Моника Евстатиева, която оцеля в Афганистан и продължи да търси истината
Тя е старши продуцент в проверяващия отдел на Американското публично радио (NPR) от 16 години. Отразявала е войната в Афганистан, миграционната рецесия в Европа, терористичните офанзиви в Париж, изборите в Съединени американски щати и доста други значими интернационалните събития.
Тя е Моника Евстатиева и на 19 и 20 юли взе участие в практическо подкаст образование в София, проведено от Асоциацията на европейските публицисти в България дружно с Фондацията за свободата „ Фридрих Науман “. В двудневния семинар опита си предават сполучливи радио и подкаст основатели и специалисти.
Евстатиева споделя, че обича България , само че е сбъднала своята американска фантазия. Тя стартира от Американския университет в Благоевград, в който учи "Журналистика и всеобщи връзки " с подспециалност "Филмови и театрални изкуства ".
Любовта си към публицистиката пък дължи на районното радио "Аура ". Евстатиева е повода за първи път премията на отличили се студенти в университета да е присъдена за управление на студентска медия. Участва и в план по основаване на Асоциация на студентските радиостанции в България.
"Винаги съм желала да бъда публицист. Исках да бъда публицист някъде, където има свободна медия. Смятам, че е доста значимо публицистите постоянно да отразяват истината, даже и тя да не се харесва на леви или десни ", споделя Евстатиева, чието любознание я води до страната на неограничените благоприятни условия.
Завършва "Радио и телевизионна публицистика " във Вашингтон. След това печели стажантско място в утринния блок на NPR и последователно стига до позицията старши продуцент. Отговаря за излъчвания с обща публика от към 14 милиона души и е редактор на всекидневната стратегия All Things Considered (ATC). По време на президентската акция в Съединени американски щати през 2020 година тя работи и в "Ню Йорк таймс " . За известно време е и сътрудник на Българска национална телевизия.
Моника счита, че триумфът ѝ значително се дължи на шанс, само че и на доста работа. Въпреки първичните компликации, не се отхвърля. "Може би в персонален проект ми беше най-трудно ", споделя Евстатиева за началото.
По пътя в публицистиката обаче ѝ е се случва нещо доста по-трудно. През 2016 година тя оцелява след офанзива на талибаните в Афганистан , при която починаха двама нейни сътрудници - известният фотограф Дейвид Гилки (50 г.) и локалният преводач Забихула Тамана (38 г.). Репортерът Том Боумън също остава жив.
Четиримата се движат с отделение на афганистанската войска наоколо до Маржах в южната част на страната, когато конвоят е обстрелян, а техният автомобил e подложен на артилерийски огън. Оказва се, че са били предадени от вътрешен човек, двоен сътрудник, като задачата е била да бъдат убити почитан военачалник, всички американци, а самата тя да бъде отвлечена .
Седемте седмици, които прекарва в Афганистан, се трансформират в същински призрачен сън, когато сътрудниците ѝ умират пред нея. Въпреки това Евстатиева има вяра, че най-хубавият метод хората да бъдат осведомени, са репортажите от мястото на събитието. Затова за нея триумфът не се мери в извоювани награди и популярност, а в удовлетворението да окажеш помощ с справедлива информация.
Когато предходната година Съединени американски щати изтеглиха задачата си от Афганистан, а талибаните поеха контрола над страната, тя и Том Боуман издадоха книга с журналистическите истории, събрани от Дейвид Гилки там.
"Те починаха пред очите ми. Щяха да бъдат доста сюрпризирани, че единствено след 5 години това се случва. От друга страна, когато се замислих кой е останал жив от всичките хора - тези, които ни защитаваха, сега не са живи, хората, които ни нападнаха, не са живи, хората, с които бях, не са живи. Какво значи това? Има ли в действителност смисъл? Може би е време тази война просто да завърши, тъй като никой не побеждава, а всички умират ", споделя тогава пред БНР Евстатиева.
Въпреки всичко, тя би се занимавала с публицистика до края на живота си. Определя специалността си като идея с правила, които би трябвало постоянно да се съблюдават.
"Тъй като сега се занимавам с проверяваща публицистика, ме стимулира това да проверяваме неща доста значими за хората, да намерят отговорите на тези въпроси, да им помогнем да бъдат по-информирани или да схванат нещо, което ги тормози ", сподели пред Свободна Европа Евстатиева.
"Най-трудното в работата е да стигнеш до истината, да схванеш от кое място стартира нещо. Например, в случай че има някаква информация, да схванеш по какъв начин тя се е преобразила с времето, с цел да стигне до едно място, до което към този момент някои хора я одобряват като факт. Но факт ли е, истина ли е, не е ли истина, от кое място е почнала и кой я е направил да бъде в този формат, в който е сега? "
Тя е Моника Евстатиева и на 19 и 20 юли взе участие в практическо подкаст образование в София, проведено от Асоциацията на европейските публицисти в България дружно с Фондацията за свободата „ Фридрих Науман “. В двудневния семинар опита си предават сполучливи радио и подкаст основатели и специалисти.
Евстатиева споделя, че обича България , само че е сбъднала своята американска фантазия. Тя стартира от Американския университет в Благоевград, в който учи "Журналистика и всеобщи връзки " с подспециалност "Филмови и театрални изкуства ".
Любовта си към публицистиката пък дължи на районното радио "Аура ". Евстатиева е повода за първи път премията на отличили се студенти в университета да е присъдена за управление на студентска медия. Участва и в план по основаване на Асоциация на студентските радиостанции в България.
"Винаги съм желала да бъда публицист. Исках да бъда публицист някъде, където има свободна медия. Смятам, че е доста значимо публицистите постоянно да отразяват истината, даже и тя да не се харесва на леви или десни ", споделя Евстатиева, чието любознание я води до страната на неограничените благоприятни условия.
Завършва "Радио и телевизионна публицистика " във Вашингтон. След това печели стажантско място в утринния блок на NPR и последователно стига до позицията старши продуцент. Отговаря за излъчвания с обща публика от към 14 милиона души и е редактор на всекидневната стратегия All Things Considered (ATC). По време на президентската акция в Съединени американски щати през 2020 година тя работи и в "Ню Йорк таймс " . За известно време е и сътрудник на Българска национална телевизия.
Моника счита, че триумфът ѝ значително се дължи на шанс, само че и на доста работа. Въпреки първичните компликации, не се отхвърля. "Може би в персонален проект ми беше най-трудно ", споделя Евстатиева за началото.
По пътя в публицистиката обаче ѝ е се случва нещо доста по-трудно. През 2016 година тя оцелява след офанзива на талибаните в Афганистан , при която починаха двама нейни сътрудници - известният фотограф Дейвид Гилки (50 г.) и локалният преводач Забихула Тамана (38 г.). Репортерът Том Боумън също остава жив.
Четиримата се движат с отделение на афганистанската войска наоколо до Маржах в южната част на страната, когато конвоят е обстрелян, а техният автомобил e подложен на артилерийски огън. Оказва се, че са били предадени от вътрешен човек, двоен сътрудник, като задачата е била да бъдат убити почитан военачалник, всички американци, а самата тя да бъде отвлечена .
Седемте седмици, които прекарва в Афганистан, се трансформират в същински призрачен сън, когато сътрудниците ѝ умират пред нея. Въпреки това Евстатиева има вяра, че най-хубавият метод хората да бъдат осведомени, са репортажите от мястото на събитието. Затова за нея триумфът не се мери в извоювани награди и популярност, а в удовлетворението да окажеш помощ с справедлива информация.
Когато предходната година Съединени американски щати изтеглиха задачата си от Афганистан, а талибаните поеха контрола над страната, тя и Том Боуман издадоха книга с журналистическите истории, събрани от Дейвид Гилки там.
"Те починаха пред очите ми. Щяха да бъдат доста сюрпризирани, че единствено след 5 години това се случва. От друга страна, когато се замислих кой е останал жив от всичките хора - тези, които ни защитаваха, сега не са живи, хората, които ни нападнаха, не са живи, хората, с които бях, не са живи. Какво значи това? Има ли в действителност смисъл? Може би е време тази война просто да завърши, тъй като никой не побеждава, а всички умират ", споделя тогава пред БНР Евстатиева.
Въпреки всичко, тя би се занимавала с публицистика до края на живота си. Определя специалността си като идея с правила, които би трябвало постоянно да се съблюдават.
"Тъй като сега се занимавам с проверяваща публицистика, ме стимулира това да проверяваме неща доста значими за хората, да намерят отговорите на тези въпроси, да им помогнем да бъдат по-информирани или да схванат нещо, което ги тормози ", сподели пред Свободна Европа Евстатиева.
"Най-трудното в работата е да стигнеш до истината, да схванеш от кое място стартира нещо. Например, в случай че има някаква информация, да схванеш по какъв начин тя се е преобразила с времето, с цел да стигне до едно място, до което към този момент някои хора я одобряват като факт. Но факт ли е, истина ли е, не е ли истина, от кое място е почнала и кой я е направил да бъде в този формат, в който е сега? "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ