Очебийна разлика между България и Гърция
Тютюнев склад, строен пред 30-те години на предишния век, отвори порти като културен център след 11-месечна реституция и поправки в столицата на Гърция - Атина. Новото пространство за арт събития възкръсва след дълга сага – от 2000 година насам. Процесът на ремонта бе спрян поради финансовата рецесия, превзела южната ни съседка. Зад възобновяване на постройката стои фондация „ Neon” в лицето на мецената Димитрис Даскалопулос. Инвестицията възлиза на 1.2 млн. евро.
В момента културният център показва впечатляващата галерия „ Портали” с присъединяване на 59 актьори от 27 страни. Общата експозиционна повърхност е 6500 кв.м. Новината за отварянето на новия културен център, приютен в тютюнев склад, ни накара да се върнем към българската и по-точно – пловдивската реалност, прецизира TrafficNews.bg.
Пловдив има богата история като център на тютюнопроизводителите и тютюнотърговците. Между двете Световни войни в града има цели 30 тютюневи къщи, които разполагат със свои здания за предпазване на продукцията. В огромната си част те са затворени в карето сред Централна и Сточна гара и ул. „ Иван Вазов”. Каква е ориста на разрушаващите се пловдивски хранилища през днешния ден, които от години са във фокуса на публичното внимание, само че не и на способените органи, които би трябвало да вземат стратегическите решения за оцеляването им?
От години в общественото пространство се върти новината, че на следващия ден ще бъде показана единната идея за развиването на Тютюневия град, основана взаимно от специалистите на Министерството на културата и Община Пловдив. Утре по този начин и не идва, а светлина в тунела не се вижда. Документът би трябвало да съдържа изложение на охранителните зони на всички здания, единни правила – доста от които работят и сега. Него обаче към момента го няма.
Преди време - на въпрос за складовете, актуалният министър на културата проф. Велислав Минеков също не отговори съответно какво се случва с Тютюневия град, а показа, че в ръководеното от него ведомство от години са затлачвани планове за възобновяване и реституция на голям брой здания – монументи на културата, в това число и в Пловдив.
„ Има незавършени преписки за недвижими монументи на културата в Пловдив. Реставрации, затънали в очакване на мнение. НИНКН беше погубен през годините, изцяло умишлено за корупция и звук не на чиновниците, а на тези, които даваха последния подпис”, сподели Минеков. Той разгласи, че видял чакащи преписки по на 3,6 и 8 години.
Бездействието, естествено, води до съсипия. И тя ясно си проличава даже при бегла разходка измежду Тютюневите хранилища. С протокол № 5 от 22.05.2000г. от Националния съвет за запазване паметниците на културата зоната има статут на групова недвижима културна полезност - групова архитектурно-строителна недвижима културна полезност - система от улични ансамбли, която обгръща постройките от ул. „ Иван Вазов “ до ул. „ Цанко Дюстабанов”. Зона полезност, в която картината е като от украинския град Припят до Чернобилската АЕЦ. В Пловдив обаче атомна злополука не е имало, а има тишина и равнодушие. И тя е резултат освен от неналичието на самодейност на притежателите – постройките в зоната са частна благосъстоятелност, само че и от чиновническото закъснение да се основат условия и правила, които да подтикват вложителите да вдъхнат живот на складовете. Затова Тютюневият град се е трансформирал в българския Припят, единствено дето не е претърпял нуклеарна злополука. Неслучайно една от най-централните елементи на града е
ЗОНА НА ЗАБВЕНИЕ
Освен че е в предпазена зона - „ Система от улични ансамбли по ул. ”Иван Вазов” и ул. ”Ц. Дюстабанов” - част от Историческа зона “Филипопол – Тримонциум–Пловдив” - групова археологическа и архитектурно-строителна недвижима културна полезност, Тютюневият град има съкровища, които са емблематични и имат индивидуален статут на недвижима културна полезност.
Складовете на Димитър Кудоглу на ул. " Кап. Андреев " 2 имат безрадостна орис. Опасани от железна структура след пожара на 20 август 2016 година, той е просто една коруба, която рано или късно ще падне, в случай че не се пристъпи към възобновяване.
Складът на ул. „ Екзарх Йосиф” 13 и ул. „ Иван Вазов” също бе покосен от огнената буря преди близо 5 години. И той е в трагично положение. Нароченият за провинен за палежа скитник Любомир Данчев. Той бе вкаран в пандиза, излежа присъдата си, само че в общественото пространство остана подозрението, че не е действителният провинен за жестокия пожар.
Бившият склад на „ Ориент Табако” на ул. „ Одрин” 8 и на ул. " Д-р Г. М. Димитров " – той бе първият, който бе на ръба да изчезне от историята на Пловдив. На 6 март 2016 година Собствениците започнаха да бутат постройката, в която има голям стенна живопис дело на пловдивския художник Вълчан Петров. Споровете дали постройката е индивидуален монумент на културата, или не се трансфораха в емблематичен образец за занемареност. Оказа се, че е заявена с неверен адрес и това официално отвърза ръцете на притежателите и сложи пред неспособност правосъдните институции да им потърсят сметка за разрушението. Така или другояче процесът на срутване бе спрян с дейното присъединяване на жителите на Пловдив. Каква ще бъде ориста на склада не е ясно.
Много са постройките, които нямат индивидуален статут, само че са част от ансамбъла и попадат в предпазената зона. Те също са в тежко положение.
Складът на ул. „ Г. М. Димитров” 29, който също бе обиден от пожара на 20 август 2016 година, е пред сриване. Собствениците не укрепиха постройката, макар заповедта на тогавашния кмет Иван Тотев. Това оповестиха за PlovdivTime от културното ведомство преди време. После служащи на вложителя в прилежащия парцел Таха Рахман събориха част от стената. Още преди този момент от Националния институт за недвижимо културно завещание бяха издали позволение за ремонт на непокътнатите зидове, само че министър Боил Банов спря осъществяването.
Тютюневият склад на ъгъла на Сточна гара и ул. „ Авксентий Велешки” също е пред разпад. На няколко пъти притежателите пристъпваха към събарянето му, откакто имаха издадено позволение. Намеса на тогавашния министър на културата Боил Банов спираше бутането. И този склад е със противоречив статут дали попада в предпазената зона. В момента в Министерството на културата върви процедура по определяне на качествата на постройката, откакто арх. Петкана Бакалова внесе предложение във ведомството за предоставяне на статут на склада.
Съседният склад на бул. „ Христо Ботев” 51 също е пред разпад. Там до 2017 година се обитаваше центърът за театрални изкуства Stage 51, само че общата съсипия в Тютюневия град принуди основателите на центъра за го закрият.
Складът на бул. „ Христо Ботев” 55 също е в тежко положение и оставен да се разпада. Макар и без индивидуален статут на монумент на културата той има славна история, тъй като на времето е бил благосъстоятелност на „ Никотея” – фабриката прототип на „ Никотиана” от романа „ Тютюн” на Димитър Димов.
Между другото съборените хранилища, свързани с тютюневата промишленост в Пловдив, по никакъв начин не са малко и напълно не се лимитират в зоната сред бул. „ Христо Ботев” и ул. „ Иван Вазов”. Складът на кооперативното сдружение „ Подем” на бул. „ Цар Борис III Обединител” 128 бе трансфорат в мебелен магазин, а по-късно съборен преди няколко години. Преди 10 ноември са съборени сгради, на мястото на които е издигнат Техническият университет. Складът на тютюнотърговеца Марко Белчев на ул. „ Булаир” е бутната и на нейно място е издигната постройката на „ Машпроект”. На мястото на фамозната фабрика „ Левски” на ул. „ Гладстон” през днешния ден е Домът на културата „ Борис Христов”. До обновената постройка на Кепитъл Сити Център” пък са били картонажните цехове, а през днешния ден там е празно пространство. Няма го и складът на Дочо Ангелов и Стойчо Миндалов на ул. „ Кавала”, където се издига жилищна постройка.
Има и такива, които към момента са непокътнати, само че също в окаяно положение по ул. „ Филип Македонски” и ул. „ Любен Каравелов”. Занемарен е и складът на Никола Каишев против Централна гара, който е магазин за втора ръка и фитнес. За благополучие на пловдивчани има здания, които също са употребявани като хранилища, само че имат много по-добра орис като тези на Драматичния спектакъл и къщата на Куюмджиоглу – през днешния ден Етнографски музей.
ДОБРИЯТ ПРИМЕР
Тютюневият склад на " Съединени тютюневи заводи " - Картела на ул. " Екзарх Йосиф " 16 е една от постройките, които могат да бъдат давани за образец, тъй като е възобновена. Дълго време там имаше магазин за мебели „ Галеро”. През 2019 година складът се трансформира в седалище на общинската фондация „ Пловдив 2019” и там се случиха голям брой събития – част от програмата на Европейска столица на културата. Една от залите се ползваше и за репетиционна от оркестъра на Държавна опера-Пловдив. След края на културната самодейност фондацията напусна постройката и тя към момента търси наемателя си.
И в Пловдив
Тютюневият склад на ул. „ Екзарх Йосиф” 13 от години е сполучлив образец за обживяване на постройка от подобен вид. Там работи фитнес центърът Тотал Спорт, а във фоайето постоянно се организират и културни събития.
„ Кепитъл сити център” на бул. „ Христо Ботев” 49 - благосъстоятелност на остарялата тютюнева компания „ Табакус”, също е освежен склад, който се отличава фрапантно от своите събратя по булеварда.
Складът на ул. „ Филип Македонски” 37 също е актуализирана и там се обитава болница „ Медлайн”.
Складът на ул. „ Ангел Букорещлиев” 15 – някогашната фабрика „ Орел” на Мирдас и Ставридис в подножието на Сахат тепе също възкръсва за живот след дълги години разпад и ще действа като хотел.
В момента културният център показва впечатляващата галерия „ Портали” с присъединяване на 59 актьори от 27 страни. Общата експозиционна повърхност е 6500 кв.м. Новината за отварянето на новия културен център, приютен в тютюнев склад, ни накара да се върнем към българската и по-точно – пловдивската реалност, прецизира TrafficNews.bg.
Пловдив има богата история като център на тютюнопроизводителите и тютюнотърговците. Между двете Световни войни в града има цели 30 тютюневи къщи, които разполагат със свои здания за предпазване на продукцията. В огромната си част те са затворени в карето сред Централна и Сточна гара и ул. „ Иван Вазов”. Каква е ориста на разрушаващите се пловдивски хранилища през днешния ден, които от години са във фокуса на публичното внимание, само че не и на способените органи, които би трябвало да вземат стратегическите решения за оцеляването им?
От години в общественото пространство се върти новината, че на следващия ден ще бъде показана единната идея за развиването на Тютюневия град, основана взаимно от специалистите на Министерството на културата и Община Пловдив. Утре по този начин и не идва, а светлина в тунела не се вижда. Документът би трябвало да съдържа изложение на охранителните зони на всички здания, единни правила – доста от които работят и сега. Него обаче към момента го няма.
Преди време - на въпрос за складовете, актуалният министър на културата проф. Велислав Минеков също не отговори съответно какво се случва с Тютюневия град, а показа, че в ръководеното от него ведомство от години са затлачвани планове за възобновяване и реституция на голям брой здания – монументи на културата, в това число и в Пловдив.
„ Има незавършени преписки за недвижими монументи на културата в Пловдив. Реставрации, затънали в очакване на мнение. НИНКН беше погубен през годините, изцяло умишлено за корупция и звук не на чиновниците, а на тези, които даваха последния подпис”, сподели Минеков. Той разгласи, че видял чакащи преписки по на 3,6 и 8 години.
Бездействието, естествено, води до съсипия. И тя ясно си проличава даже при бегла разходка измежду Тютюневите хранилища. С протокол № 5 от 22.05.2000г. от Националния съвет за запазване паметниците на културата зоната има статут на групова недвижима културна полезност - групова архитектурно-строителна недвижима културна полезност - система от улични ансамбли, която обгръща постройките от ул. „ Иван Вазов “ до ул. „ Цанко Дюстабанов”. Зона полезност, в която картината е като от украинския град Припят до Чернобилската АЕЦ. В Пловдив обаче атомна злополука не е имало, а има тишина и равнодушие. И тя е резултат освен от неналичието на самодейност на притежателите – постройките в зоната са частна благосъстоятелност, само че и от чиновническото закъснение да се основат условия и правила, които да подтикват вложителите да вдъхнат живот на складовете. Затова Тютюневият град се е трансформирал в българския Припят, единствено дето не е претърпял нуклеарна злополука. Неслучайно една от най-централните елементи на града е
ЗОНА НА ЗАБВЕНИЕ
Освен че е в предпазена зона - „ Система от улични ансамбли по ул. ”Иван Вазов” и ул. ”Ц. Дюстабанов” - част от Историческа зона “Филипопол – Тримонциум–Пловдив” - групова археологическа и архитектурно-строителна недвижима културна полезност, Тютюневият град има съкровища, които са емблематични и имат индивидуален статут на недвижима културна полезност.
Складовете на Димитър Кудоглу на ул. " Кап. Андреев " 2 имат безрадостна орис. Опасани от железна структура след пожара на 20 август 2016 година, той е просто една коруба, която рано или късно ще падне, в случай че не се пристъпи към възобновяване.
Складът на ул. „ Екзарх Йосиф” 13 и ул. „ Иван Вазов” също бе покосен от огнената буря преди близо 5 години. И той е в трагично положение. Нароченият за провинен за палежа скитник Любомир Данчев. Той бе вкаран в пандиза, излежа присъдата си, само че в общественото пространство остана подозрението, че не е действителният провинен за жестокия пожар.
Бившият склад на „ Ориент Табако” на ул. „ Одрин” 8 и на ул. " Д-р Г. М. Димитров " – той бе първият, който бе на ръба да изчезне от историята на Пловдив. На 6 март 2016 година Собствениците започнаха да бутат постройката, в която има голям стенна живопис дело на пловдивския художник Вълчан Петров. Споровете дали постройката е индивидуален монумент на културата, или не се трансфораха в емблематичен образец за занемареност. Оказа се, че е заявена с неверен адрес и това официално отвърза ръцете на притежателите и сложи пред неспособност правосъдните институции да им потърсят сметка за разрушението. Така или другояче процесът на срутване бе спрян с дейното присъединяване на жителите на Пловдив. Каква ще бъде ориста на склада не е ясно.
Много са постройките, които нямат индивидуален статут, само че са част от ансамбъла и попадат в предпазената зона. Те също са в тежко положение.
Складът на ул. „ Г. М. Димитров” 29, който също бе обиден от пожара на 20 август 2016 година, е пред сриване. Собствениците не укрепиха постройката, макар заповедта на тогавашния кмет Иван Тотев. Това оповестиха за PlovdivTime от културното ведомство преди време. После служащи на вложителя в прилежащия парцел Таха Рахман събориха част от стената. Още преди този момент от Националния институт за недвижимо културно завещание бяха издали позволение за ремонт на непокътнатите зидове, само че министър Боил Банов спря осъществяването.
Тютюневият склад на ъгъла на Сточна гара и ул. „ Авксентий Велешки” също е пред разпад. На няколко пъти притежателите пристъпваха към събарянето му, откакто имаха издадено позволение. Намеса на тогавашния министър на културата Боил Банов спираше бутането. И този склад е със противоречив статут дали попада в предпазената зона. В момента в Министерството на културата върви процедура по определяне на качествата на постройката, откакто арх. Петкана Бакалова внесе предложение във ведомството за предоставяне на статут на склада.
Съседният склад на бул. „ Христо Ботев” 51 също е пред разпад. Там до 2017 година се обитаваше центърът за театрални изкуства Stage 51, само че общата съсипия в Тютюневия град принуди основателите на центъра за го закрият.
Складът на бул. „ Христо Ботев” 55 също е в тежко положение и оставен да се разпада. Макар и без индивидуален статут на монумент на културата той има славна история, тъй като на времето е бил благосъстоятелност на „ Никотея” – фабриката прототип на „ Никотиана” от романа „ Тютюн” на Димитър Димов.
Между другото съборените хранилища, свързани с тютюневата промишленост в Пловдив, по никакъв начин не са малко и напълно не се лимитират в зоната сред бул. „ Христо Ботев” и ул. „ Иван Вазов”. Складът на кооперативното сдружение „ Подем” на бул. „ Цар Борис III Обединител” 128 бе трансфорат в мебелен магазин, а по-късно съборен преди няколко години. Преди 10 ноември са съборени сгради, на мястото на които е издигнат Техническият университет. Складът на тютюнотърговеца Марко Белчев на ул. „ Булаир” е бутната и на нейно място е издигната постройката на „ Машпроект”. На мястото на фамозната фабрика „ Левски” на ул. „ Гладстон” през днешния ден е Домът на културата „ Борис Христов”. До обновената постройка на Кепитъл Сити Център” пък са били картонажните цехове, а през днешния ден там е празно пространство. Няма го и складът на Дочо Ангелов и Стойчо Миндалов на ул. „ Кавала”, където се издига жилищна постройка.
Има и такива, които към момента са непокътнати, само че също в окаяно положение по ул. „ Филип Македонски” и ул. „ Любен Каравелов”. Занемарен е и складът на Никола Каишев против Централна гара, който е магазин за втора ръка и фитнес. За благополучие на пловдивчани има здания, които също са употребявани като хранилища, само че имат много по-добра орис като тези на Драматичния спектакъл и къщата на Куюмджиоглу – през днешния ден Етнографски музей.
ДОБРИЯТ ПРИМЕР
Тютюневият склад на " Съединени тютюневи заводи " - Картела на ул. " Екзарх Йосиф " 16 е една от постройките, които могат да бъдат давани за образец, тъй като е възобновена. Дълго време там имаше магазин за мебели „ Галеро”. През 2019 година складът се трансформира в седалище на общинската фондация „ Пловдив 2019” и там се случиха голям брой събития – част от програмата на Европейска столица на културата. Една от залите се ползваше и за репетиционна от оркестъра на Държавна опера-Пловдив. След края на културната самодейност фондацията напусна постройката и тя към момента търси наемателя си.
И в Пловдив
Тютюневият склад на ул. „ Екзарх Йосиф” 13 от години е сполучлив образец за обживяване на постройка от подобен вид. Там работи фитнес центърът Тотал Спорт, а във фоайето постоянно се организират и културни събития.
„ Кепитъл сити център” на бул. „ Христо Ботев” 49 - благосъстоятелност на остарялата тютюнева компания „ Табакус”, също е освежен склад, който се отличава фрапантно от своите събратя по булеварда.
Складът на ул. „ Филип Македонски” 37 също е актуализирана и там се обитава болница „ Медлайн”.
Складът на ул. „ Ангел Букорещлиев” 15 – някогашната фабрика „ Орел” на Мирдас и Ставридис в подножието на Сахат тепе също възкръсва за живот след дълги години разпад и ще действа като хотел.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ