Варшавския договор
Твърде малко хора биха дали отговор на въпроса какво значение има датата 14 май 1955 година в историята на България?
Това е датата, на която е основан Варшавският контракт, а смисъла на присъединяване на България в този боен съюз се оказва доста по-голямо от хипотетичното.
Като член на Варшавския контракт България покрива 6 % от военните и логистични разноски на съюза, което се оказва голямо перо в бюджета на страната и е една от аргументите за бедността в страната.
Заради присъединяване на България в този пакт, тя става непрекъсната цел на войските на НАТО, които възнамеряват набези при положение на военни дейности.
Като един от двата най-лоялни членове на пакта България взе участие в някои интернационалните прояви, като рецесията в Чехословакия, демонстрация, спечелили неприятна популярност на страната ни.
Какво още ни даде и ни взе Варшавският контракт, ще отсъди неумолимият ход на историята. Запознаването с този контракт, в който България интензивно взе участие, е опция за сформиране у веки на персонално мнение какво е смисъла на Варшавския контракт за нас.
Варшавски контракт - същина и аргументи за сключването му
На 14 май 1955 година в столицата на Полша - Варшава, е подписан контракт, който влиза в историята като Варшавски контракт. Цялото му наименование е Договор за дружба, съдействие и взаимопомощ. Той е подписан от страните от социалистическия лагер - Албания, България, Чехословакия, Германска демократична република, Унгария, Полша, Румъния и Съветския съюз. Югославия отхвърля да се причисли към съюза, защото Тито взема решение да пази неутралитет.
Целта на този контракт е да се обезпечи спокойствието на социалистическите страни.
В момента, когато се подписва Варшавският контракт, противопоставящият се на него боен блок НАТО е към този момент на 6 години. Положението в международен мащаб е комплицирано за социалистическия лагер. Назрява Студената война - опълчването на двете съществуващи политически системи.
В изискванията на възходяща борба социалистическите страни се събират на 11 май във Варшава и на 14 май подписват контракта. В него се отбелязва, че той има очебийно защитителен темперамент и цели да подсигурява сигурността на страните от Източния блок.
Подписан е Протокол за основаване на Обединени въоръжени сили и Обединено командване. Начело на това командване застават маршали от Съветската войска. Това са Конев, Гречко и Якубовски.
Снимка: OpenClipart-Vectors/ pixabay.com Така сред Изтока и Запада се спуска завеса, която защищава от експанзия, геополитически искания, идеологически различия, само че резервира студения и нежен мир в Европа.
Договорът е преведен на немски, съветски, полски и чешки. Разпространяват го във всички страни от блока. Предвидено е да работи в интервал от 20 години. Подновен е още веднъж за 20 години през 1985 година.
Стратегията на Съветския съюз е сходна на тази на Съединени американски щати. Ръководната мощ желае да подсигурява своята сфера на въздействие, без да се постанова да влиза в нуклеарен спор. Точките, залегнали в документа, наподобяват тези на натовския контракт: за ненападение, за взаимопомощ при положение на нахлуване над някоя от страните-членки и други.
Начинът, по който е организиран пактът, демонстрира едно удивително развиване на военното дело в спокойно време. На голяма повърхност в централните елементи на Европа са ситуирани бронирани машини, жива мощ, въздухоплавателни средства и най-съвременни средства за връзка. Всичко това цели да не допусне нахлуване както на действителна жива мощ, по този начин и на идеологическо въздействие в социалистическия блок.
Действието на силите на Варшавския контракт в границите на съюза
Варшавският контракт и НАТО в никакъв случай не влизат във военни стълкновения, само че въпреки всичко силите на социалистическия пакт са употребявани няколко пъти в границите на самите държави-участнички.
През 1956 година стартира Унгарската гражданска война. Правителството на страната е ръководено от Имре Наги. Той афишира отдръпване на страната си от Варшавския контракт. Този акт е оценен като контрареволюционен и войските на Съветския съюз нахлуват в страната. За 2 седмици потушават протеста.
Варшавският контракт не взима присъединяване в тази интервенция във вътрешните работи на Унгария.
12 години по-късно стартира по този начин наречената Пражка пролет. През 1968 година Чехословакия прави опит за промени, ръководени от премиера Александър Дубчек. Варшавският контракт е избран като неравноправен съюз и против него армията на Чехословакия се декларира като мощ, подготвена да му се опълчи и да води война.
Тогава руските войски още веднъж нахлуват в суверенна страна. Този път те са подкрепени от 1 унгарска дивизия, 2 полски дивизии и 1 българска бригада. Румъния отхвърля да нахлуе в Чехословакия, тъй като счита, че е нарушен правилото за невмешателство във вътрешните работи на друга страна и по подобен метод се нарушава главното състояние, залегнало при основаване на пакта - груповата отбрана против външна експанзия. Германската демократична република също не взе участие, с цел да не се основава асоциация с нахлуването на нацистка Германия.
Албания въобще не декларира позиция и дори напуща съюза, в който взе участие официално още от 1962 година, когато е престанала да го поддържа.
Тази атака подкопава престижа на пакта и той върви към замиране още след 1980 година, незабавно с смяната, която стартира да се усеща в геополитически проект.
Краят на Варшавския контракт
В края на 1985 година излиза наяве, че централно- европейските страни ще получат автономия. Съветският съюз се отхвърля да употребява мощ, с цел да управлява страните-членки на Варшавския контракт. Започват бързи промени и комунистическите режими в Източния блок падат.
Новите държавни управления в някогашните участнички в пакта към този момент не го поддържат и при започване на 1991 година Чехословакия, Полша и Унгария декларират, че престават да поддържат съюза. България заявява същото и на процедура Варшавския контракт към този момент губи легитимност. Официалното му преустановяване става в средата на същата година.
Обединявайки се с някогашната Западна Германия, Германската демократична република става член на НАТО. В един миг Германия се оказва в неуместната обстановка да бъде член на два противопоставящи се военни блокове.
В останалите източноевропейски страни поддръжката към Варшавския контракт, неговите въоръжени сили и бази изцяло бележи сериозно ниски равнища и бързо отпада изцяло, а руските военни, които са били в бази в страни от Източния блок се завръщат вкъщи. С това се поставя завършек на каквато и да е обязаност във военно отношение сред обособените някогашни към този момент социалистически страни, които взимат различен курс на развиване. Днес множеството от тях към този момент са членове на НАТО.
Няколко години по-късно множеството някогашни членове на социалистическия блок към този момент са членове на Европейския съюз, други чакат да се причислят към двете организации, в които членуват множеството европейски страни.
Мястото на България във военните съюзи
България е била предан член на Варшавския контракт, а в този момент е подобен към НАТО, където членува сега. Ролята на страната ни в тези организации дава отговор на опциите на дребна страна, без искания за водещо място в един боен съюз, на който гледа като на поръчител за своята сигурност.




