Цивилни българи и украинци остават заложници на войната в някои

Цивилни българи и украинци остават заложници на войната

Цивилни българи и украинци остават заложници на войната в някои от най- горещите региони на бойни дейности. Някои са разграничени от фамилиите си, а други споделят, че бомбоубежища към този момент са със напълнен потенциал

От началото на въздушните офанзиви по Харков до момента проф. Михаил Станчев и брачната половинка му не са се крили в бомбоубежище. Казват, че в близката до тях метростанция места към този момент няма

„ Седим си у дома. Затваряме прозорците и чакаме. Метрото е огромно. 150 хиляди там се крият. А Харков е милион и 600 хиляди. 150 е доста, само че не е доста за Харков. Там просто към този момент няма място. Жена ми не желае да си тръгвау а аз няма да я остава. 45 години сме дружно. Да я оставя, не е по моите морални полезности “, сподели проф. Михаил Станчев.

Напусналите пък се оплакват от мародери.

„ Има ги отвън града Хората, които с коли отпътуват, се оплакват, че по автомагистралата ги стопират и взимат колата, и парите “.

По магазините в Харков към този момент липсват съществени артикули.

„ Вода няма на никое място. Нашата питейна вода свърши. Сега я преваряваме два пъти. След няколко дни може да няма хлор, с цел да дезинфекцират водата, която върви по водопровода. Тогава напълно ще е неприятно “, добави проф. Станчев.

Днес ракета удари и постройката на регионалната администрация - в самия център на Харков. Станчев споделя, че не си е представял сходен сюжет в нашия век.

А в Киев - Таня Станева споделя, че в никакъв случай не е виждала града толкоз нереален.

„ От едната страна коли с надпис - " Деца ", да бъдат деликатни, а от другата стана - коли, които носят военна техника, и написа „ Свобода или гибел “. Изпитвам горделивост, че аз съм гражданка на Украйна и два пъти, че „ Свобода или гибел “ го има и в моята българска гибел два пъти. Светът разбра, че тази война не е сред Русия и Украйна “, разяснява Таня Станева.