Сигурна зона. Как България посреща децата бежанци
Салех* е на 10 години. Свикнали сме да гледаме на децата на тази възраст като на занапред излизащи от най-ранния стадий на детството.
У нас децата на 10 към момента наложително се возят в автомобил с приспособена седалка. Салех обаче е пътувал повече от месец в най-опасните вероятни условия - возил се е нелегално в препълнен с хора товарен бус, вървял е пешком десетки километри, тичал е в гората през нощта, с цел да се добере от родната си Сирия , през Турция , до бежанския център в Харманли.
Сам.
Салех е най-големият наследник в фамилията и като доста други момчета е изпратен по пътя към Европа в търсене на избавление от войната в Сирия. Срещам се с него и още десетина деца, настанени в новоизградената сигурна зона за непридружени малолетни в районно-приемателния център на Държавната организация за бежанците в Харманли.
Най-често непридружените деца, търсещи протекция у нас, са младежи в тийнейджърска възраст, само че от време на време в групите се оказват и по-малки деца.
„ Имам две по-големи сестри и по-малък брат. Те към момента са в Алепо с майка ми “, споделя момчето.
Историята на Салех се повтаря доста пъти. Децата идват от разнообразни обитаеми места, някои са ходили на учебно заведение, други в никакъв случай не са стъпвали в клас, тъй като целият им живот е минал в някой от вътрешните бежански лагери, приютяващи цивилните от регионите на дейни бойни дейности в Сирия.
Едни описват за специалностите на бащите си – шивач, животновъд. Други, като Салех, от дълго време не са виждали татко си. Но всички имат сходна задача – да получат бежански статут, който им дава опция да изтеглят по легален път родителите и малолетните си братя и сестри.
Сигурна зона
Веднъж попаднали в системата у нас, търсещите протекция непридружени деца могат да чакат месеци, а от време на време и повече от година, с цел да се измине целият административен път и животът им да продължи. Този интервал голямата част от тях прекарват в по този начин наречените бежански центрове на Държавната организация за бежанците.
Едва 43 от 3843 непридружени деца, потърсили протекция у нас през 2023 година, са били настанени в обществени услуги за деца
Едва 43 от 3843 непридружени деца, потърсили протекция у нас през 2023 година, са били настанени в обществени услуги за деца, изяснява Лора Войнова , програмен координатор „ Закрила на детето “ в УНИЦЕФ – България .
„ Системата за протекция на детето не е подготвена да приема деца бежанци, по тази причина се стараем тази опция да се употребява най-малко за най-малките “, изяснява Войнова.
За останалите УНИЦЕФ, дружно с Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации и Международната организация по миграция към този момент пет години ръководят по този начин наречените „ сигурни зони “ в границите на бежанските центрове – обособени браншове за децата, попаднали в страната ни сами.
Първата такава зона отваря порти в центъра в кв. „ Военна рампа “ в София, след него и в „ Овча купел “. Съвсем неотдавна една от постройките в РПЦ – Харманли също действа като сигурна зона. Тя е с 98 места, 10 от които за девойки.
„ За първи път обособяваме специфични пространства за девойки, които са с по-високо равнище на сигурност. В другите сигурни зони няма такава опция “, споделя Лора Войнова. По думите ѝ част от децата не остават дълго в страната ни, а не престават незабавно пътя си към западната част на Европейския съюз. Други прекарват тук повече от година.
„ Без значение какъв брой време ще бъдат тук тези деца, това не ни освобождава от задължението да им осигурим някакви най-малко съществени равнища на сигурност и протекция “, изяснява експертката.
„ Основни потребности “
„ Това, което можем да създадем за децата на този стадий, е да им осигурим съществени потребности – заслон, хранене, облекло, санитарни такъми “, споделя за „ Свободна Европа “ директорката на Държавната организация за бежанците (ДАБ) Мариана Тошева.
Тя споделя, че децата на възраст под 16 години редовно се подават към просветителната система, само че единствено единици от тях в действителност потеглят на учебно заведение.
„ Повечето в никакъв случай не са ходили на учебно заведение в родината си, нямат и проекти да останат в България, по тази причина въобще не са стимулирани да вървят на учебно заведение “, изяснява Тошева.
Много по-голям е ползата за проучване на британски, само че пък опциите за това са само по планове на неправителствени организации.
Войната в Сирия продължава към този момент десетилетие, някои от тези деца не могат да пишат даже на родния си език, тъй като от живота са видели единствено война
„ Войната в Сирия продължава към този момент десетилетие, някои от тези деца не могат да пишат даже на родния си език, тъй като от живота са видели единствено война “, споделя и Лора Войнова. „ Децата, които сега идват в България, са изгубеното потомство на Сирия. Задачата да им се окаже качествена, а освен базова поддръжка, е извънредно комплицирана “.
Думите ѝ удостоверява 17-годишният Махмуд, който в никакъв случай не е виждал учебно заведение, такова, каквото ние си го представяме.
„ От години живеем в лагер. Там бяха пригодили една палатка, в която децата ходехме известно време, с цел да учим. Но след едно нахлуване я унищожиха и повече това не се повтори “, споделя той. Желанието му е да стигне при фамилията си в Норвегия и да стартира работа, въпреки да му е мъчно да си показа по какъв начин на процедура ще си откри работа без в никакъв случай да е учил никаква специалност.
Децата като статистика
Непридружените деца бежанци през годините доближават до 1/5 от търсещите протекция у нас. През последните 2-3 години броят им е надхвърлял доста този от предходни години, изяснява Мариана Тошева:
„ През 2023 год. за първите четири месеца на годината сме имали над 800 регистрирани непридружени деца. Това е най-големият брой откогато въобще съществува организацията “, акцентира Тошева.
Повечето от тях не възнамеряват да останат в България – някои изобщо, а някои - след събиране със фамилиите си.
През 2024 година броят на потърсилите протекция непридружени малолетни до 5 май е 358 – повече от два пъти по-малко. Повечето от тях не възнамеряват да останат в България – някои изобщо, а някои - след събиране със фамилиите си.
Такъв е и казусът на Махмуд от Идлиб. Той е на 17 година и чака да завърши процедурата, с която ще може да замине при фамилията си в Норвегия.
14-годишният Мохамад пък чака фамилията му да пристигна у нас от бежанския лагер в Турция, в който живее сега, и по-късно дружно да заминат за Германия.
Мариана Тошева обаче споделя усещанията си, че събирането на фамилията не е съществена задача, когато едно семейство изпрати детето си по пътя на бежанците:
„ Обикновено задачата е детето да се избави, да има късмет за по-добър живот “.
*Всички имена на интервюираните деца са изменени.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
У нас децата на 10 към момента наложително се возят в автомобил с приспособена седалка. Салех обаче е пътувал повече от месец в най-опасните вероятни условия - возил се е нелегално в препълнен с хора товарен бус, вървял е пешком десетки километри, тичал е в гората през нощта, с цел да се добере от родната си Сирия , през Турция , до бежанския център в Харманли.
Сам.
Салех е най-големият наследник в фамилията и като доста други момчета е изпратен по пътя към Европа в търсене на избавление от войната в Сирия. Срещам се с него и още десетина деца, настанени в новоизградената сигурна зона за непридружени малолетни в районно-приемателния център на Държавната организация за бежанците в Харманли.
Най-често непридружените деца, търсещи протекция у нас, са младежи в тийнейджърска възраст, само че от време на време в групите се оказват и по-малки деца.
„ Имам две по-големи сестри и по-малък брат. Те към момента са в Алепо с майка ми “, споделя момчето.
Историята на Салех се повтаря доста пъти. Децата идват от разнообразни обитаеми места, някои са ходили на учебно заведение, други в никакъв случай не са стъпвали в клас, тъй като целият им живот е минал в някой от вътрешните бежански лагери, приютяващи цивилните от регионите на дейни бойни дейности в Сирия.
Едни описват за специалностите на бащите си – шивач, животновъд. Други, като Салех, от дълго време не са виждали татко си. Но всички имат сходна задача – да получат бежански статут, който им дава опция да изтеглят по легален път родителите и малолетните си братя и сестри.
Сигурна зона
Веднъж попаднали в системата у нас, търсещите протекция непридружени деца могат да чакат месеци, а от време на време и повече от година, с цел да се измине целият административен път и животът им да продължи. Този интервал голямата част от тях прекарват в по този начин наречените бежански центрове на Държавната организация за бежанците.
Едва 43 от 3843 непридружени деца, потърсили протекция у нас през 2023 година, са били настанени в обществени услуги за деца
Едва 43 от 3843 непридружени деца, потърсили протекция у нас през 2023 година, са били настанени в обществени услуги за деца, изяснява Лора Войнова , програмен координатор „ Закрила на детето “ в УНИЦЕФ – България .
„ Системата за протекция на детето не е подготвена да приема деца бежанци, по тази причина се стараем тази опция да се употребява най-малко за най-малките “, изяснява Войнова.
За останалите УНИЦЕФ, дружно с Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации и Международната организация по миграция към този момент пет години ръководят по този начин наречените „ сигурни зони “ в границите на бежанските центрове – обособени браншове за децата, попаднали в страната ни сами.
Първата такава зона отваря порти в центъра в кв. „ Военна рампа “ в София, след него и в „ Овча купел “. Съвсем неотдавна една от постройките в РПЦ – Харманли също действа като сигурна зона. Тя е с 98 места, 10 от които за девойки.
„ За първи път обособяваме специфични пространства за девойки, които са с по-високо равнище на сигурност. В другите сигурни зони няма такава опция “, споделя Лора Войнова. По думите ѝ част от децата не остават дълго в страната ни, а не престават незабавно пътя си към западната част на Европейския съюз. Други прекарват тук повече от година.
„ Без значение какъв брой време ще бъдат тук тези деца, това не ни освобождава от задължението да им осигурим някакви най-малко съществени равнища на сигурност и протекция “, изяснява експертката.
„ Основни потребности “
„ Това, което можем да създадем за децата на този стадий, е да им осигурим съществени потребности – заслон, хранене, облекло, санитарни такъми “, споделя за „ Свободна Европа “ директорката на Държавната организация за бежанците (ДАБ) Мариана Тошева.
Тя споделя, че децата на възраст под 16 години редовно се подават към просветителната система, само че единствено единици от тях в действителност потеглят на учебно заведение.
„ Повечето в никакъв случай не са ходили на учебно заведение в родината си, нямат и проекти да останат в България, по тази причина въобще не са стимулирани да вървят на учебно заведение “, изяснява Тошева.
Много по-голям е ползата за проучване на британски, само че пък опциите за това са само по планове на неправителствени организации.
Войната в Сирия продължава към този момент десетилетие, някои от тези деца не могат да пишат даже на родния си език, тъй като от живота са видели единствено война
„ Войната в Сирия продължава към този момент десетилетие, някои от тези деца не могат да пишат даже на родния си език, тъй като от живота са видели единствено война “, споделя и Лора Войнова. „ Децата, които сега идват в България, са изгубеното потомство на Сирия. Задачата да им се окаже качествена, а освен базова поддръжка, е извънредно комплицирана “.
Думите ѝ удостоверява 17-годишният Махмуд, който в никакъв случай не е виждал учебно заведение, такова, каквото ние си го представяме.
„ От години живеем в лагер. Там бяха пригодили една палатка, в която децата ходехме известно време, с цел да учим. Но след едно нахлуване я унищожиха и повече това не се повтори “, споделя той. Желанието му е да стигне при фамилията си в Норвегия и да стартира работа, въпреки да му е мъчно да си показа по какъв начин на процедура ще си откри работа без в никакъв случай да е учил никаква специалност.
Децата като статистика
Непридружените деца бежанци през годините доближават до 1/5 от търсещите протекция у нас. През последните 2-3 години броят им е надхвърлял доста този от предходни години, изяснява Мариана Тошева:
„ През 2023 год. за първите четири месеца на годината сме имали над 800 регистрирани непридружени деца. Това е най-големият брой откогато въобще съществува организацията “, акцентира Тошева.
Повечето от тях не възнамеряват да останат в България – някои изобщо, а някои - след събиране със фамилиите си.
През 2024 година броят на потърсилите протекция непридружени малолетни до 5 май е 358 – повече от два пъти по-малко. Повечето от тях не възнамеряват да останат в България – някои изобщо, а някои - след събиране със фамилиите си.
Такъв е и казусът на Махмуд от Идлиб. Той е на 17 година и чака да завърши процедурата, с която ще може да замине при фамилията си в Норвегия.
14-годишният Мохамад пък чака фамилията му да пристигна у нас от бежанския лагер в Турция, в който живее сега, и по-късно дружно да заминат за Германия.
Мариана Тошева обаче споделя усещанията си, че събирането на фамилията не е съществена задача, когато едно семейство изпрати детето си по пътя на бежанците:
„ Обикновено задачата е детето да се избави, да има късмет за по-добър живот “.
*Всички имена на интервюираните деца са изменени.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ