Касем Солеймани: Защо го убиха сега и какво ще последва?
Убийството на военачалник Касем Солеймани, пълководец на силите „ Кудс ” на Иранската революционна армия, съставлява трагична ескалация от спор на ниско равнище сред Съединени американски щати и Иран в подобен, чиито последици могат да бъдат обилни.
Трябва да се чака възмездие. Верига от дейности и репресии може да докара до доближаване на двете страни до директна борба. Бъдещето на Вашингтон в Ирак може да бъде сложено под въпрос. А тактиката на президента Тръмп за района – в случай че има такава – ще бъде тествана както в никакъв случай до момента.
Филип Гордън, който беше координатор на Белия дом за Близкия изток и Персийския залив в администрацията на Обама, дефинира убийството на Солеймани като нещо доста близо до „ оповестяване на война “ от американците на Иран.
Силите на „ Кудс ” са оня клон на силите за сигурност на Иран, който дава отговор за интервенциите в чужбина. От години, без значение дали е в Ливан, Ирак, Сирия или другаде, Солеймани е основен подстрекател за създаване и разширение на въздействието на Иран посредством обмисляне на офанзиви или поддръжка за локалните съдружници на Техеран.
За Вашингтон той беше човек с ръце, оцапани с американска кръв. Но той беше известен в самия Иран. И на процедура той води битката на Техеран против необятната акция на външен напън и наложените от Съединени американски щати наказания.
Това, което най-вече изненадва не е, че Солеймани е бил в полезрението на президента Тръмп, а за какво Съединени американски щати трябваше да го унищожат в този момент.
Техеран беше упрекнат за поредицата ракетни офанзиви против американските бази в Ирак. Един граждански реализатор на Съединени американски щати беше погубен. Но по-ранни ирански интервенции – против танкери в Персийския залив; свалянето на американски безпилотен летателен апарат; даже огромната офанзива против саудитски петролен обект – всички минаха без пряк отговор на Съединени американски щати.
Като отговор на ракетните офанзиви против американските бази в Ирак, Пентагонът към този момент нанесе удар против проиранската милиция, за която се счита, че стои зад тях. Това на собствен ред провокира нападението против американското посолство в Багдад.
Обяснявайки решението да убие Солеймани, Пентагонът се концентрира освен върху предходните му дейности, само че и настоя, че ударът е имал защитна цел. Генералът, гласи изказването на Пентагона, „ интензивно е разработвал проекти за нахлуване на американски дипломати и членове на службите в Ирак и в целия район “.
Големият въпрос е какво ще стане по-късно. Президентът Тръмп ще се надява, че с един трагичен екшън е разгромил Иран и е потвърдил пред своите все по-неспокойни съдружници в района като Израел и Саудитска Арабия, че американската отбранителна система към момента има зъби. Почти немислимо е обаче, че няма да има постоянен ирански отговор, даже и да не е неотложен.
Може ли в отговор Иран да трансформира в цели американски бойци, ситуирани в Ирак?
5000 американски бойци в Ирак са явна евентуална цел. Такива са и други типове цели, ударени от Иран или неговите сподвижници в предишното. Напрежението в Персийския залив ще се увеличи. Не е чудно, че първичното влияние беше скокът в цените на петрола.
Съединени американски щати и техните съдружници ще се грижат за отбраната си. Вашингтон към този момент изпрати дребен брой подкрепления на посолството си в Багдад. Той ще възнамерява бързо да усили военното си наличие в района, в случай че е належащо.
Но също по този начин е допустимо отговорът на Иран да бъде в някакъв смисъл несъразмерен – с други думи, не просто „ око за око ”. Той може да потърси необятната поддръжка, която има в района – посредством самите сподвижници на Солеймани, които той сътвори и финансира.
Това може да вземем за пример да докара до възобновяване на обсадата на американското посолство в Багдад, поставяйки в затруднено състояние иракското държавно управление и под въпрос наличието на Съединени американски щати там. Могат да бъдат провокирани демонстрации на други места като прикритие за нови офанзиви.
Ударът против командващия силите на „ Кудс ” беше ясна проява на опциите и качествата на американското военно разузнаване. Мнозина в района няма да скърбят за гибелта на Солеймани. Но това ли беше най-мъдрото нещо, което президентът Тръмп можеше да направи?
Колко добре е квалифициран Пентагонът за неизбежните последици? И какво ни приказва тази интервенция за цялостната тактика на Доналд Тръмп в района? Промени ли се тя по някакъв метод? Има ли нова нулева приемливост към иранските интервенции?
Или това беше просто деяние на президента, отстранил ирански пълководец, който той без подозрение е смятал за “много неприятен човек ”. /БГНЕС
Трябва да се чака възмездие. Верига от дейности и репресии може да докара до доближаване на двете страни до директна борба. Бъдещето на Вашингтон в Ирак може да бъде сложено под въпрос. А тактиката на президента Тръмп за района – в случай че има такава – ще бъде тествана както в никакъв случай до момента.
Филип Гордън, който беше координатор на Белия дом за Близкия изток и Персийския залив в администрацията на Обама, дефинира убийството на Солеймани като нещо доста близо до „ оповестяване на война “ от американците на Иран.
Силите на „ Кудс ” са оня клон на силите за сигурност на Иран, който дава отговор за интервенциите в чужбина. От години, без значение дали е в Ливан, Ирак, Сирия или другаде, Солеймани е основен подстрекател за създаване и разширение на въздействието на Иран посредством обмисляне на офанзиви или поддръжка за локалните съдружници на Техеран.
За Вашингтон той беше човек с ръце, оцапани с американска кръв. Но той беше известен в самия Иран. И на процедура той води битката на Техеран против необятната акция на външен напън и наложените от Съединени американски щати наказания.
Това, което най-вече изненадва не е, че Солеймани е бил в полезрението на президента Тръмп, а за какво Съединени американски щати трябваше да го унищожат в този момент.
Техеран беше упрекнат за поредицата ракетни офанзиви против американските бази в Ирак. Един граждански реализатор на Съединени американски щати беше погубен. Но по-ранни ирански интервенции – против танкери в Персийския залив; свалянето на американски безпилотен летателен апарат; даже огромната офанзива против саудитски петролен обект – всички минаха без пряк отговор на Съединени американски щати.
Като отговор на ракетните офанзиви против американските бази в Ирак, Пентагонът към този момент нанесе удар против проиранската милиция, за която се счита, че стои зад тях. Това на собствен ред провокира нападението против американското посолство в Багдад.
Обяснявайки решението да убие Солеймани, Пентагонът се концентрира освен върху предходните му дейности, само че и настоя, че ударът е имал защитна цел. Генералът, гласи изказването на Пентагона, „ интензивно е разработвал проекти за нахлуване на американски дипломати и членове на службите в Ирак и в целия район “.
Големият въпрос е какво ще стане по-късно. Президентът Тръмп ще се надява, че с един трагичен екшън е разгромил Иран и е потвърдил пред своите все по-неспокойни съдружници в района като Израел и Саудитска Арабия, че американската отбранителна система към момента има зъби. Почти немислимо е обаче, че няма да има постоянен ирански отговор, даже и да не е неотложен.
Може ли в отговор Иран да трансформира в цели американски бойци, ситуирани в Ирак?
5000 американски бойци в Ирак са явна евентуална цел. Такива са и други типове цели, ударени от Иран или неговите сподвижници в предишното. Напрежението в Персийския залив ще се увеличи. Не е чудно, че първичното влияние беше скокът в цените на петрола.
Съединени американски щати и техните съдружници ще се грижат за отбраната си. Вашингтон към този момент изпрати дребен брой подкрепления на посолството си в Багдад. Той ще възнамерява бързо да усили военното си наличие в района, в случай че е належащо.
Но също по този начин е допустимо отговорът на Иран да бъде в някакъв смисъл несъразмерен – с други думи, не просто „ око за око ”. Той може да потърси необятната поддръжка, която има в района – посредством самите сподвижници на Солеймани, които той сътвори и финансира.
Това може да вземем за пример да докара до възобновяване на обсадата на американското посолство в Багдад, поставяйки в затруднено състояние иракското държавно управление и под въпрос наличието на Съединени американски щати там. Могат да бъдат провокирани демонстрации на други места като прикритие за нови офанзиви.
Ударът против командващия силите на „ Кудс ” беше ясна проява на опциите и качествата на американското военно разузнаване. Мнозина в района няма да скърбят за гибелта на Солеймани. Но това ли беше най-мъдрото нещо, което президентът Тръмп можеше да направи?
Колко добре е квалифициран Пентагонът за неизбежните последици? И какво ни приказва тази интервенция за цялостната тактика на Доналд Тръмп в района? Промени ли се тя по някакъв метод? Има ли нова нулева приемливост към иранските интервенции?
Или това беше просто деяние на президента, отстранил ирански пълководец, който той без подозрение е смятал за “много неприятен човек ”. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ