Най-голямата политическа вендета“. Как комунистическият режим ликвидира бившите хора
Може ли човек да бъде погубен, тъй като носи очила? А тъй като знае непознати езици или има земя? Да, може. Това са историите на съответни хора в България, случили се в няколко тъмни месеца след 9.09.1944 година А терминът, който ще дефинира орисите на няколко генерации по-късно, е " някогашни хора “.
“Бившите хора “. Някога това е бил резистентен израз. Зад него стои история на репресии, принуждение и заличаване.
Този израз стартира да се употребява по времето на Руската империя, откакто е оповестен разказът на Максим Горки “Бивши хора “. В него писателят разказва живота на хората, които от благоденствие са достигнали до цялостна бедност. След Октомврийската гражданска война и идването на комунистическата власт изразът се употребява за всички, които губят обществения си статут.
Този термин употребява и българската Държавна сигурност след 1944 година Тайните служби на комунистическия режим основават специфична конструкция, която да се занимава с “бившите ”. В последните години има няколко проучвания, които наблюдават какво и по какъв начин се е случвало.
В Студио България на Свободна Европа разговаряхме с доцент Мартин Иванов , създател на
Най-важното от изявлението " Бивши хора " е една яма. Една откровена визуализация на безконтролността на властта. Една яма, в която тази безконтролна власт може да запрати всекиго ". " Нямаме лист, нямаме даже груба показва за броя на жертвите. Спекулира се с най-различни числа – от 3 до 30 хиляди [души]. Но даже и да вземем междинните оценки, става въпрос за най-голямата политическа вендета, най-голямата политическа кавга, въобще, в нашата история ". " Това, което се случва към 9 септември 1944 година, е неповторимо и чрезвичайно в нашата история. Едно излизане на бесовете от бутилката и едно бушуване в границите на няколко месеца, при което са избити без съд и присъда хиляди, а може би и десетки хиляди души, безусловно за нищо ". " Тези три форми на имуществени, физически репресии и дискриминирането, като цяло, обобщават ориста на някогашните хора, с която те са принудени да намират някакъв метод да се оправят ". " Хората от някогашните елити, някогашните хора, са били принудени да работят тежки физически действия – строители, миньори, каруцари ". " Целите са най-различни. Но, в случай че, би трябвало да отделим една съществена – да се унищожи алтернативата. Да няма опция на този режим ". Унищожението на една класа
" Бивши хора “. С тези думи след 9 септември 1944 година комунистическият режим дамгосва към половин милион мъже, дами и деца, принадлежали или упрекнати, че са били част от остарелия „ монархофашистки режим “.
" Групата е доста по-широка. Към нея се включват и всевъзможни други междинни обществени групи. Средната класа, интелектуалците, представителите на офицерството, на управлението на полицията. Дори и редовите служители на реда, свещеничеството в огромната си част и едрите земеделци “, сподели доцент Иванов. По думите му „ някогашни хора “ е една яма. " Една откровена визуализация на безконтролността на властта. Една яма, в която тази безконтролна власт може да запрати всекиго “. Системата е работила по този начин, че „ един път попаднали в ямата, това е една обществена дамга, едно нажежено желязо, с което остават и идващите генерации “.
Нямаме лист, нямаме даже груба показва за броя на жертвитеДоц. Мартин Иванов
Няма точни данни какъв брой души са станали жертви на репресиите против така наречен някогашни хора. „ Нямаме лист, нямаме даже груба показва за броя на жертвите. Спекулира се с най-различни числа – от 3 до 30 хиляди [души]. Но даже и да вземем междинните оценки, става въпрос за най-голямата политическа вендета, най-голямата политическа кавга въобще в нашата история “, сподели доцент Иванов.
" В кръговете на пъкъла “
В книгата си „ Бившите хора на концлагерна България “ доцент Иванов написа, че още в първите часове след 9 септември 1944 година новата власт стартира с „ ударни темпове да гради системата от механизми за обществено деградиране “. Доц. Иванов употребява като съпоставяне кръговете на пъкъла. Началото е обвързвано с гнет, който минава в дискриминация.
" Тези три форми на имуществени, физически репресии и дискриминирането, като цяло, обобщават ориста на някогашните хора, с която те са принудени да намират някакъв метод да се оправят “, сподели доцент Иванов. Хората, избрани като „ някогашни “, са били лишавани от имущество по разнообразни способи. Имали са ограничавания и във връзка с образованието. „ Има и дискриминация по отношение на работа. Недопускане на работа или пък чести уволнения. Стъклен таван – в случай че започнеш някъде работа, да е ясно, че няма по какъв начин да достигнеш до по-високи управителни позиции “, сподели доцент Иванов.
По думите му „ хората от някогашните елити, някогашните хора, са били принудени да работят тежки физически действия – строители, миньори, каруцари “. Процесите на репресии са били следени от тайните комунистически служби по разнообразни способи.
„ Целите са най-различни. Но в случай че би трябвало да отделим една съществена – да се унищожи алтернативата. Да няма опция на този режим “, сподели доцент Иванов.
“Бившите хора “. Някога това е бил резистентен израз. Зад него стои история на репресии, принуждение и заличаване.
Този израз стартира да се употребява по времето на Руската империя, откакто е оповестен разказът на Максим Горки “Бивши хора “. В него писателят разказва живота на хората, които от благоденствие са достигнали до цялостна бедност. След Октомврийската гражданска война и идването на комунистическата власт изразът се употребява за всички, които губят обществения си статут.
Този термин употребява и българската Държавна сигурност след 1944 година Тайните служби на комунистическия режим основават специфична конструкция, която да се занимава с “бившите ”. В последните години има няколко проучвания, които наблюдават какво и по какъв начин се е случвало.
В Студио България на Свободна Европа разговаряхме с доцент Мартин Иванов , създател на
Най-важното от изявлението " Бивши хора " е една яма. Една откровена визуализация на безконтролността на властта. Една яма, в която тази безконтролна власт може да запрати всекиго ". " Нямаме лист, нямаме даже груба показва за броя на жертвите. Спекулира се с най-различни числа – от 3 до 30 хиляди [души]. Но даже и да вземем междинните оценки, става въпрос за най-голямата политическа вендета, най-голямата политическа кавга, въобще, в нашата история ". " Това, което се случва към 9 септември 1944 година, е неповторимо и чрезвичайно в нашата история. Едно излизане на бесовете от бутилката и едно бушуване в границите на няколко месеца, при което са избити без съд и присъда хиляди, а може би и десетки хиляди души, безусловно за нищо ". " Тези три форми на имуществени, физически репресии и дискриминирането, като цяло, обобщават ориста на някогашните хора, с която те са принудени да намират някакъв метод да се оправят ". " Хората от някогашните елити, някогашните хора, са били принудени да работят тежки физически действия – строители, миньори, каруцари ". " Целите са най-различни. Но, в случай че, би трябвало да отделим една съществена – да се унищожи алтернативата. Да няма опция на този режим ". Унищожението на една класа
" Бивши хора “. С тези думи след 9 септември 1944 година комунистическият режим дамгосва към половин милион мъже, дами и деца, принадлежали или упрекнати, че са били част от остарелия „ монархофашистки режим “.
" Групата е доста по-широка. Към нея се включват и всевъзможни други междинни обществени групи. Средната класа, интелектуалците, представителите на офицерството, на управлението на полицията. Дори и редовите служители на реда, свещеничеството в огромната си част и едрите земеделци “, сподели доцент Иванов. По думите му „ някогашни хора “ е една яма. " Една откровена визуализация на безконтролността на властта. Една яма, в която тази безконтролна власт може да запрати всекиго “. Системата е работила по този начин, че „ един път попаднали в ямата, това е една обществена дамга, едно нажежено желязо, с което остават и идващите генерации “.
Нямаме лист, нямаме даже груба показва за броя на жертвитеДоц. Мартин Иванов
Няма точни данни какъв брой души са станали жертви на репресиите против така наречен някогашни хора. „ Нямаме лист, нямаме даже груба показва за броя на жертвите. Спекулира се с най-различни числа – от 3 до 30 хиляди [души]. Но даже и да вземем междинните оценки, става въпрос за най-голямата политическа вендета, най-голямата политическа кавга въобще в нашата история “, сподели доцент Иванов.
" В кръговете на пъкъла “
В книгата си „ Бившите хора на концлагерна България “ доцент Иванов написа, че още в първите часове след 9 септември 1944 година новата власт стартира с „ ударни темпове да гради системата от механизми за обществено деградиране “. Доц. Иванов употребява като съпоставяне кръговете на пъкъла. Началото е обвързвано с гнет, който минава в дискриминация.
" Тези три форми на имуществени, физически репресии и дискриминирането, като цяло, обобщават ориста на някогашните хора, с която те са принудени да намират някакъв метод да се оправят “, сподели доцент Иванов. Хората, избрани като „ някогашни “, са били лишавани от имущество по разнообразни способи. Имали са ограничавания и във връзка с образованието. „ Има и дискриминация по отношение на работа. Недопускане на работа или пък чести уволнения. Стъклен таван – в случай че започнеш някъде работа, да е ясно, че няма по какъв начин да достигнеш до по-високи управителни позиции “, сподели доцент Иванов.
По думите му „ хората от някогашните елити, някогашните хора, са били принудени да работят тежки физически действия – строители, миньори, каруцари “. Процесите на репресии са били следени от тайните комунистически служби по разнообразни способи.
„ Целите са най-различни. Но в случай че би трябвало да отделим една съществена – да се унищожи алтернативата. Да няма опция на този режим “, сподели доцент Иванов.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ