Продукти, които са се появили благодарение на войната
Учудващо е, само че всички артикули, посочени в тази публикация, са родени вследствие на военни дейности:
Сюрстрьоминг (консервирана маринована херинга)
Може би не сте чували за този шведски деликатес, изработен от консервирана херинга, само че той е роден точно през войната. През 16-ти век по време на ръководството на шведския крал Густав солта била скъпа колкото златото. Ситуацията се усложнила, когато шведите почнали да водят борба за морско превъзходство с немския град Любек. Херингата била главно ядене за шведските бойци, само че за жалост запасите от сол, които се употребили за нейното консервиране, доста намалели.
Затова, някои снабдители се изхитрили и почнали да поставят по-малко сол в пратките с риба, което нарушило естествения развой на консервиране. Или другояче казано, рибата почнала да се разлага и добила много неприятна миризма. Но на война очевидно даже и вкиснатата риба не се хвърля, тъй като поради недостига на храна бойците се прежалили да пробват развалената херинга и о, Богу – взела, че им харесала.
Днес херингата, която вони извънредно, наподобява като плесенясала и носи комплицираното име „ сюрстрьоминг “ е един от националните деликатеси на Швеция. Интересното е, че ароматното ядене не остава никого безучастен – човек или го обожава, или го ненавижда.
Майонезата
За произхода на яйчения артикул съществуват няколко митове, само че ние ще ви разкажем най-правдоподобната. В резултат на блестяща военна интервенция през 1757 г. френската войска под командването на маршал Ришельо превзела един от бисерите на Балеарските острови – остров Менорка, чийто основен град бил Меон (Мейон).
Не след дълго обаче града бил обсаден от англичаните, които прекъснали всевъзможни връзки на французите с външния свят. Така на Ришельо и неговите подчинени им се наложило да разчитат единствено на локалните хранителни артикули. А в обилие имало само зехтин и яйца.
След като му писнало да яде омлети, Ришельо заръчал на локален готвач да измисли нещо по-различно. Тогава готвачът забъркал сос от зехтин и жълтъци, който се оказал ненадейно апетитен. Ришельо си записал рецептата и скоро занесъл във Франця рецептата на фамозния „ мейноски сос “, кръстен на локалния град. Така, съгласно една от версиите, се появила майонезата.
Марципанът
У нас, поради соца и обстоятелството, че дълги години се правеше от нискокачествена какаова маса, марципанът стана нарицателно за нещо сходно на шоколада, но доста по-гадно. Истината е, че в Европа сладкото произведение, направено от бадеми и захар, е напълно „ друга бира “: доста по-вкусно, доста по-качествено.
Няколко са европейските градове, които си оспорват званието „ откриватели “ на марципана – немският Любек, испанският Толедо, италианският Палермо и други знайни и незнайни… Факт е, че сместа от смлени бадеми и пудра захар се загатва още в книгата „ Хиляда и една нощ “, където тя даже е избрана като афродизиак. Най-вероятно бадемовото украшение води началото си точно от Ориента, където знаем, че от сума ти епохи сполучливо опитват в кулинарната ниша.
Въпросът е тогава по какъв начин марципанът е пристигнал от Ориента в Европа. Според една от най-достоверните версии тайната на подготвяне на марципана е разкрита на локалните хора в Толедо от арабските завоеватели.
