Цикълът Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите

Цикълът „ Българските ботаници “ споделя за петима български учени, основали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които разказват тяхното разнообразие, цикълът се стопира и на любопитни обстоятелства от света на самата просвета – по какъв начин се кръщават растения, какви открития тласкат напред другите дялове на ботаническото познание, по какъв начин се откриват ботанически градини и по какъв начин се написа азбучник към растителния свят на една страна.

Епизод 2 е отдаден на акад. Николай Стоянов – роден на 21.11.1883 година в гр. Гродно (днешен Беларус). Основното и междинното си обучение приключва в Белосток (днешна Полша). През 1903 година се записва да учи в селскостопанското поделение на Киевския политехнически университет. През 1909 година идва в София и продължава образованието си в Софийския университет, компетентност Естествена история.

Създател и пръв началник на Катедрата по земеделска ботаника в Агрономо-лесовъдния факултет и негов пръв декан (1931-1932). В продължение на 15 години е началник на Катедрата по Систематика на растенията и растителна география в Природо-математическия факултет на СУ. Основател е на Института по ботаника с ботаническа градина при Българска академия на науките, негов първи шеф в продължение на 15 години.

Съвместният му труд с акад. Борис Стефанов „ Флора на България “ (1924-1925) претърпява четири издания. Той е първи по рода си у нас, написан от български ботаници, отбелязващ началото на нова ера в българската ботаника.

За акад. Николай Стоянов описват проф. Стефан Станев, Росен Василев от Българска фондация „ Биоразнообразие “ и Ирина Герасимова, ботаник от Природонаучния музей към Българска академия на науките.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Снимки – Българска академия на науките и СУ " Св. Кл. Охридски "