Вярата в Бог удължава живота
Учени потвърдиха: Който има вяра в Господ, живее доста по-дълго – и то без значение от това, към коя тъкмо вяра спада.
Животът е безконечен – в случай че не тук, то някъде другаде. В това имат вяра хора от доста религии. В християнството и юдаизма животът след гибелта продължава на небето. За мюсюлманите отвъдният живот е в парадайс, в който текат реки от мед и масло. В други религии като хиндуизма и будизма вярващият се преражда в друго създание. Но наподобява, че самата религия има мощно въздействие върху продължителността на земния живот.
Например монасите в Германия живеят три години по-дълго от средностатистическия мъж. Същото бе дълго време годно и за монахините и светските дами. Това демонстрира изследване на Марк Луи от Техническия университет във Виена, извършено в баварски манастири.
Монасите в Света гора в Гърция също доближават до доста висока възраст в положително здраве. Според изследване на Харис Айдонопулос от университета в Солун решаващият фактор за това е храненето с вярното количество зехтин и две безмесни блюда дневно. Но някои учени, най-вече американски, имат друго съмнение: те изследват по какъв начин религиозността – т.е. вярата в някой Бог, въздейства на здравето и продължителността на живота.
Харолд Кьониг е един от първите, занимали се с тази тематика. През осемдесетте години на XX век той работи като фамилен доктор в дребен град на юг от Спрингфийлд, Илинойс. Много от пациентите му са мощно вярващи протестанти като самия него и към 38% от популацията на Съединени американски щати. Според наблюденията му вярващите измежду пациентите му се оправят по-добре с заболявания от атеистите. Така той стартира да изследва въздействието на вярата върху здравето. Днес управлява Център за нематериалност, теология и здраве в Университета Дюк в Северна Каролина.
Изходна точка на теорията му е, че религиозността се отразява положително на психическото здраве. При това няма значение в кой Бог има вяра човек. Вярата придава чувството за принадлежност към една общественост и за това, че си предпазен от Бог. Освен това вярата подтиква полезности като обич към близък – най-малко в огромните международни религии. „ Това усъвършенства отношението към другари и фамилията “, споделя Кьониг.
Стабилните обществени връзки и базисното доверие в Бог значат по-малко стрес. А от други проучвания, които нямат връзка с религията, е известно, че спокойните и отпочинали хора живеят по-дълго. По-малко стрес значи по-добра обща кондиция, по-малка неустойчивост към болести на сърдечносъдовата система, депресии и мощна имунна система. Това е изключително видно при хора, които вървят постоянно на черква, споделя Кьониг.
Който върви на черква един път седмично, може да чака 7 години по-дълъг живот.
В проучване от 2002 година Кьониг наблюдава резултата на религиозността върху 276 пациенти със сърдечна непълнота и хронично белодробно заболяване. Той разделя хората на две групи: едните, които изживяват своята религия сами, „ с мирен взор към небето “, и другите, които се движат в общественост от вярващи. Кьониг заключава, че ходещите постоянно на черква страдат по-малко от заболяванията си и дишат малко по-добре. Недостатъкът тук е, че всички са религиозни и няма съпоставяне с група атеисти.
Ричард Слоун, професор по психиатрия в Колумбийския университет в Ню Йорк, разказва в книгата си „ Blind Faith: The Unholy Alliance of Religion and Medicine “ по какъв начин християнската вяра заема все по-силна позиция в здравното обслужване в Съединени американски щати. Той бил очевидец на това по какъв начин хирург моли пациента си преди интервенция да се помолят дружно за сполучлив излаз.
„ Това е доктор, който държи скалпела на гърлото ми и ме моли да се апелирам. Пациентът ще се запита какво ще се случи, в случай че откаже “, написа Слоун. Той подлага на критика смесването на вяра и медицина. Но и той счита, че вярата може да се отрази благотворно на психическото здраве.
Различни религиозни практики и ритуали могат да оказват помощ за по-здравословен метод на живот: да вземем за пример спазването на постите и умереното пиянство на алкохол. В множеството религии има и правила за хранене (християнството споделя да не се яде месо в петък), които могат да оказват помощ против наднормено тегло, което е най-големият рисков фактор за сърдечносъдови заболявания.
Почивни дни като шабата в юдеизма служат като етапи за възобновяване и по този начин способстват за понижаване на напрежението. Същото прави и йога.
Доказано е и, че хора, които са към този момент заболели и се усещат сами, съумяват да съберат сили, с цел да се борят с заболяването, в случай че усетят духовна поддръжка.
Има значение и по какъв начин има вяра човек. Ако се опасява от своя Бог, евентуално вярата няма да има позитиви за здравето му. В предишното Бог постоянно е показван като наказващ, а не като любящ.
