Цариградските българи подават молби до посланиците на великите сили в

Цариградските българи подават молби до посланиците на великите сили в Цариград за подпомагане пред Високата врата българската православна черква да се отдели от Патриаршията. Денят е 4 май 1861 година През 1872 година в Букурещ приключва Първото общо заседание на БРЦК. Отчитайки изискванията в българските земи и интернационалната конюнктура на Балканите, събранието взема решение за прекосяване към незабавни революционни дейности. Васил Левски е избран за основен деятел в Северна България, Тракия и Македония и с получено за задачата пълномощие се завръща в българските земи и продължава построяването на вътрешната организация. На 4 май са родени: Георги Аспарухов- Гунди - български футболист, централен нападател, Филип Трифонов - трагичен и кино артист. На тази дата умират: Гоце Делчев, Стоян Попандреев Робов - възрожденец, герой против фанариотското духовно иго.

1999 година
Българският парламент гласоподава настояването на НАТО да бъде предоставена част от въздушното пространство на България за въздушни акции на НАТО против Югославия. Това предложение е подкрепено от 153-ма депутати, а срещу са 81 от Демократичната левица, Евролевицата, Зелената партия и самостоятелни. Гласуването е съпроводено с манифестации в поддръжка на това решение, проведени от държавното управление и от синдикат " Промяна ", и срещу, проведени от Българска социалистическа партия и антивоенно настроени интелектуалци.

1999 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина “ първа степен на Руслан Райчев.

1998 година
Завършва XLIII-тия конгрес на Българска социалистическа партия. Приети са политически план " Работа, напредък, развиване - алтернативата за България ", политическа резолюция за дневния ред на България и дилемите на Българска социалистическа партия, резолюция на Българска социалистическа партия за обединяването на левите и левоцентристките сили и за основаването на нова левица в България. Георги Първанов е избран отново за ръководител на Висшия съвет на Българска социалистическа партия.

1937 година
Публикувана е Наредба-закон за безучастие на български жители в испанската революция.

1934 година
Двадесет и третото Обикновено национално заседание гласоподава избор на съмнение на министър Стоян Костурков и на 14 май министър председателят подава оставка.
Стоян Костурков е роден в Панагюрище. Завършва Петропавловското духовно учебно заведение в Лясковския манастир и една година следва право в Женева. Завръща се в България и работи като преподавател в Панагюрище, Пазарджик, Хасково, Враца, Варна и София. Той е един от основателите на Радикалдемократическата партия. От 1906 година е неин секретар до разтурянето и през 1934 година Костурков взе участие в издаването на нейния печатен орган в. " Радикал " и в редактирането на сп. " Обществено развиване " и сп. " Демократически обзор ". Избиран на няколко пъти за министър. В държавното управление на Ал. Малинов от 21 юни до 28 ноември 1918 година и в това на Т. Теодоров от 28 ноември 1918 година до 6 октомври 1919 година е министър на просветата. След държавния прелом на 9 юни 1923 година той застава отпред на това крило на Радикалната партия, което не се съгласява с включването и в Демократическия сговор и по-късно взе участие в образуването на Народния блок. По време на ръководството на блока през 1931–1934 година е назначен за министър на железниците. В годините на Втората международна война 1939–1945 година Костурков се афишира в отбрана на евреите и на Търновската конституция. През 1945 година ръководената от него Радикална партия се включва към Отечествен фронт, а той е определен за министър на просветата. Издава кн игата " Върху логиката на психиката на българина ".

1925 година
Публикуван е Закон за администрацията и полицията. С него се основава Дирекция на полицията с три отдела: Криминален, Държавна сигурност и Административна полиция. Разширяват се правата на окръжните шефове и на околийските началници за сметка на изборните общински и окръжни препоръки.

1910 година
В София е извършена учредителна конференция на Българската национална македоно-одринска революционна организация (БНМОРО). Приети са правилник и учредителен устав и е определен Временен основен комитет в състав: Христо Чернопеев и Атанас Бозуков.

1873 година
Атанас Узунов е хванат при опит да убие наказания на гибел за изменничество хасковски господар хаджи Ставри Примо. По-късно са задържани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив - Н. Геров, прави опит да ги освободи или понижи присъдите им. През декември 1873 година Узунов е наказан на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени). Атанас Узунов е роден в Одрин, в фамилията на преселници от Копривщица по време на кърджалийските безредици. Учи в гръцко учебно заведение в Одрин и в Николаевската гимназия в Русия. Учителства в българското учебно заведение в Букурещ, където се среща с Любен Каравелов, Христо Ботев и други революционни дейци. След това посещава Пловдив, Казанлък, Котел, Шумен, Русе, Варна и Търново - " пътешествия и проучване духа на българския народ ", съгласно неговите думи. Установява се в Калофер, където става преподавател. Заподозрян от турските управляващи в революционна активност, той се реалокира в Сливен, където става основен преподавател. Там през есента на 1872 година се среща с Васил Левски и става негов асистент и уредник на комитети в няколко революционни окръга, за което му е обещано и пълномощие. Известието за залавянето на Васил Левски, донесено от пощальон от Троян на 4 януари 1873 година, го заварва в Стара Загора. На заседание на съзаклятниците от Старозагорския комитет Атанас Узунов е избран за негов заместител. Само след два дни, с непознат паспорт, той се насочва за Търново. В Габрово е арестуван, само че локални българи подсигуряват за него като търговец и, съпроводен от 4 заптиета, потегля за Търново. В региона на Дряново съумява да избяга. В Търново узнава, че Левски ще бъде съден в София и оттова ще бъде изпратен в Цариград. Тогава преоблечен като калугер, се връща в Тракия. На 20 януари Старозагорският революционен комитет взема решение да се устрои засада сред Търново Сеймен (дн. Симеоновград) и гара Раковски (дн. в Димитровград). За задачата Атанас Узунов провежда чета от 25 души. След известието за обесването на Левски старозагорските революционни дейци вземат решение да възстановят Централния комитет. На делегатско заседание (включително и от Търновския революционен комитет) избират Узунов за началник на така наречен Тракийско заговорничене. След това той отпътува за Букурещ, с цел да получи компетенции от БРЦК. Там е одобрен за основен деятел и заместител на Васил Левски. През април 1873 година прави първата си обиколка в Тракия, " с цел да наредим - съгласно думите му - работите, които пропаднаха ". На 27 април привиква заседание на членовете на революционния комитет в Хасково, където се взема решение въпросът за ликвидирането на хаджи Ставри Примо като изменник.
След вестта за експлоадирането на Априлското въстание 1876 година, дружно с В. Йонков-Гложенеца, съумяват да избягат да се доберат до Одеса. Записва се студент по математика в Московския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година Узунов е преводач и следва съветските войски до Одрин. След Освобождението е областен шеф на Кърк Клисе (Лозенград). Участва в Учредителното заседание 1879 година в Търново. След това е преподавател в Първа софийска мъжка гимназия и учебен контрольор в Ловеч. Начело на чета от 46 доброволци взе участие в Сръбско-българската война 1885 година След детронирането на княз Александър I Батенберг Атанас Узунов емигрира в Русия. През 1904 година е учебен контрольор в Цариградското българско учебно заведение. Умира в София.

1872 година
В Букурещ приключва Първото общо заседание на БРЦК. Участват 25 души, като някои от участниците разполагат с повече от един мандат, защото не всички комитети съумяват да изпратят своите представители в Букурещ и дават мандатите си на други сигурни участници в събранието. Така Васил Левски разполага с 3 мандата, а Тодор Пеев, ръководител на Етрополския комитет – с 11 мандата. На Общото заседание се разискват и одобряват нова стратегия и правилник. Проектоуставът, озаглавен " Нареда на служащите за освобождението на българския народ ", е направен от В. Левски и утвърждава построената от него вътрешна революционна организация. Отчитайки изискванията в българските земи и интернационалната конюнктура на Балканите, Общото заседание на БРЦК взема решение за прекосяване към незабавни революционни дейности. Васил Левски е избран за основен деятел в Северна България, Тракия и Македония и с получено за задачата пълномощие се завръща в българските земи и продължава построяването на вътрешната организация. Ударът, нанесен на вътрешната революционна организация, вследствие на дейности на Димитър Общи, се отразява тежко и върху самия БРЦК.
Идеята за създаване на обединен управителен център поражда след разпускането на Втората българска легия в Белград през 1868 година и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли същата година. Част от дейците на някогашния Таен централен български комитет дружно с последователите на революционните хрумвания на Г. С. Раковски поставят основите на групата Млада България. С поддръжката на тази формация през 1868-1869 година Васил Левски подхваща първите две обиколки в българските земи и построяването на революционни комитети в тях. През октомври 1869 година е построен и самият БРЦК в Букурещ. Поради дейното присъединяване на Любен Каравелов в основаването му той е претрупан и с правенето на неговата първа стратегия. Този документ е оповестен на първо време в съветското емигрантско сп. " Народное дело " през август 1870 година, а по-късно и на страниците на в. " Свобода " през октомври същата година. В най-разгърнат тип тя е изложена в брошурата " Български глас ", издадена също през 1870 година Като последна цел на българското националнореволюционно придвижване в нея се показва битката за извоюване на политическо избавление на българския народ. При реализирането на тази задача се разчита само на неговите лични сили. Отхвърля се по най-категоричен метод намесата на външни фактори. Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските управляващи. БРЦК ратува за демократично ръководство на освободената българска страна. Важно място в програмата заема концепцията на Любен Каравелов за определяне на добросъседски връзки с всички балкански нации, изключително със сръбския и румънския, и за основаване на " южнославянска или дунавска федерация " от българи, сърби и румънци, като всеки от тях резервира вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация намерено се показва швейцарският опит.
Във връзка с активизирането на националнореволюционната битка през 1870 година, в БРЦК се основават два центъра: външен и вътрешен. Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна агитация и да сплоти силите на българската емиграция. За негов началник е избран Любен Каравелов. Вторият, наименуван още БРЦК в Българско или Привременно държавно управление, се възглавява от Васил Левски. Той насочва активността си в българските земи, където Апостола разпростира неуморна активност за създаване основите на вътрешната организация.

1861 година
Цариградските българи подават молби до посланиците на великите сили в Цариград за подпомагане пред Високата врата българската православна черква да се отдели от Патриаршията.

На тази дата са родени:

1947 година
Роден е Филип Трифонов - български трагичен и кино артист. Завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ) в класа на Апостол Карамитев. Работи рядко в театъра ( “Подземният ”) и малкия екран ( “Гардеробът ”, 1875 г.; “В името на народа ”, 1984 г.; “Балкански синдром’93 ”, 1994 г.). В киното дебютира в новелата “Изпит ” (1971 г.) и дълго време играе функции на момчета и младежи, борещи се с тесногръдото и еснафско мислене в обществото ( “Момчето си отива ”, 1972 г.; “На чисто ”, 1974 г.; “Не си отивай! ”, 1976 г.; “Оркестър без име ”, 1982 г.). Постепенно се уголемява периметърът на неговите изяви - еднообразно безапелационно и директно построява исторически и модерни облици на комплексирани или волеви мъже. Филми: “Последната дума ” (1973 г.), “Преброяване на дивите зайци ” (1973 г.), “Силна вода ” (1975 г.), “Барутен буквар ” (1977 г.), “Лавината ” (1982 г.), “Забравете този случай ” (1984 г.), “Живот до поискване ” (1986 г.), “Ешелоните ” (1986 г.), “Рокада ” (1987 г.), “Акатамус ” (1988 г.), “Селцето ” (тв, 1979-1988 г.), “Адио, Рио! ” (1989 г.), “Иван и Александра – 1952 година ” (1989 г.), “Мадам Бовари от Сливен ” (1990 г.), “Бай Ганю потегли по Европа ” (1991 г.), “Гори, гори огънче ” (тв, 1994 г.), “Аудиенция ” и “Вернисаж ” (1999 г.), “Леки четива секънд хенд ” (2001 г.), “Аудиенция ” (2002 г.).

1943 година
Георги Аспарухов- Гунди - български футболист, централен нападател. Той е заслужил занаятчия на спорта и притежател на сребърен Орден на труда през 1965 година Играе в детския, а по-късно и в юношеския тим на Левски. Печели шампионската купа с юношите през 1960 година и 1961 година
Седемнадесет годишен е признат в първия тим на Левски през 1960 година От 1961 до 1963 година той играе в пловдивския Ботев, където става притежател на Купата на България през 1962 година След като се завръща в Левски, Аспарухов печели три шампионски трофеи и три купи на България.
Като цяло Гунди играе в 245 мача за шампионата, в които отбелязва 150 гола. През сезона 1964- 1965 година отбелязва 27 гола за Левски, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 година е определен за състезател и футболист №1 на България. През същата година е на осмо място в класацията за влиятелната премия Златна топка. Гунди има 23 мача и 19 гола в европейските клубни шампионати — 12 гола за КНК и 7 гола за КЕШ.
С националния тим на България е играе 50 мача и отбелязва 19 гола. Взема присъединяване в три международни шампионати: в Чили, Англия и Мексико.Той е първият българин, отбелязал гол на Англия на Уембли.
Георги Аспарухов умира на 30 юни 1971 година при автомобилна злополука. Заедно с него умира и Никола Котков, който се вози в същия автомобил.

1930 година
Радка Петрова Гаева - българска оперна певица, алт. Завършва Държавното музикално учебно заведение във Варна. През 1956-1957 година специализира пеене в Съюз на съветските социалистически републики, а през 1959-1961 година в Италия. Дебютира на сцената на Варненската опера през 1949 година в ролята на Магдалена в " Риголето " от Верди. От 1953 година Гаева е солистка на Националния научен спектакъл за опера и балет. Сред по-известните й функции са Кармен в " Кармен " от Бизе, Нежата в " Садко " от Римски-Корсаков, Марфа в " Хованщина " от Мусоргски, Циганката в " Янините девет братя " от Л. Пипков.

1917 година
Роден е учен Веселин Димитров Хаджиниколов - български историк и етнограф. През 1951 година приключва Софийския университет “ Св. Климент Охридски ”. От 1952 година е доцент, а от 1960 година е професор по стопанска история. За интервала 1958-1962 година Хаджиниколов е заместник-ректор на ВИИ в София. През 1963-1972 година е професор в Института за история при Българска академия на науките, след което до 1988 година е шеф на Етнографския музей. Той е основен редактор на сп. “Българска етнография ”. От 1945 година е член на Българска комунистическа партия. Той е един от първите лектори по история на Комунистическа партия на Съветския съюз. Работи по проблеми на стопанска история, история на Българска комунистическа партия, история на българо-руските и българо-съветските връзки, етнографията и други Негови писания са: “Обща история на националното стопанство ” (1955-1960 г.), “Отражение на първата съветска гражданска война в България ” (1956 г.), “Г. Димитров и руската общност ” (1972 г.), “Теоретически проблеми на етнографията ” (1991 г.) и други

1891 година
Петко Димитров Петков - български политик, посланик и публичен деятел. Той приключва право в Париж. Като доброволец взе участие в Балканската война 1912 г, а като офицер в Първата международна война. Кавалер е на ордени за смелост. През 1923 година Петков влиза в Български земеделски народен съюз. Той е поредно секретар на българска легация в Париж през 1920 година, участник в българската делегация на конференцията в Генуа през 1922 година и в Организация на обединените нации през 1922 година В края на същата година Петков става шеф на политическия отдел, а след това - основен секретар на Министерството на външните работи и вероизповеданията. Привлечен е от Ал. Стамболийски като асистент за правене на плана за нова конституция. След Деветоюнския прелом 1923 година е задържан. Депутат е в ХХI нормално Народно събрание през ноември 1923 година Убит е от наемен палач.

1886 година
Александър Костакиев Пеев - български държавник. Учи във Военно учебно заведение в София (1904-1909 г.). Завършва право с докторат в Брюксел (1915 г.). Член е на БРСДП от 1910 година Той взе участие като офицер във войните 1912-1918 година През 1919-1920 година е депутат. За интервала 1922-1925 година Пеев издава вестник " Правда ". Той е началник на незаконна група, изпълняваща поръчения на военното разузнаване на Съюз на съветските социалистически републики. През април1943 година е оголен, наказан е на гибел и е разстрелян.

На тази дата умират:

1903 година
Kрай село Баница, Серско, след еднодневно стълкновение с турска потеря е погубен Гоце Делчев. Водачът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е на път за конгреса на Серския революционен окръг, само че четата му е предадена и обкръжена от многочислена турска армия. Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 против 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта Гоце Делчев взема решение да изведе четниците от селото, с цел да избави мирното население от турските репресии.
Гоце Делчев е роден в Кукуш. След като приключва прогимназия в родния си град, продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий ". През 1891 година постъпва във Военното учебно заведение в София, само че поради присъединяване му в социалистически кръжок е изключен от него и през 1894 година става преподавател в Щип. По същото време в този град учителствал и Даме Груев, създател и в действителност началник на ВМОРО. Двамата откриват тесни другарски връзки, вследствие на което Делчев влиза в редовете на вътрешната революционна организация. Гоце Делчев стига до концепцията, че освобождението на Македония и Одринско е допустимо единствено посредством общо въоръжено въстание. За подготовката му, по образеца на Васил Левски, е нужна гъста мрежа от революционни комитети във всички краища на двете области. Заедно с други управителни дейци на организацията той стартира построяването й. Още при започване на тази си активност демонстрира блестящи качества на надарен уредник и се постанова като водач на организацията. През 1895 година е назначен за преподавател в Банско. Скоро по-късно се отхвърля от преподаването и напълно се посвещава на революционна активност. През 1896 година Делчев взе участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и дружно с Гьорче Петров създава програмата и устава на организацията, които плануват построяването й на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е определен за чуждестранен представител, преносим член на Централен комитет на ВМОРО и уредник на революционното придвижване. Той поставя големи старания за създаване на революционните комитети, както и за тяхното доставяне с оръжие. По негова самодейност през 1899 година се пристъпва към построяването на четнически институт на организацията, който изиграва извънредно значима роля за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране. Като основен инспектор на четите Гоце Делчев подхваща няколко обиколки из Македония и Одринско. През 1902 година дружно с Г. Петров е претрупан да преработи програмата и устава на организацията. Тя към този момент си поставяла за цел привличането и сплотяването " на всички недоволни детайли в Македония и Одринско, без разлика на националност " и за извоюване на цялостна политическа автономност. Това води до смяна в името на организацията - от Български македоно-одрински революционни комитети в Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите съществени триумфи в организационното създаване и подсилване Гоце Делчев все счита, че моментът за въоръжено въстание не е настъпил. Затова пламенно се опълчва на взетото в негово неявяване решение от Солунския конгрес, състоял се при започване на 1903 година, за повдигане на въстание напролет в Македония и Одринско. Той се аргументира с това, че вътрешната революционна организация не е подготвена за сходна акция, а и интернационалната конюнктура в този миг не благоприятства такова съдбовно начинание. Гоце Делчев и Даме Груев, безсилни да анулират взетото към този момент решение, съумяват да отсрочат оповестяването му за през лятото. Освен това то навсякъде се взема решение да бъде стратегично, т. е. да се разгласи основно в планинските и полупланинските региони и в него да вземат повече присъединяване образуваните за тази цел въоръжени чети. Тази тактичност е подбудена от желанието да не се разреши концентрирането на огромни турски сили във въстаналите региони, както и да се избави от репресии беззащитното население от полските краища.

1878 година
Умира Стоян Попандреев Робов - български възрожденец, герой против фанариотското духовно иго. Той е непосредствен другар на Неофит Хилендарски-Бозвели. До 1851 година учи при татко си в класното учебно заведение на Елена. Учителства 22 години в с. Беброво, Враца, Лясковец, Разград, Елена. Той взе участие в революционните битки на народа. Продължава традициите - просветни, цивилен и книжовни, на своя татко и на дядо си поп Дойно Граматик - един от първите преписвачи на Паисиевата история. Робов поддържа връзка с Др. Цанков, П. Р. Славейков, Ив. Кършовски, П. Хитов, намира се с В. Левски и А. Кънчев. Член е на революционния комитет в Елена. Запазена е написана от него записка за събрана сума от 150 турски лири от комитетските дейци в града, предадени на Левски посредством отец Матей Преображенски. Робов умира от тифус. Негови съчинения са: " Краткий обзор на въведението на всеобщата география за дребните деца ", Цариград, 1860 г.; описа " Лабиринт ", Русе, 1874 година

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;