим на властта, избягал в чужбина, откакто е изгубил висшата си защита - някогашния банкер Цветан Василев. Между двамата има доста прилики. Щом схванаха, че губят бизнеса си в България, ненадейно се оказаха " по работа чужбина ", с цел да изпреварят с няколко дни заповедите за арест. Останаха на безвредни места - единият в Белград, другият - в Дубай, където ръцете на българското правораздаване се оказаха къси да ги заловят.
Второто, което направиха и двамата, е да заявят, че могат да разкрият сензитивна информация за ръководещия хайлайф в България. Цветан Василев даже си направи " застраховка живот ", като разгласи, че пред съдии е разказал " всичко ", което ще стои заключено, до момента в който не му се случи " нещо ". Банката му КТБ, която служеше като държавна каса на мутрокрацията, безспорно е била контейнер на сензитивна информация. Васил Божков пък разгласи в задграничното си изявление по Би Ти Ви, че това е единствено първата му отдалечена изява, само че ще има още, когато реши за належащо.
Трето, и двамата визираха Делян Пеевски като основен фактор, определящ държанието на властта.
Съчетанието на тези три общи черти в държанието на двамата бегълци дава пояснение и за сходното отношение към тях на българското правораздаване. То ги приканва да се върнат, търси интернационално подпомагане за ареста им, само че си запушва ушите за изказванията им от чужбина. Божков даде разумно пояснение: задачата е да го приберат и да му затворят устата. По тази причина и двамата няма да се отзоват на
гласа на сирените във Върховна прокуратура
Но има и различен вид, който устройва и двете страни: те да си стоят там, където са, и просто да си мълчат. Ще се радват на независимост и добре организиран живот, а тукашните ще си спестят главоболия в потреблението на властта.
Цветан Василев и Васил Божков могат да се окажат добре пласирани при непознатите управляващи, чиято защита им е нужна. С въздействието си (или най-малко благоволението), което имат във високите среди, те могат да придобият значение на неофициални почетни консули в Белград и Дубай. За акредитация ще им служи търпимостта на България.
Ако се върнем в историята оттатък " престъпния преход ", ще забележим сходни обноски за кавга на тогавашната власт с нейните галеници, които са й отмилели. Отстраняваше ги от високите постове и ги разкарваше на дипломатическа работа в чужбина. Особено ослепителен бе казусът на 3 юли 1974 година, когато пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия смъкна по едно и също време трима кандидат-членове на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия - Иван Абаджиев, Венелин Коцев и Костадин Гяуров " заради целенасоченост и прекосяване на друга работа ". Иван Абаджиев, който бе и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, отиде първо на работа като дипломат в Румъния, а след това в Тунис. Венелин Коцев бе в Алжир (и Мавритания), Италия (и Малта) и най-после в Унгария. А Костадин Гяуров (братът на Николай Гяуров) бе пратен в Монголия, а след това в Гана, Того, Кот д`Ивоар, Либерия и Буркина Фасо. Заради него излезе приказка, че " единият брат пее на Запад, а другият плаче на Изток ". След две години към тяхната група се причисли и секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Константин Теллалов, който бе пратен в Канада, Венецуела (и Гвиана). Така се оформи четворка, на която пък бе лепнато прозвището " бандата на четиримата " по прилика с нашумелия тъкмо по това време арест на " бандата на четиримата " в Китай, ръководена от Цзян Цин, вдовицата на умрелия на 9 септември 1976 година китайски водач Мао Цзедун.
Кадровикът на тогавашната върхушка Тодор Живков бе толкоз неоспорим престиж, че даже осъдените гласоподаваха дружно с другите членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия за своето премахване от властта за " цялостно единогласие ". Провинението им бе непокътнато в загадка.
Сега също има тайнственост
за какво бяха разжалвани от висшите си финансови позиции Цветан Василев и Васил Божков, само че фиксирането им върху Делян Пеевски демонстрира, че той е играл значима роля. Кой кадровик взема решение възхода или падението на един или различен олигарх? Може би не е един, тъй като Бойко Борисов официално държи властта. Но съгласно Божков той е човек, приближаващ от предишното. Докато Пеевски е във възходяща позиция като притежател на духа на постмутренското време. Не е изключено сега да следим дуализъм във властта, където последователно се прави предаване на щафетата.
Затова може да се каже, че за ориста на задграничните олигарси имат думата Делян Пеевски и Бойко Борисов като отраслови министри на Foreign and Home Affairs (външните и вътрешните афери).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ