"Белене" пак възкръсва. Честито!
Твърде постоянно в България схемата наподобява по този начин: безпределно въртене в кръг, а най-после - връщане в изходната точка. Идеалният образец е АЕЦ " Белене ", написа Ясен Бояджиев за " Дойче веле " и изяснява кой ще заплати сметката.
Казват, че занапред ще организират " задълбочена полемика, с цел да чуят всички причини " и с цел да решат " бързо, само че не преждевременно ". Поредица от събития и обстоятелства обаче приказват, че всичко към този момент е решено: планът АЕЦ " Белене " се възобновява. Разбира се, от това не следва безусловно, че в миналото ще бъде издигната електроцентрала. Но явно следва още веднъж да бъде пусната машината за произвеждане на безсмислени обществени разноски, които, естествено, за някои ще се явят доходи.
Лупинг в предишното
От година насам публиката бе редовно подготвяна да преглътне този залък - с обясненията, че " на Дунава са изсипани и стоят 3 милиарда лв., които би трябвало да се оползотворят " ; с изказванията, че има надали не опашка от вложители, искащи да " приватизират плана " ; и с уверенията, че този път " страната няма да дава нито лев ". В схемата имаше обаче една огромна празнота - на бранителите на плана им липсваха каквито и да било достоверни цифри. За сметка на това всички самостоятелни оценки посочваха, че централата е ненужна и стопански безсмислена.
Запълването на тази празнота бе предоставено против 2 млн. лв. на страдащата от непрестанен финансов апетит Българска академия на науките. Теоретично нейният разбор би трябвало да хвърли взор в далечното бъдеще, като регистрира настъпващите революционни промени в енергийните технологии и пазари. Вместо това въпросният разбор се оказа великански лупинг в предишното, с помощта на който ръководещите могат да прескочат 2012-та, да се отметнат от причините, с които тогава прекратиха плана " Белене ", след което наред да кацнат в 2001-ва, когато той бе обновен. При това със същите причини, опровергавани непрекъснато във времето. Натаманяване в условия на секретност
Вероятно за по-сигурно отчетът (1000 страници) е засекретен. Но и оповестеното му обобщение (9 страници) споделя задоволително. От друга страна, развиването на събитията в последно време поражда мощни подозрения, че в последния миг сметките са били натаманявани, тъй че до доведат до нужния извод.
Първо писането на отчета се проточи, а представянето му все се отлагаше. През това време енергийният министър взе да повтаря, че съгласно него към 2030 година страната ще има потребност от нови енергийни мощности. После самият министър председател без забележим мотив направи откритието, че " в случай че имаме газопроводи и нови (!!!) нуклеарни мощности, това най-вече пази една страна - там война няма ". Малко по-късно в медиите изтече вид на отчета, в който се твърдеше, че при всички тествани над 90 комбинации планът излиза финансово нежизнеспособен. Тоест, приходите от употреба няма по какъв начин да върнат разноските. Тогава се чу, че отчетът бил върнат за доработка и спомагателна оценка на пазарния риск. За да се стигне най-после до формалното показване на " окончателния " вид, систематизиран от министъра на енергетиката по този начин: " От разбора на Българска академия на науките стана ясно едно: най-хубавият вид е да се търсят благоприятни условия за реализацията на този план. Всеки различен ход би бил неблагоприятен за страната ".
През иглено ухо
Оказа се, че (явно при доработването) учените въпреки всичко са съумели да открият вид, при който планът вероятно би бил финансово аргументиран. Постижението им е удивително, единствено дето наподобява повече на приказка, в сравнение с стопански модел - нещо като да прокараш незабележим конец през невидимо иглено ухо и след това да започнеш да шиеш с него.
Този вид се основава на първо време на прогнозата, че ще има растеж на потреблението на електрическа сила, тъй като ще има и растеж на стопанската система. Тази прогноза обаче е прекомерно съмнителна, тъй като явно не взима поради възходящите софтуерни благоприятни условия за енергийна успеваемост и не регистрира международния и българския опит. А той демонстрира, че връзката сред енергийното ползване и икономическия напредък е по-сложна. Така да вземем за пример при възобновяването на плана през 2001 се твърдеше, че поради прекъсването на дребните блокове в Козлодуй и упования стопански растеж, без нова АЕЦ България е застрашена от режим на тока още през 2010-2011. Както и че в целия район се задава енергиен апетит. Случи се по-скоро противоположното. Вместо дефицити има остатъци. Оттогава българският Брутният вътрешен продукт набъбна с една трета, а потреблението на електрическа енергия си остана същото.
Да продължим по-нататък. Според учените, с цел да се сбъдне изчисленият от тях " печеливш " вид, има две наложителни условия. Първото е " елементарно " - присъединяване на българската страна, за което тя очевидно е подготвена. Второто изискване е по едно и също време да се осъществен няколко прогнози, свързани с: крайните разноски за създаване на централата (не повече от 10,5 милиарда евро); съотношението сред привлечените заеми и личния капитал на вложителя (поне 70:30); лихвата по заемите (до 4,5%); и пазарната цена на тока (достатъчно висока, с цел да покрие разходите).
Проблемът е, че при всяко отклоняване на който и да било от мечтаните параметри, сметката би пропаднала. И че също така всяка от посочените прогнози поотделно е извънредно пожелателна и нереалистична (което ненапълно признават и създателите на доклада). Така че да се извърши това изискване би било същинско знамение. Дребни неудобства
При това състояние ще е знамение и друго: да се намерят естествени вложители и банки, които да провиснал финансиране (особено при плануваните рента и съответствие на капитала). Но това са дребни неудобства, за които към този момент очевидно е открито решение - като няма " стратегически " вложител, " Росатом " е постоянно подготвен. Още до момента в който отчетът на Българска академия на науките се пишеше, българският министър председател одобри представители на съветската държавна корпорация, а по-късно енергийният министър сподели, че опцията " Росатом " да бъде поканена като вложител не е изключена. После в София пристигна различен представител на корпорацията, с цел да разгласи, че тя " е открита за опцията да взе участие във финансирането на АЕЦ " Белене " ". И с цел да подмятна като образец схемата на унгарската централа " Пакш-2 ". Сега се оказва, че от Българска академия на науките били проиграли и този модел, при който страната обезпечава единствено 20% от цената на плана, а останалите са заем от Русия. Резултатът щял да бъде " още по-голяма жизненост на АЕЦ " Белене " ". Освен това било добре производителят на оборудването да бъде и строител на централата - т.е., да си продължи оттова, където беше стигнал.
При това състояние уверенията, че страната повече няма да даде нито лев, а ще взе участие единствено с досегашните активи като апортна вноска, наподобяват като залъгалка, прикриваща прехвърлянето на бъдещите опасности и разноски върху данъкоплатците.
Залъгалка е и умилителното увещание, че към по този начин обрисувалото се решение ще се търси консенсус в Народното събрание. Защото авансово е ясно, че подобен (при това горещ) консенсус е налице сред всички днешни парламентарни партии. Както и сред съответните постоянно гладни стопански лобита.
Така че, до момента в който светът се е запътил с бързи крачки към бъдещето на новите енергийни технологии, България се кани да пренебрегва наличните по-евтини и ефикасни други възможности и след дълго въртене в кръг да се върне в изходната точка. За да възкреси 30-годишния план за остаряла, скъпа, ненужна и съветска централа. Разбира се, от това не следва безусловно, че в миналото такава централа ще бъде издигната. Но явно следва още веднъж да бъде пусната на високи обороти машината за произвеждане на безсмислени обществени разноски. Горивото, както се споделя, от вас. Честито!
Казват, че занапред ще организират " задълбочена полемика, с цел да чуят всички причини " и с цел да решат " бързо, само че не преждевременно ". Поредица от събития и обстоятелства обаче приказват, че всичко към този момент е решено: планът АЕЦ " Белене " се възобновява. Разбира се, от това не следва безусловно, че в миналото ще бъде издигната електроцентрала. Но явно следва още веднъж да бъде пусната машината за произвеждане на безсмислени обществени разноски, които, естествено, за някои ще се явят доходи.
Лупинг в предишното
От година насам публиката бе редовно подготвяна да преглътне този залък - с обясненията, че " на Дунава са изсипани и стоят 3 милиарда лв., които би трябвало да се оползотворят " ; с изказванията, че има надали не опашка от вложители, искащи да " приватизират плана " ; и с уверенията, че този път " страната няма да дава нито лев ". В схемата имаше обаче една огромна празнота - на бранителите на плана им липсваха каквито и да било достоверни цифри. За сметка на това всички самостоятелни оценки посочваха, че централата е ненужна и стопански безсмислена.
Запълването на тази празнота бе предоставено против 2 млн. лв. на страдащата от непрестанен финансов апетит Българска академия на науките. Теоретично нейният разбор би трябвало да хвърли взор в далечното бъдеще, като регистрира настъпващите революционни промени в енергийните технологии и пазари. Вместо това въпросният разбор се оказа великански лупинг в предишното, с помощта на който ръководещите могат да прескочат 2012-та, да се отметнат от причините, с които тогава прекратиха плана " Белене ", след което наред да кацнат в 2001-ва, когато той бе обновен. При това със същите причини, опровергавани непрекъснато във времето. Натаманяване в условия на секретност
Вероятно за по-сигурно отчетът (1000 страници) е засекретен. Но и оповестеното му обобщение (9 страници) споделя задоволително. От друга страна, развиването на събитията в последно време поражда мощни подозрения, че в последния миг сметките са били натаманявани, тъй че до доведат до нужния извод.
Първо писането на отчета се проточи, а представянето му все се отлагаше. През това време енергийният министър взе да повтаря, че съгласно него към 2030 година страната ще има потребност от нови енергийни мощности. После самият министър председател без забележим мотив направи откритието, че " в случай че имаме газопроводи и нови (!!!) нуклеарни мощности, това най-вече пази една страна - там война няма ". Малко по-късно в медиите изтече вид на отчета, в който се твърдеше, че при всички тествани над 90 комбинации планът излиза финансово нежизнеспособен. Тоест, приходите от употреба няма по какъв начин да върнат разноските. Тогава се чу, че отчетът бил върнат за доработка и спомагателна оценка на пазарния риск. За да се стигне най-после до формалното показване на " окончателния " вид, систематизиран от министъра на енергетиката по този начин: " От разбора на Българска академия на науките стана ясно едно: най-хубавият вид е да се търсят благоприятни условия за реализацията на този план. Всеки различен ход би бил неблагоприятен за страната ".
През иглено ухо
Оказа се, че (явно при доработването) учените въпреки всичко са съумели да открият вид, при който планът вероятно би бил финансово аргументиран. Постижението им е удивително, единствено дето наподобява повече на приказка, в сравнение с стопански модел - нещо като да прокараш незабележим конец през невидимо иглено ухо и след това да започнеш да шиеш с него.
Този вид се основава на първо време на прогнозата, че ще има растеж на потреблението на електрическа сила, тъй като ще има и растеж на стопанската система. Тази прогноза обаче е прекомерно съмнителна, тъй като явно не взима поради възходящите софтуерни благоприятни условия за енергийна успеваемост и не регистрира международния и българския опит. А той демонстрира, че връзката сред енергийното ползване и икономическия напредък е по-сложна. Така да вземем за пример при възобновяването на плана през 2001 се твърдеше, че поради прекъсването на дребните блокове в Козлодуй и упования стопански растеж, без нова АЕЦ България е застрашена от режим на тока още през 2010-2011. Както и че в целия район се задава енергиен апетит. Случи се по-скоро противоположното. Вместо дефицити има остатъци. Оттогава българският Брутният вътрешен продукт набъбна с една трета, а потреблението на електрическа енергия си остана същото.
Да продължим по-нататък. Според учените, с цел да се сбъдне изчисленият от тях " печеливш " вид, има две наложителни условия. Първото е " елементарно " - присъединяване на българската страна, за което тя очевидно е подготвена. Второто изискване е по едно и също време да се осъществен няколко прогнози, свързани с: крайните разноски за създаване на централата (не повече от 10,5 милиарда евро); съотношението сред привлечените заеми и личния капитал на вложителя (поне 70:30); лихвата по заемите (до 4,5%); и пазарната цена на тока (достатъчно висока, с цел да покрие разходите).
Проблемът е, че при всяко отклоняване на който и да било от мечтаните параметри, сметката би пропаднала. И че също така всяка от посочените прогнози поотделно е извънредно пожелателна и нереалистична (което ненапълно признават и създателите на доклада). Така че да се извърши това изискване би било същинско знамение. Дребни неудобства
При това състояние ще е знамение и друго: да се намерят естествени вложители и банки, които да провиснал финансиране (особено при плануваните рента и съответствие на капитала). Но това са дребни неудобства, за които към този момент очевидно е открито решение - като няма " стратегически " вложител, " Росатом " е постоянно подготвен. Още до момента в който отчетът на Българска академия на науките се пишеше, българският министър председател одобри представители на съветската държавна корпорация, а по-късно енергийният министър сподели, че опцията " Росатом " да бъде поканена като вложител не е изключена. После в София пристигна различен представител на корпорацията, с цел да разгласи, че тя " е открита за опцията да взе участие във финансирането на АЕЦ " Белене " ". И с цел да подмятна като образец схемата на унгарската централа " Пакш-2 ". Сега се оказва, че от Българска академия на науките били проиграли и този модел, при който страната обезпечава единствено 20% от цената на плана, а останалите са заем от Русия. Резултатът щял да бъде " още по-голяма жизненост на АЕЦ " Белене " ". Освен това било добре производителят на оборудването да бъде и строител на централата - т.е., да си продължи оттова, където беше стигнал.
При това състояние уверенията, че страната повече няма да даде нито лев, а ще взе участие единствено с досегашните активи като апортна вноска, наподобяват като залъгалка, прикриваща прехвърлянето на бъдещите опасности и разноски върху данъкоплатците.
Залъгалка е и умилителното увещание, че към по този начин обрисувалото се решение ще се търси консенсус в Народното събрание. Защото авансово е ясно, че подобен (при това горещ) консенсус е налице сред всички днешни парламентарни партии. Както и сред съответните постоянно гладни стопански лобита.
Така че, до момента в който светът се е запътил с бързи крачки към бъдещето на новите енергийни технологии, България се кани да пренебрегва наличните по-евтини и ефикасни други възможности и след дълго въртене в кръг да се върне в изходната точка. За да възкреси 30-годишния план за остаряла, скъпа, ненужна и съветска централа. Разбира се, от това не следва безусловно, че в миналото такава централа ще бъде издигната. Но явно следва още веднъж да бъде пусната на високи обороти машината за произвеждане на безсмислени обществени разноски. Горивото, както се споделя, от вас. Честито!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ