Цял ден изкара на реката. Седеше на любимото си тръбно

Цял ден изкара на реката. Седеше на обичаното си тръбно столче, мяташе въдицата и се наслаждаваше на тишината. Пък и уловът беше добър. Беше към този момент късен следобяд. Прибра такъмите и си потегли към къщи. Вечерта беше приятна, вечерята вкусна, виното превъходно. Погледаха с Мимето телевизия и взеха решение да си легнат. На другия ден щяха да вървят с Телчо на разходка до Боянския водопад. Облече си пижамата, сподели на жена си лека нощ, загаси нощната лампа и нетърпеливо се втурна в чудния свят на сънищата.

„ Денят беше топъл и безоблачен. Със съседа Телчо отиваха до фермерския пазар пред Министерството на земеделието., само че по пътя се отбиха в Агенция Пътна Инфраструктура. Като инженер геолог, Телчо постоянно даваше в АПИ всякакви писмени мнения. Влязоха в постройката и Телчо му сподели: „ Изчакай ме на шефския етаж, там има диванче, на което можеш да седнеш, аз няма да се бавя доста. “ Българчо по този начин и направи. Видя диванчето, малко поопърпано, само че другояче чистичко. Поизтупа го с една ръка и седна. Тъкмо се чудеше над какво да поумува и асансьорът спря на етажа, вратата се отвори и оттова излезе..... тематиката за размисъл – Енчо Хрисев. Енчо беше заместител ръководител на Народното събрание от квотата на ръководещите. Каква външност имаше този човек. Беше мощно елегантно облечен – мрачен костюм от три елементи, бяла риза, триъгълен възел на вратовръзката, панталонът изгладен, в случай че го пипнеш ще се порежеш, а обувките лъснати до искра, муха кацне ли от горната страна, несъмнено ще се разчекне. Стилно подстриган, косата от горната страна малко поизбягала, но това несъмнено беше от фуражката, нали е някогашен боен. В ръка държеше царско синя директория. Застана пред кабинета на краткотрайно ръководещия Цончо Андреев, почука на вратата и зачака. Щом отвориха вратата незабавно го поканиха да влезе. Българчо не доумяваше що щеше Енчо тук в АПИ. Той на практика беше вторият човек в най – висшата институция на страната и като подобен можеше публично да предложения или привика в служебния си кабинет в Народното събрание съвсем всеки, та какво оставаше за Цончо Андреев. Дали пък не е поради някаква спекулация или посредничество и не желае да е пред погледа на обществото? Тази нахална мисъл, Българчо на часа прогони от мозъка си. Накрая му светна лампата. Енчо Хрисев е почитан народен представител и непретенциозен човек. Той работи на ползу рода и не се свени да върви измежду по-нисшестоящите от него хора. Българчо благородно му завидя. Отново прелестно го полази мисълта за депутатството и твърдо реши още през днешния ден да беседва за това с жена си. Не след дълго Телчо се появи, удовлетворен от свършената си работа. Отидоха до пазара, купиха туй-онуй и се пребраха.Скоро се прибра и Мимето и Българчо показа с нея концепцията си.„ От по кое време очаквам да чуя гова, бе човек. С твоите качества ти си роден за това. Депутатството е твоето занятие. Още на следващия ден отиваме при кака Сийка “.

Мимето и кака Сийка се познаваха от деца. Техните баби преди време са си простирали прането на едно въже и около това са били в доста близки връзки. Тези връзки сполучливо са ги трансферирали и на внучките си. Кака Сийка беше по стара от Мимето, само че това не пречеше на тяхното другарство. Тя беше началник на локалния клуб на ръководещата партия. Отказваше по – високи постове в партията, само че беше доста уважавана в Изпълнителната комисия и несъмнено и се слушаше думата. По времето на соца е била партиен секретар в предприятието, в което е работела. Затова нейния опит в партийното строителство беше високо оценен от новата и партия, още повече, че там тя срещна доста някогашни партийни сътрудници.