Спътник на Сатурн крие огромен океан под леда си
Учените откриха цялостен океан на сателит на Сатурн, заяви НАСА. Става въпрос за спътника Енцелад, на който през 2005 година сондата Касини откри струи от частици на воден лед и пара, изхвърляни в Космоса от паралелни пукнатини наоколо до Южния полюс – по този начин наречените тигрови ленти.
Оттогава учените са наясно, че на спътника има вода, само че пред планетолозите се сложи въпросът за източника на тези лед и пара. През годините, последвали това изобретение, бяха осъществени голям брой спомагателни наблюдения благодарение на сондата Касини, телескопа Хъбъл и други апарати.
Чрез тези наблюдения учените откриха голям брой свидетелства за съществуването на океан под повърхността на Енцелад. Първите данни сочеха само наличието на океана в региона на Южния полюс на планетата.
С наблюденията благодарение на сондата Касини учените откриха, че океанът покрива цялата повърхнина на спътника, отделяйки неговото твърдо ядро от леда и меките скали на повърхността. Матю Тискарено от Корнелския университет и сътрудниците му са стигнали до този извод, наблюдавайки дребните отклонения в придвижването на Енцелад по орбитата.
Учените са открили, че силата на тези разтърсвания на планетата е доста по-голяма, което значи, че на нея е по-вероятно съществуването на задоволително бездънен международен океан, който опасва цялата планета, в сравнение с първичното съмнение за съществуването на дребен океан към Южния полюс.
Учените към този момент са наясно с източника на парата и леда на Енцелад и с размера на неговия океан. Но пред астрономите още веднъж стои загадката на този сателит на Сатурн – по какъв начин океанът остава течен.
Преди учените смятаха, че водата в океана се загрява в резултат на привличането на Сатурн и Диона, което води до стесняване и разпределяне на порестото ядро на Енцелад.
Тискарено и сътрудниците му са на мнение, че мощността на тези приливни сили е извънредно незадоволителна за поддържането на океана в течен тип. И освен това – водата на спътника е с висока температура, за което са доказателство горещите гейзери на повърхността му.
