Колко скъпо излиза следването в Германия
Университетската тапия в Германия има и своите финансови измерения. В притурката си за зрелостници седмичникът „ Ди Цайт " дава отговор на най-важните въпроси по тематиката. Ето обобщението:
Колко коства едно висше обучение в Германия?
В взаимозависимост от продължителността и от специалността, следването в Германия може да коства до 75 000 евро. Вярно е, че за разлика от страни като Съединени американски щати и Англия, в Германия следването по принцип е гратис (с някои дребни изключения), само че на всеки студент въпреки всичко му трябват пари. При записването студентът заплаща семестриална такса от приблизително 300 евро, с която се финансира и безплатната му карта за пътешестване с публичен превоз. Някои ВУЗ-ове взимат и административни такси от към 50 евро на учебен срок. Към това се прибавят всекидневните разходи. Един постоянен студент, който живее на квартира, харчи приблизително по 819 евро месечно. В тази сума влизат наемът, храната, облеклото, разноските за телефон, интернет, образователни принадлежности, здравна осигуровка, радио- и тв-такса, както и тези за свободното време.
Изплаща ли се следването по-късно?
Под линия – да. Учени от Института за приложни стопански проучвания в Тюбинген са пресметнали, че след 30-годишната си възраст висшистите печелят по-добре от останалите. Сред младежите под 30 години обаче повече пари изкарват хората с професионално обучение. При навършване на 65-годишна възраст всеки висшист усреднено е изкарал с труда си към 1,45 милиона евро – с една трета повече от хората, които имат единствено професионално обучение. Разбира се, това са единствено статистически стойности – има редица съответни случаи, в които ситуацията наподобява иначе.
На какви финансови помощи могат да разчитат студентите в Германия?
В предишното студентите получаваха право на държавна стипендия единствено в следствие от положителни триумфи, показани досега в следването им. Сега към този момент за стипендия могат да аплайват даже бъдещи студенти, като отпущането на стипендия не зависи единствено от триумфа им. Ако я получат, след два или три семестъра специфичен съвет взема решение дали ще я запазят. Държавата предизвиква финансово студенти, чиито родители не могат напълно да заплащат издръжката им. Юридическата рамка за това задава Федералният закон за поощряване на образованието, който хората в Германия знаят със съкращението Bafög – то се употребява като синоним на държавна стипендия. Студенти под 25-годишна възраст, които не живеят в семейството на родителите си, могат да получават Bafög в размер до 752 евро месечно. Тази сума нараства с увеличаващата се възраст на студента, като за хората над 30 години към този момент доближава 941 евро месечно. Точният размер на стипендията зависи от приходите на родителите и парите, които студентът изкарва, работейки по време на следването си. Но стипендии отпускат и редица други спонсори, които неведнъж се интересуват не от триумфа, а от публичния ангажимент на студентите. Съществуват даже стипендии за деца, чиито родители упражняват избрани специалности – да вземем за пример железничари. Статистиката демонстрира, че компаниите, църквите, партиите и синдикатите отпускат студентски стипендии, които приблизително възлизат на 420 евро месечно. Интересуващите се могат да ревизират опциите за приемане на стипендия на следния уебадрес: www.stipendienlotse.de
Какви са опциите за работа на един студент?
Три четвърти от всички студенти в Германия работят паралелно със следването си, с цел да си докарват някакъв спомагателен приход. Най-често те си намират работа като сервитьори, детегледачи или частни учители. Но за всеки студент съществува по-добър вид от това да работи като касиер в супермаркета или на конвейера на „ Фолксваген ", написа „ Ди Цайт ". Изданието напомня, че студентите извличат най-голяма изгода, когато работят нещо, обвързвано със следването им, тъй като освен печелят пари, само че и натрупат опит. Освен това законът лимитира опциите за работа, с цел да не пострада образователният развой. Така студентите под 26-годишна възраст имат право да работят най-много 20 часа седмично и не трябва да изкарват повече от 455 евро на месец. Ако печелят повече, те са длъжни да сключат лична здравна осигуровка, вместо преференциалния дотогавашен вид, при който употребяват здравната осигуровка на родителите си. Ако студентът печели повече от 5400 евро годишно преди налози, и дружно с това получава държавна стипендия, тази стипендия се редуцира.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Колко коства едно висше обучение в Германия?
В взаимозависимост от продължителността и от специалността, следването в Германия може да коства до 75 000 евро. Вярно е, че за разлика от страни като Съединени американски щати и Англия, в Германия следването по принцип е гратис (с някои дребни изключения), само че на всеки студент въпреки всичко му трябват пари. При записването студентът заплаща семестриална такса от приблизително 300 евро, с която се финансира и безплатната му карта за пътешестване с публичен превоз. Някои ВУЗ-ове взимат и административни такси от към 50 евро на учебен срок. Към това се прибавят всекидневните разходи. Един постоянен студент, който живее на квартира, харчи приблизително по 819 евро месечно. В тази сума влизат наемът, храната, облеклото, разноските за телефон, интернет, образователни принадлежности, здравна осигуровка, радио- и тв-такса, както и тези за свободното време.
Изплаща ли се следването по-късно?
Под линия – да. Учени от Института за приложни стопански проучвания в Тюбинген са пресметнали, че след 30-годишната си възраст висшистите печелят по-добре от останалите. Сред младежите под 30 години обаче повече пари изкарват хората с професионално обучение. При навършване на 65-годишна възраст всеки висшист усреднено е изкарал с труда си към 1,45 милиона евро – с една трета повече от хората, които имат единствено професионално обучение. Разбира се, това са единствено статистически стойности – има редица съответни случаи, в които ситуацията наподобява иначе.
На какви финансови помощи могат да разчитат студентите в Германия?
В предишното студентите получаваха право на държавна стипендия единствено в следствие от положителни триумфи, показани досега в следването им. Сега към този момент за стипендия могат да аплайват даже бъдещи студенти, като отпущането на стипендия не зависи единствено от триумфа им. Ако я получат, след два или три семестъра специфичен съвет взема решение дали ще я запазят. Държавата предизвиква финансово студенти, чиито родители не могат напълно да заплащат издръжката им. Юридическата рамка за това задава Федералният закон за поощряване на образованието, който хората в Германия знаят със съкращението Bafög – то се употребява като синоним на държавна стипендия. Студенти под 25-годишна възраст, които не живеят в семейството на родителите си, могат да получават Bafög в размер до 752 евро месечно. Тази сума нараства с увеличаващата се възраст на студента, като за хората над 30 години към този момент доближава 941 евро месечно. Точният размер на стипендията зависи от приходите на родителите и парите, които студентът изкарва, работейки по време на следването си. Но стипендии отпускат и редица други спонсори, които неведнъж се интересуват не от триумфа, а от публичния ангажимент на студентите. Съществуват даже стипендии за деца, чиито родители упражняват избрани специалности – да вземем за пример железничари. Статистиката демонстрира, че компаниите, църквите, партиите и синдикатите отпускат студентски стипендии, които приблизително възлизат на 420 евро месечно. Интересуващите се могат да ревизират опциите за приемане на стипендия на следния уебадрес: www.stipendienlotse.de
Какви са опциите за работа на един студент?
Три четвърти от всички студенти в Германия работят паралелно със следването си, с цел да си докарват някакъв спомагателен приход. Най-често те си намират работа като сервитьори, детегледачи или частни учители. Но за всеки студент съществува по-добър вид от това да работи като касиер в супермаркета или на конвейера на „ Фолксваген ", написа „ Ди Цайт ". Изданието напомня, че студентите извличат най-голяма изгода, когато работят нещо, обвързвано със следването им, тъй като освен печелят пари, само че и натрупат опит. Освен това законът лимитира опциите за работа, с цел да не пострада образователният развой. Така студентите под 26-годишна възраст имат право да работят най-много 20 часа седмично и не трябва да изкарват повече от 455 евро на месец. Ако печелят повече, те са длъжни да сключат лична здравна осигуровка, вместо преференциалния дотогавашен вид, при който употребяват здравната осигуровка на родителите си. Ако студентът печели повече от 5400 евро годишно преди налози, и дружно с това получава държавна стипендия, тази стипендия се редуцира.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ