Физици смятат, че са разрешили прословутия парадокс на черните дупки на Хокинг
Учени настояват, че са разрешили един от най-големите парадокси в науката, разпознат за първи път от проф. Стивън Хокинг, предава Би Би Си.
Според прословутия физик черните дупки се държат по метод, който опълчва две фундаментални теории.
Черните дупки съставляват мъртви звезди, които са се разпаднали и имат толкоз мощна гравитация, че даже светлината не може да им се изплъзне.
Ново проучване твърди, че е разрешило този абсурд. То демонстрира, че черните дупки имат свойство, наречено „ квантова коса “.
„ Проблемът е позволен “, споделя професор Ксавие Калме от университета в Съсекс пред Би Би Си. Той е един от откривателите, разработващи математическите техники, които евентуално са разрешили парадокса.
В сърцето на парадокса лежи проблем, който заплашва да подкопае две от най-важните теории във физиката. Според Общата доктрина на относителността на Алберт Айнщайн, информацията за това какво влиза в една черна дупка не може да излезе, само че съгласно квантовата механика това е невероятно.
Проф. Калме и неговите сътрудници настояват, че демонстрират, че съставните елементи на звездата оставят отпечатък в гравитационното поле на черната дупка. Те кръщават този отпечатък „ квантова коса “, защото теорията им измества по-ранна концепция, наречена „ теорема без коса “, създадена от професор Джон Арчибалд Уийлър от Принстънския университет в Ню Джърси през 60-те години на предишния век.
Проф. Уийлър я кръщава по този метод, защото тя предава математическото изложение на черна дупка: обект, който има маса, въртене и заряд, само че няма други физически характерности (т.е. на процедура е плешив).
Според проф. Калме „ теоремата с коса “, оповестена в научното издание Physical Review Letters, е революционна. Тя би следвало да позволява парадокса на Хокинг, който озадачава физиците, откогато професор Хокинг вижда това разминаване за първи път през 70-те години на предишния век.
Парадоксът на Хокинг поражда възможността или квантовата механика, или теорията за относителността да имат пропуски. А това, както и сами можете да предположите, е ужасяваща вероятност за физиците-теоретици, защото това са двата стълба, на които се основава по-голямата част от нашето схващане за Вселената.
Т.нар. „ теорема с коса “ евентуално позволява този абсурд, скъсявайки празнината сред Общата доктрина на относителността и квантовата механика. Идеята за квантовата коса разрешава на материята, която влиза в черната дупка, да излезе още веднъж без да нарушава никой от главните правила на която и да е от двете теории. Това е просто и елегантно решение.
„ Ще мине известно време, преди хората да го одобряват “, споделя проф. Калме. Това е по този начин, защото парадоксът на Хокинг е нещо в действителност огромно в света на теоретичната физика. „ Хокинг доближава до него в годината, в която съм роден “, добавя той.
Впоследствие редица известни физици от целия свят работят по него и оферират голям брой трагични неща, с цел да го обяснят, включително оферти, че някои аспекти от квантовата механика са неправилни.
" По тази причина ще отнеме известно време хората да одобряват, че нямате потребност от коренно решение за разрешаването на казуса, " изяснява Калме. Ако " теоремата с коса " издържи на инспекцията, това може да е първата стъпка във връзка с свързването на теориите за относителността и квантовата механика, добавя още Калме.
" Една от последствията на парадокса на Хокинг беше, че общата релативност и квантовата механика са несъвместими. Това, което откриваме, е, че са много съвместими. "
Изследователският екип, който включва още проф. Роберто Касадио от Университета в Болоня и проф. Стивън Хсу от Мичиганския държавен университет, базира създаването си на работата на проф. Суврат Раджу от Международния център за теоретични науки в Бенгалуру, Индия. Проф. Раджу има вяра, че дружно са решили парадокса на Хокинг.
„ През последните няколко години беше прието, че теоремата без коса се проваля поради квантовите резултати и това позволява парадокса на Хокинг “, сподели той.
