Просвещението
Цар Петър, с кръщелно име Теодор, е най-възрастният от тримата братя Асеневци, вдигнали въстанието в Търново през 1185 година и освободили България от византийска власт. Изписва се като Петър ІV, когато се броят Петър ІІ Делян (1040-1041) и Петър ІІІ (Константин Бодин) – (1172), оповестени за царе като ръководители на въстания. В някои западни летописи е назван Калопетър, т.е. ”добрият Петър ”.
При оповестяването на въстанието в Търново Теодор приема короната и името Петър, с цел да се покаже приемствеността на възобновената страна и Преславска България от времето на светия цар Петър (927-970). Фактът, че въстаническата армия се насочва първо към Преслав, с цел да освободи остарялата столица, приказва също за респект към традицията. Във византийските извори името на Петър се среща дружно с името на по-малкия му брат Иван Асен І, който се демонстрира като по-активен военачалник. Само един път, по времето на първия поход на император Исак ІІ Ангел през лятото на 1186 година в Североизточна България, се загатва, че пратеници на Петър идват при императора и декларират неговата подготвеност да му се подчини. През това време Асен минава Дунава, с цел да докара помощна куманска армия. Следователно привидното послушание на цар Петър е единствено тактически ход. Не инцидентно в Константинопол се присмиват на хвалбите на императора, че е ликвидирал въстанието на българите единствено с един поход, до момента в който на Василий ІІ Българоубиец са били нужни цели 30 години да покори България. Цар Петър се демонстрира като по-сдържан и балансиран от брат си и последователно му дава преимущество във военните каузи. Но при формалните кореспонденции и делегации упражнява интензивно своята власт. Така през ранното лято на 1190 година при предводителя на ІІІ кръстоносен поход – немския император Фридрих І Барбароса в Ниш идват Петрови пратеници. В западна хроника се споделя: ”Калопетър поздрави публично императора посредством писма и пратеници, отдаде му дължимата респект, даде обещание му сигурна помощ против неприятеля и по този метод се приближи до неговата персона ”.
Цар Петър преотстъпва първото място на Асен и по здравословни аргументи.
Като по–възрастен и неженен, не оставя наследници, страда от заболяване на краката и е усложнен да взе участие в бойните походи. Той дава и столицата Търново на Иван Асен І и ръководи от Преслав до 1196 година Когато обаче Иван Асен І пада жертва на скрит план от ръката на Ивайло, цар Петър демонстрира мощна воля и неотстъпчивост, подвига армия против заговорниците и принуждава Ивайло да избяга в Цариград. В началото на 1197 година цар Петър завладява Търново. Пръв асистент в държавните каузи му става третият брат Калоян. Двамата се оправят със своите съперници сред болярите. Само след няколко месеца обаче цар Петър става жертва на същите тези боляри. Чрез ”меча на съотечественик ” те погубват достойния държател. Цар Петър остава в националната памет дружно с Асен като избавител на България от византийска власт. Византийските историци признават, че ”никой от ромеите не бил в положение да се опълчи на Петър ”. Привърженик на по-бавните и сигурни държавнически средства, той съумява да реализира всички цели на освободителното придвижване.
Източник: istoria.bg
История