Магия на седмицата: Грижа за себе си и своята енергия
Целият живот на цивилизованото общество съставлява непрестанен развой на ползване и отдаване на сила. Този енергиен продан се ръководи и управлява от системата, в която живеем. Тя разчита извънредно доста на несъзнавания развой в това отношение и черпи с цялостни шепи сила от извора.
Принципно ние хората се раждаме с избран енергиен запас, който би трябвало да ни служи единствено за спешни обстановки, в които сами не можем да се оправим. Това обаче значи, че би трябвало да можем да произвеждаме всекидневно нужното ни количество сила, с цел да действаме обикновено. Колкото повече изразходваме, толкоз повече би трябвало да генерираме. За страдание, никой не ни учи по какъв начин се прави това. Разчитаме главно на интуицията си за жизненоважен развой. И доста постоянно, изпаднали в непълнота, се обръщаме за помощ към енергийния си запас за ежедневни потребности и черпим от него, без да си даваме сметка какъв брой би ни бил нужен той някой ден. Както и че той също има край.
Да се замислим за това през днешния ден. Можем ли да генерираме задоволително сила, с цел да живеем на върха на вълната всеки ден? Какво вършим в тази посока? Просто да се храним, когато огладнеем, и да поспим, когато наближи нощта, не е задоволително. Снабдени единствено с това, седим на ръба на рецесията.
Защо да не помислим през днешния ден за малко йога, за някаква по-лека форма на медитация, за повече смях денем, за повече позитивни мисли и прекарвания... всеки ден. Все отново може да стартираме от през днешния ден с нещо малко, с една специфична грижа за себе си и своята сила.
Да уважим себе си в седмицата на медитацията с 10 минути притихване със затворени очи и вглъбяване в себе си!
Принципно ние хората се раждаме с избран енергиен запас, който би трябвало да ни служи единствено за спешни обстановки, в които сами не можем да се оправим. Това обаче значи, че би трябвало да можем да произвеждаме всекидневно нужното ни количество сила, с цел да действаме обикновено. Колкото повече изразходваме, толкоз повече би трябвало да генерираме. За страдание, никой не ни учи по какъв начин се прави това. Разчитаме главно на интуицията си за жизненоважен развой. И доста постоянно, изпаднали в непълнота, се обръщаме за помощ към енергийния си запас за ежедневни потребности и черпим от него, без да си даваме сметка какъв брой би ни бил нужен той някой ден. Както и че той също има край.
Да се замислим за това през днешния ден. Можем ли да генерираме задоволително сила, с цел да живеем на върха на вълната всеки ден? Какво вършим в тази посока? Просто да се храним, когато огладнеем, и да поспим, когато наближи нощта, не е задоволително. Снабдени единствено с това, седим на ръба на рецесията.
Защо да не помислим през днешния ден за малко йога, за някаква по-лека форма на медитация, за повече смях денем, за повече позитивни мисли и прекарвания... всеки ден. Все отново може да стартираме от през днешния ден с нещо малко, с една специфична грижа за себе си и своята сила.
Да уважим себе си в седмицата на медитацията с 10 минути притихване със затворени очи и вглъбяване в себе си!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ